Мегапроектът за батериите става все по-скандален
Не е ясно за какво страната държи да поеме риска за плана и да обезпечи бизнес на някой определен за години напред
Колкото повече детайлности излизат към мегапроекта за създаване на държавен парк от акумулатори за предпазване на електрическа енергия от ВЕИ, толкоз по-скандален наподобява той. Министрите са съмнително сбити, а детайлите се трансформират в придвижване. Общата картина е мъглява, което разрешава на опозицията в лицето на ГЕРБ ежедневно да нападна кабинета с въпроси, подмятания и спекулации, написа в своя публикация „ СЕГА “.
Проектът, който ще разреши предпазване на сила от ВЕИ в моменти на остатъци и използването й при по-добра обстановка, е на стойност 1,5 милиарда лева (100% безплатно финансиране от ЕС). По него ще бъдат купени акумулатори с потенциал от 6000 MWh. Те ще бъдат платени от нова държавна компания под шапката на енергийното министерство, ще бъдат конфигурирани на подстанциите на ЕСО наоколо до съществуващи и нови ВЕИ и ще могат да се употребяват против наем.
През цялото време държавното управление популяризира плана като метод за балансиране на основен сегмент от енергийната система – силата от възобновими източници, който занапред ще пораства. Основен минус при ВЕИ-тата е фактът, че производството не е непрекъснато. Батериите дават опция то да се балансира, като непотребната сила се съхранява и се употребява в моменти, в които е по-изгодно или належащо. Изтъква се и че батериите ще се създават в България – което е основно за енергийната самостоятелност.
За да се подтикват вложителите да употребяват новата услуга, ще има специфична скица за подкрепяне на нови ВЕИ-та с акумулатори. По нея вложителят би трябвало да построи или наеме батерия с дълготрайност минимум 4 часа и минимална мощ от 30% от общия конфигуриран потенциал. Безвъзмездното финансиране е 342 млн. евро, а частното съфинансиране - 684 млн. евро.
По принцип концепцията не е неприятна, въпросът е за какво въобще страната би трябвало да влиза в ролята на медиатор
- да купува акумулатори и да ги отдава чартърен, откакто частните вложители могат сами да си конфигурират такива " резервоари ". В предходния си вид проектът за възобновяване и резистентност предвиждаше точно такава скица. Тъй като инвестицията в акумулатори към момента е прекомерно скъпа, страната планираше да подкрепи построяването на най-малко 1,7 GW нови ВЕИ с потенциал на батерията най-малко 25% от общия.
Основната разлика сред това страната или частниците да купят батериите е централизирането на доставката. В случай че батериите се купуват от държавна компания, това ще стане през социална поръчка и договорът ще бъде подписан с един реализатор. Фишът на плана планува това да се случи през последното тримесечие на 2022 година, т.е. държавното управление бърза да подписа контракт до края на годината. Ако самите ВЕИ-та купуват батериите, производителите ще са повече.
Другата последица е, че целият риск от инвестицията пада върху страната. Проектът за батерийния парк няма финансова аргументация и държавното управление приказва мъгляво за оптималния брой презареждания на батериите. Споменава се оптимален живот на инвестицията от 10-15 години. Експерти акцентират, че при презарежданията успеваемостта на батериите пада (в взаимозависимост от типа им). Този централизиран модел трансферира върху държавната компания и оперативните разноски към поддържането на парка, макар че в плана се акцентира, че бюджетът няма да бъде претрупан в допълнение, тъй като компанията ще се устоя от такси за прилагане на батериите.
Вторият огромен въпрос към плана е големият потенциал за предпазване, препоръчан в него.
„ Сега “ към този момент писа, че той надвишава неведнъж потенциала на най-голямата съществуваща сега система за предпазване на сила в акумулатори в света - Moss Landing на Vistra Energy. Тя влезе в употреба в окръг Монтерей, Калифорния, през декември 2020 година и потенциалът й беше 300 MW / 1200 MWh. Във фаза 2 на този план бяха добавени 400 MWh, а най-после бе обявено, че някой ден Moss Landing може да доближи до 1500 MW / 6000 MWh.
Българският парк с акумулатори е доста по-амбициозен. Заложеният потенциал от 6000 MWh би покрил на 100% потребностите на ВЕИ бранша със заложения растеж в производството до 2030 година Показателно за размаха е и сравнението с „ Визия 2030: За по-евтина електрическа енергия и по-конкурентна стопанска система ", създадена от капиталовия управител Димитър Енчев и показана в края на предходната година от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Българската фотоволтаична асоциация (БФА) и Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ), върху която стъпват концепциите на държавното управление за развиване на бранша. Там са заложени доста по-скромни батерийни мощности от 850 MW или 3400 MWh към края на интервала.
Появата на мегапроекта за акумулатори с голямото финансиране по него докара до раздуване на разноските по Националния проект за възобновяване и резистентност над плануваното от Брюксел. Както „ Сега “ писа, общата стойност на плановете в проекта скочи на 13,6 милиарда лева при 12,3 милиарда налично финансиране. Ясно е, че това ще докара до орязване на обособени планове в проекта. Редукцията към този момент е засегнала спомагателната скица за финансиране на включването на нови ВЕИ мощности със заложени акумулатори към тях. В първичния вид за този план бяха планувани 448 млн. евро безплатно финансиране за включване на 1,7 GW мощности, след редакциите новите мощности са понижени на 1,4 GW.
В плана има и други любопитни промени. В първичния вид се предвиждаше общественото финансиране да бъде разпределено при 6 тръжни процедури за създаване на най-малко 285 MW мощ на търг. Заложено бе категорично условие най-малко 25% от бюджета, или към 70 MW от общо 285 MW на всеки търг, да са за дребни ВЕИ планове (под 5 MW). В новия вид условие за отбрана на дребните играчи на пазара не съществува. В модифицирания вид е повишен и минималният потенциал за предпазване с акумулатори – от 25 на 30% от общия потенциал на оборудването.
При тази скица поражда и въпросът за риска от дискриминация сред другите ВЕИ вложители – нови и остарели
Ако се дава обществено финансиране за създаване и присъединение на нови ВЕИ към мрежата с включени акумулатори, излиза, че те ще употребяват батериите при доста по-изгодни условия от старите ВЕИ, които ще заплащат наеми на пазарен принцип. От детайлите към схемата за подкрепяне на нови ВЕИ излиза наяве, че делът на разноските за батерийната част от плановете ще е 50% от финансирането, т.е. при 342 млн. евро безплатен запас общото преимущество за новоприсъединените ВЕИ ще е 171 млн. евро.
Във „ Визия 2030 “ се твърди, че до 2030 година при следване на заложените в документа политики за развиване на бранша годишните разноски за електричество на България ще намалеят с 2 милиарда лева Балансирането на сегмента с силата от вятърни и слънчеви централи дружно с опциите на ПАВЕЦ и Водноелектрическа централа ще докара до понижаване на междинните цени на електрическата енергия, а газовите електроцентрали ще се употребяват най-вече през студените месеци на годината, когато натоварването е най-голямо.
Всичко това е обвързвано с вложения и правила на възвръщаемост, като по тази тематика планът за батериите не съдържа и една дума. Ползите от сходна инвестиция за притежателите на ВЕИ е ясна – те ще могат да ръководят по-добре създадената сила. Ползата за обществото се показва като разследване от това – постигането на по-изгодни междинни цени. На този декор въпросът
кой каква част от тежестта по инвестицията следва да поеме е много значим.
Тук сравнението сред числата е показателно. Според Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата 2021-2030 година вложенията в нови ВЕИ мощности до 2030 година при стремежи сюжет ще възлязат на близо 2 милиарда евро. На този декор страната има намерение да влага в акумулатори с стеснен живот близо 800 млн. евро.
Заложената сума за мегапроекта е надалеч над плануваните равнища в проекта за енергетиката и климата за сходни вложения. В него са заложени 200 млн. евро за поощряване на комбинирането на нови ВЕИ с местни уреди за предпазване на силата – общо към 200 MW, както и спомагателни 200 млн. евро вложения в акумулатори за контролиране на честотата. Показателно е и сравнението с различен основен план за балансиране на системата – увеличение на експлоатационния капацитет на ПАВЕЦ „ Чаира “ посредством построяването на язовир „ Яденица “. Проектът е за 220 млн. евро, а ще усили неведнъж опцията за работа на цялостна мощ на централата.
На този декор е ясно, че новият мегапроект ще подсигурява бизнеса на бъдещия цех за произвеждане на акумулатори за години напред. За тази инвестиция няма да има никакви опасности – заводът ще създава и конфигурира акумулатори по мегапоръчката до 2026 година И въпросът кой ще създава батериите става доста любопитен.
Ако се съди по анализите за развиване на бранша, това евентуално ще са литиево-йонни акумулатори. Цените им са спаднали фрапантно от над 1100 $ за киловатчас през 2010 година до 137 $ за киловатчас през 2020 година, сочи разбор на изследователската компания " БлумбъргНЕФ ", представен в изследването „ Съхранение на сила – пазарни вероятности за България. “ Темпото за осъществяване на плана, заявено от държавното управление, е свръхамбициозно, което навежда на мисълта, че всичко по стартирането на сходно произвеждане към този момент е задвижено.
Засега не е ясно по какъв начин ще се подсигурява, че закупените от страната акумулатори ще са българско произвеждане. Вицепремиерът Асен Василев хем твърди, че е подготвен да заплаща наказания поради залагане на дискриминационни условия при бъдеща поръчка, хем твърди, че няма по какъв начин да има такива, защото процедурата ще е под шапката на Европейска банка за възстановяване и развитие. Какво ще се случи в идните месеци, следва да забележим. При всички случаи изпълнителят на такава доставка ще завоюва доста.
Колкото повече детайлности излизат към мегапроекта за създаване на държавен парк от акумулатори за предпазване на електрическа енергия от ВЕИ, толкоз по-скандален наподобява той. Министрите са съмнително сбити, а детайлите се трансформират в придвижване. Общата картина е мъглява, което разрешава на опозицията в лицето на ГЕРБ ежедневно да нападна кабинета с въпроси, подмятания и спекулации, написа в своя публикация „ СЕГА “.
Проектът, който ще разреши предпазване на сила от ВЕИ в моменти на остатъци и използването й при по-добра обстановка, е на стойност 1,5 милиарда лева (100% безплатно финансиране от ЕС). По него ще бъдат купени акумулатори с потенциал от 6000 MWh. Те ще бъдат платени от нова държавна компания под шапката на енергийното министерство, ще бъдат конфигурирани на подстанциите на ЕСО наоколо до съществуващи и нови ВЕИ и ще могат да се употребяват против наем.
През цялото време държавното управление популяризира плана като метод за балансиране на основен сегмент от енергийната система – силата от възобновими източници, който занапред ще пораства. Основен минус при ВЕИ-тата е фактът, че производството не е непрекъснато. Батериите дават опция то да се балансира, като непотребната сила се съхранява и се употребява в моменти, в които е по-изгодно или належащо. Изтъква се и че батериите ще се създават в България – което е основно за енергийната самостоятелност.
За да се подтикват вложителите да употребяват новата услуга, ще има специфична скица за подкрепяне на нови ВЕИ-та с акумулатори. По нея вложителят би трябвало да построи или наеме батерия с дълготрайност минимум 4 часа и минимална мощ от 30% от общия конфигуриран потенциал. Безвъзмездното финансиране е 342 млн. евро, а частното съфинансиране - 684 млн. евро.
По принцип концепцията не е неприятна, въпросът е за какво въобще страната би трябвало да влиза в ролята на медиатор
- да купува акумулатори и да ги отдава чартърен, откакто частните вложители могат сами да си конфигурират такива " резервоари ". В предходния си вид проектът за възобновяване и резистентност предвиждаше точно такава скица. Тъй като инвестицията в акумулатори към момента е прекомерно скъпа, страната планираше да подкрепи построяването на най-малко 1,7 GW нови ВЕИ с потенциал на батерията най-малко 25% от общия.
Основната разлика сред това страната или частниците да купят батериите е централизирането на доставката. В случай че батериите се купуват от държавна компания, това ще стане през социална поръчка и договорът ще бъде подписан с един реализатор. Фишът на плана планува това да се случи през последното тримесечие на 2022 година, т.е. държавното управление бърза да подписа контракт до края на годината. Ако самите ВЕИ-та купуват батериите, производителите ще са повече.
Другата последица е, че целият риск от инвестицията пада върху страната. Проектът за батерийния парк няма финансова аргументация и държавното управление приказва мъгляво за оптималния брой презареждания на батериите. Споменава се оптимален живот на инвестицията от 10-15 години. Експерти акцентират, че при презарежданията успеваемостта на батериите пада (в взаимозависимост от типа им). Този централизиран модел трансферира върху държавната компания и оперативните разноски към поддържането на парка, макар че в плана се акцентира, че бюджетът няма да бъде претрупан в допълнение, тъй като компанията ще се устоя от такси за прилагане на батериите.
Вторият огромен въпрос към плана е големият потенциал за предпазване, препоръчан в него.
„ Сега “ към този момент писа, че той надвишава неведнъж потенциала на най-голямата съществуваща сега система за предпазване на сила в акумулатори в света - Moss Landing на Vistra Energy. Тя влезе в употреба в окръг Монтерей, Калифорния, през декември 2020 година и потенциалът й беше 300 MW / 1200 MWh. Във фаза 2 на този план бяха добавени 400 MWh, а най-после бе обявено, че някой ден Moss Landing може да доближи до 1500 MW / 6000 MWh.
Българският парк с акумулатори е доста по-амбициозен. Заложеният потенциал от 6000 MWh би покрил на 100% потребностите на ВЕИ бранша със заложения растеж в производството до 2030 година Показателно за размаха е и сравнението с „ Визия 2030: За по-евтина електрическа енергия и по-конкурентна стопанска система ", създадена от капиталовия управител Димитър Енчев и показана в края на предходната година от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Българската фотоволтаична асоциация (БФА) и Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ), върху която стъпват концепциите на държавното управление за развиване на бранша. Там са заложени доста по-скромни батерийни мощности от 850 MW или 3400 MWh към края на интервала.
Появата на мегапроекта за акумулатори с голямото финансиране по него докара до раздуване на разноските по Националния проект за възобновяване и резистентност над плануваното от Брюксел. Както „ Сега “ писа, общата стойност на плановете в проекта скочи на 13,6 милиарда лева при 12,3 милиарда налично финансиране. Ясно е, че това ще докара до орязване на обособени планове в проекта. Редукцията към този момент е засегнала спомагателната скица за финансиране на включването на нови ВЕИ мощности със заложени акумулатори към тях. В първичния вид за този план бяха планувани 448 млн. евро безплатно финансиране за включване на 1,7 GW мощности, след редакциите новите мощности са понижени на 1,4 GW.
В плана има и други любопитни промени. В първичния вид се предвиждаше общественото финансиране да бъде разпределено при 6 тръжни процедури за създаване на най-малко 285 MW мощ на търг. Заложено бе категорично условие най-малко 25% от бюджета, или към 70 MW от общо 285 MW на всеки търг, да са за дребни ВЕИ планове (под 5 MW). В новия вид условие за отбрана на дребните играчи на пазара не съществува. В модифицирания вид е повишен и минималният потенциал за предпазване с акумулатори – от 25 на 30% от общия потенциал на оборудването.
При тази скица поражда и въпросът за риска от дискриминация сред другите ВЕИ вложители – нови и остарели
Ако се дава обществено финансиране за създаване и присъединение на нови ВЕИ към мрежата с включени акумулатори, излиза, че те ще употребяват батериите при доста по-изгодни условия от старите ВЕИ, които ще заплащат наеми на пазарен принцип. От детайлите към схемата за подкрепяне на нови ВЕИ излиза наяве, че делът на разноските за батерийната част от плановете ще е 50% от финансирането, т.е. при 342 млн. евро безплатен запас общото преимущество за новоприсъединените ВЕИ ще е 171 млн. евро.
Във „ Визия 2030 “ се твърди, че до 2030 година при следване на заложените в документа политики за развиване на бранша годишните разноски за електричество на България ще намалеят с 2 милиарда лева Балансирането на сегмента с силата от вятърни и слънчеви централи дружно с опциите на ПАВЕЦ и Водноелектрическа централа ще докара до понижаване на междинните цени на електрическата енергия, а газовите електроцентрали ще се употребяват най-вече през студените месеци на годината, когато натоварването е най-голямо.
Всичко това е обвързвано с вложения и правила на възвръщаемост, като по тази тематика планът за батериите не съдържа и една дума. Ползите от сходна инвестиция за притежателите на ВЕИ е ясна – те ще могат да ръководят по-добре създадената сила. Ползата за обществото се показва като разследване от това – постигането на по-изгодни междинни цени. На този декор въпросът
кой каква част от тежестта по инвестицията следва да поеме е много значим.
Тук сравнението сред числата е показателно. Според Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата 2021-2030 година вложенията в нови ВЕИ мощности до 2030 година при стремежи сюжет ще възлязат на близо 2 милиарда евро. На този декор страната има намерение да влага в акумулатори с стеснен живот близо 800 млн. евро.
Заложената сума за мегапроекта е надалеч над плануваните равнища в проекта за енергетиката и климата за сходни вложения. В него са заложени 200 млн. евро за поощряване на комбинирането на нови ВЕИ с местни уреди за предпазване на силата – общо към 200 MW, както и спомагателни 200 млн. евро вложения в акумулатори за контролиране на честотата. Показателно е и сравнението с различен основен план за балансиране на системата – увеличение на експлоатационния капацитет на ПАВЕЦ „ Чаира “ посредством построяването на язовир „ Яденица “. Проектът е за 220 млн. евро, а ще усили неведнъж опцията за работа на цялостна мощ на централата.
На този декор е ясно, че новият мегапроект ще подсигурява бизнеса на бъдещия цех за произвеждане на акумулатори за години напред. За тази инвестиция няма да има никакви опасности – заводът ще създава и конфигурира акумулатори по мегапоръчката до 2026 година И въпросът кой ще създава батериите става доста любопитен.
Ако се съди по анализите за развиване на бранша, това евентуално ще са литиево-йонни акумулатори. Цените им са спаднали фрапантно от над 1100 $ за киловатчас през 2010 година до 137 $ за киловатчас през 2020 година, сочи разбор на изследователската компания " БлумбъргНЕФ ", представен в изследването „ Съхранение на сила – пазарни вероятности за България. “ Темпото за осъществяване на плана, заявено от държавното управление, е свръхамбициозно, което навежда на мисълта, че всичко по стартирането на сходно произвеждане към този момент е задвижено.
Засега не е ясно по какъв начин ще се подсигурява, че закупените от страната акумулатори ще са българско произвеждане. Вицепремиерът Асен Василев хем твърди, че е подготвен да заплаща наказания поради залагане на дискриминационни условия при бъдеща поръчка, хем твърди, че няма по какъв начин да има такива, защото процедурата ще е под шапката на Европейска банка за възстановяване и развитие. Какво ще се случи в идните месеци, следва да забележим. При всички случаи изпълнителят на такава доставка ще завоюва доста.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ