Не e ясно тъкмо в каква посока върви еволюцията, само че е ясно, че се нуждае от хора. Във всеки от нас е вградено в гените да прави всичко допустимо да има потомство. Нарича се генетичен императив. Императив, тъй като работи изрично, абсолютно и от него не може да се избяга.

Генетичният императив дефинира значително дейностите и държанието ни. Проявлението му е е неусетно за нас, по тази причина ние се опитваме да оправдаем държанието си с логичен причини.

Типичното за времето ни търсене на „ идеалния мъж “ или „ идеалната жена “ е доста комфортно за генетичния императив, тъй като във всеки комфортен миг той може да подшушне в мозъка ни „ ти откри идеалния/та “ и по този начин да ни подтикне към интимни взаимоотношения. Хитър е този императив.

Това ще го потвърдят всички тези, които след време споделят „ ех, мислех си, че това е идеалният/та “ или просто „ правилния/та “. Можем да го назовем „ биологичният часовник тиктака “, „ сляпата неделя “, „ мислех с другата глава “ и така нататък, само че то ни притегля към стремежи за генетечния императив сътрудник. За него стремежи, не за нас като персона.

Какъв е подобаващият за генетичния императив сътрудник?

Тук няма нищо персонално. За генетичния императив няма значение сътрудникът какви пари печели или какъв брой добре е учтив. Важното е да е друг. Колкото повече е друг, толкоз по-добре за еволюцията.

Толкова по-здраво ще е поколението и ще носи нови и разнообразни генетични комбинации. Ако, да вземем за пример, сте с тъмна кожа, черни коси и твърдите, че най-сексапилни са русите, то сте надълбоко под въздействието на генетичния императив.

Генетичният императив не регистрира това, че сме хора, нито равнището на развиване на човечеството.

Но ние въпреки всичко сме хора. След първичните оргазми (евентуално довели до зачеване) ние започваме да се осъзнаваме и разбираме, че въпреки всичко би трябвало да живеем с другия. Ние можем да вършим секс 2-3-4 часа, само че останалата част от денонощието сме с другия, поддържаме връзка с него, ядем на една маса, даваме и получаваме грижи, и вероятно си приказваме.

Задържа ни сходството

Тогава си личи, че единственото, което може да ни задържи е сходството. Нещата, които си наподобяват. Нека забележим това през няколко психически модела на любовта. Те ще ни покажат какъв брой значимо е сходството не просто за опазване на връзката, а с цел да бъде тя удовлетворителна и сполучлива.

Хората могат да са дружно по една от следните три аргументи (или комбинациите от тях):

• Общуване , т.е. обичат да си приказват, да се слушат един различен, непрекъснато си обменят нова информация или нещо остаряло, само че прелестно и за двамата. Представете си, че единият обича да приказва, а другият единствено мълчи, а може да не желае и да слуша
• Взаимна отдаденост, това значи да сме заедно; в случай че единият е ангажиран с нещо, другият въпреки всичко да е с него, дори да не му е интересно; да се държим за ръка; да сме отдадени един на различен. Представете си, че за единия това е доста досадно.
• Съвместни прекарвания, всичко, което вършим, да го вършим дружно и да има нови прекарвания, само че не просто двамата, а с нашите другари, с други хора. Каквото вършим, непрекъснато да сме измежду други хора. Представете си, че единият е необщителен или просто не желае непрекъснато да претърпява нещо ново.

Следващият е моделът на Стърнбърг. Имаме три компонена на сериозната връзка, всеки от които би трябвало да участва по някакъв метод, с цел да може тя да просъществува:

• Ангажираност. Да, аз съм по отношение на теб и нашите връзки са по-специални. Заедно сме.
• Страст (секс). Сексуалните връзки не престават и след основаването на деца. Тяхното количество и тип може да свързва или разделя двамата.
• Интимност. Как показваме любовта си към другия. Дали вършим благи дарове, прегръщаме се, целуваме се пред другите или пък не. Представете си, че единият е израснал в семейство, където родителите му единствено са се поздравявали като са се прибирали у дома, а родителите на другия са се прегръщали, целували, разказвали дневните прекарвания.

Още един модел, който научих от Колин Д‘Обре , който ще ви даде още едно чувство за връзката.

• Физическа съгласуваност. Тук влиза секса, само че също и обичани типове спорт, разходки измежду природата и така нататък
• Емоционална съгласуваност. Начина на изложение на прекарване на страстите. Общите неща, които ни „ палят “ прочувствено. Динамика на страстите.
• Интелектуална съгласуваност. Единият може да обича да играе шах, а другият не.
• Духовна съгласуваност. Духовни ползи, вяра, духовни практики и така нататък

Някои от нещата, които липсват, могат да се компенсират. Например, в случай че моят патньор не обича да играя шах, ще вървя в шах-клуб. Но нещата могат да се компенсират в избрана степен, а някои просто не мога да бъдат обезщетени. Например, при липса на секс е малко евентуално сътрудникът да утвърди търсенето му отвън връзката.

Генетичният императив не се интересува от тези неща. За него е значимо основаването на потомство, без значение от кого, къде и по какъв начин ще бъде отгледано това потомство. Той не се интересува от вашите взаимоотношения. И когато се разсъните на идната заран, знаете, че има доста неща, за които може да погледнете в индивида до вас.

създател:  Божидар Цендов

източник:http://www.constellations.bg/