Не е за вярване, че все още нямаме ревю за

Не е за поверие, че към момента нямаме ревю за “Диви истории ”, тъй че бързам да споделя мнението си с вас, тъй като той несъмнено заслужава нашето внимание. И по този начин, това е един от най-смешните и в това време най-страшните филми, които съм гледала. Докато се заливах от смях, не усетих по какъв начин смехът ми последователно се трансформира в учудване, което малко по малко се трансформира в същински смут. Няма да преувелича, в случай че кажа, че някои подиуми са брутални и е допустимо да ви дойдат допълнително. Филмът е сниман много реалистично, само че това си е в реда на нещата, като се има поради, че е аржентинско-испанска продукция.

Ще си спестя преразказа на сюжета, с цел да не скапвам момента на изненада. Това, което би трябвало да знаете е, че филмът се състои от шест обособени истории, които нямат нищо общо между тях... с изключение на тематиката за яростта, загубата на надзор и отмъщението. Това е и основата за развиването на всичките шест, колкото истински, толкоз и потресаващи, сюжетни линии.Замисляли ли сте се до каква степен може да ви води необузданата гняв? Възможно ли е да обезумеете до краен лимит? И изцяло да загубите разум и надзор над дейностите си? Признавам си, моето въображение не ме беше отвеждало толкоз надалеч колкото стигат сюжетите в “Диви истории ”.

Тук е мястото да отбележа, че филмът има многочислени награди и номинации, измежду които номинации за “Оскар ” за чуждоезичен филм и локалните аржентински награди за режисьор, артист, актриса, операторско майсторство, монтаж, музика, автентичен сюжет, както и няколко награди на публиката.

Накратко – страховит филм, който си коства да гледате! Моят привет към всички, които ще го създадат, е последната история – тази за една необикновено шантавa женитба.