Лимонът е направил Англия световна империя
Не е ясно по какъв начин и дали въобще държавното управление ще се оправи с имунизациите против COVID-19, само че за профилактика против банални настинки и грип има ефикасни средства и едно от тях са лимоните. Заради високото им наличие на витамин С през зимата постоянно ги предлагат за подсилване на имунната система. Допълнителна убеденост в лечебните му свойства дава и латинското име на лимона – Citrus medica. Това прочее е наименованието единствено на една от неговите разновидности – цитрона, а medica в тази ситуация не значи медицински, а мидийски, т.е. пренесен от античната провинция Мидия, само че това са детайлности, които интересуват единствено историците.
В модерната история на Европа лимоните са изиграли прекомерно значима, въпреки и незабележима на пръв взор, роля. Без тях британският морски флот евентуално в никакъв случай намаше да трансформира Англия в международна империя, над която слънцето в никакъв случай не залязва. Лимоните избавили британските моряци от скорбута, който през Средновековието е бил същинско злополучие за мореплавателите. Заради специфичното отношение към този плод в английската флота думи като limejuicer и limey станали нарицателни за британски транспортен съд или моряк. След като били открити лечебните му свойства, измежду моряците било бит да носят при далечни плавания семки и да ги засаждат на тропическите острови, където спирали за вода и други хранителни запаси. Така лимонът бил завъден на остров Мадейра, на Антилите и на доста други места. През 1493 година Христофор Колумб занесъл лимонови семки на остров Хаити. На процедура през XVI-XVII век европейските мореплаватели го популяризирали по света дружно с портокалите и други цитруси. Дотогава този развой се развивал прекомерно постепенно.
Историческата татковина на лимона са Индия и Китай, откъдето още в древността бил пренесен в Западна Азия и Северна Африка. Старите гърци и римляни познавали единствено една от неговите разновидности – цитрона. Теофраст (III в. прочие Хр) го е описал в своята „ История на растенията ” и го е нарекъл melon medicon – мидийска ябълка, което подсказва, че е пренесен от Персия. Плиний Стари в “Естествена история ” го показва с няколко имена - malus medica, malus assirica и citrus. Той го разказва като здравно растение, което може да бъде и отровно, а също като съставна част в парфюмите и средство за битка с молците.
До края на I в. античните създатели пишат за лимона по-скоро като за другоземен и от време на време подъл плод. Едва през идващите епохи жадните за разкош и многообразие римски аристократи последователно го приели и като хранителен артикул. Във стенописи от Помпей има изображение на лимони, което би трябвало да значи, че към 79 година ползата към него е бил забележителен. Има сведения, че до тогава той по-често е бил използван като магическо средство. Разни врачки и магьосници правели от него мехлеми, както написа Вергилий в “Георгики ”. Според него той бил избавително средство, в случай че някоя зла мащеха е сипала отрова в питието. Известна е също една легенда от това време за наказани на гибел нарушители, които оживяли след охапване от пепелянка единствено тъй като били яли лимон малко преди да ги хвърлят в яма със змии.
Според различен известен роман някакви завистливи мъже от Сиракуза решили да отровят известния римски бонвиван и кулинар Марк Гавий Апиций (I век) с лимон. Те упълномощили на една гадателка да му направи магия с лимонен сладкиш и специфични заклинания. Очакванията били, че откакто Апиций хапне от лакомството, ще се трансформира в бухал. Но както постоянно става в такива случаи, различен изял ястието – един от готвачите на Апиций. После заговорниците му разкрили своя проект и нещастникът дълго чакал да му поникне перушина. Тъй като това не станало, наподобява и отношението към лимоните последователно се трансформирало, станало по-благосклонно. Явно към III в. те към този момент са били добре признати в кухнята, в случай че се съди по описа на Атеней, който им отделя обилно внимание в „ Трапезата на софистите ”. Предполага се, че са упоменати и в Библията, без обаче това да е изрично потвърдено. Приема се, че думата hadar, използвана в Моисеевите книги, се отнася за лимона, заради което той трайно участва в някои еврейски религиозни празници.
Трайното нахлуване на лимоните в европейския обичай е станало към XII век. Маврите ги отглеждали в Южна Италия и Испания, откъдето по-късно били публикувани и в други елементи на Стария континент. Процесът бил интензивен и от кръстоносните походи.
В първите европейски готварски книги ги предлагат като сурогат на някои прекомерно пикантни подправки. Но те въпреки всичко си оставали първокласен и безценен плод. Твърди се, че Чезаре Борджия изпращал лимони и портокали като подарък на своята държанка в Париж, с цел да показва благосъстояние и да нервира Луи XII. По-късно били оценени и някои козметични свойства на лимоните. В двора на Луи XIV дамите ги употребявали, с цел да акцентират цвета на устните си.
Въпреки растящата му известност имало и региони, където недоверието към лимона се запазило. Някои каталунски свещеници забранявали на своите пасоми да го използват, тъй като вярвали, че е дяволско създание. Това личало по неправилната му форма. Дяволът желал да направи портокал, само че се получил лимон. Но е несъмнено, че против грип и простуда въпреки всичко оказва помощ.
Лимонова крем чорба
Продукти: 2 лимона, 1,5 л пилешки бульон, 1 ч.ч. сметана, 3 жълтъка, черен пипер, сол, магданоз.
Сокът от лимоните се изстисква в купа. Към леко охладения бульн постепенно и с непрекъснато бъркане се прибавя сметаната. Жълтъците се разрушават с 3 с.л. лимонен сок. В тази примес се сипва малко от топлия бульон и се разбърква. След това лимоново-яйчената примес се излива в супата при непрекъснато бъркане. Супата се подправя с черен пипер, сол, още малко лимонен сок и свеж магданоз.
Пиле на скара с лимонен сок
Продукти: 1 пиле, 60 г масло, сок от два лимона, две глави чесън, черен пипер, кимион, сол.
Изчистеното и измито пиле се разрязва по дължина и се обезкостява с изострен нож. Парчетата месо леко се начукват, посоляват се и се наръсват с кимион и черен пипер. Обеленият чесън се счуква с малко сол и се смесва с лимоновия сок. Месото се намазва с половината от сместа и се оставя да се маринова към един час. Пече се на мощна скара. Преди поднасянето се полива с горещо краве масло и останалата част от чесъна и лимоновия сок.
Телешко със спанак и лимонен сок
Продукти: 400 г телешко месо, 1 кг спанак, 2 глави лук, 60 г краве масло, сок от два лимона, 4 домата, изсъхнал джоджен, щипка канела, черен пипер, сол.
Месото се измива и се нарязва на кубчета. Задушава се в маслото, прибавят се лукът, нарязан на ситно, спанакът, почистен и нарязан на дребно, и се задушава към 15 минути. Прибавят се обелените и нарязани на ситно домати и се задушава още няколко минути. Добавя се 1 ч.ч. парещ бульон, посолява се, поставят се подправките и лимоновият сок и ястието се оставя на слаб огън още двайсетина минути. Поднася се топло с кисело мляко.
Круши с лимон и алено вино
Продукти: 4 круши, 1 лимон, 300 мл алено вино, 1 ч.ч. захар, 1 пръчка канела, 1 ч.ч. сметана, 4 стръкчета мента.
Лимонът се изцежда. Виното, захарта и лимоновият сок се слагат да заврят на слаб огън дружно с канелата. Добавят се обелените, разразани на половинки и изчистени от семките круши и се варят към 15 минути, като понякога се обръщат. След това се изваждат, а сосът се оставя да ври, до момента в който се сгъсти. Преди сервиране крушите се поливат със соса и се украсяват със сметана и клонче мента.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
В модерната история на Европа лимоните са изиграли прекомерно значима, въпреки и незабележима на пръв взор, роля. Без тях британският морски флот евентуално в никакъв случай намаше да трансформира Англия в международна империя, над която слънцето в никакъв случай не залязва. Лимоните избавили британските моряци от скорбута, който през Средновековието е бил същинско злополучие за мореплавателите. Заради специфичното отношение към този плод в английската флота думи като limejuicer и limey станали нарицателни за британски транспортен съд или моряк. След като били открити лечебните му свойства, измежду моряците било бит да носят при далечни плавания семки и да ги засаждат на тропическите острови, където спирали за вода и други хранителни запаси. Така лимонът бил завъден на остров Мадейра, на Антилите и на доста други места. През 1493 година Христофор Колумб занесъл лимонови семки на остров Хаити. На процедура през XVI-XVII век европейските мореплаватели го популяризирали по света дружно с портокалите и други цитруси. Дотогава този развой се развивал прекомерно постепенно.
Историческата татковина на лимона са Индия и Китай, откъдето още в древността бил пренесен в Западна Азия и Северна Африка. Старите гърци и римляни познавали единствено една от неговите разновидности – цитрона. Теофраст (III в. прочие Хр) го е описал в своята „ История на растенията ” и го е нарекъл melon medicon – мидийска ябълка, което подсказва, че е пренесен от Персия. Плиний Стари в “Естествена история ” го показва с няколко имена - malus medica, malus assirica и citrus. Той го разказва като здравно растение, което може да бъде и отровно, а също като съставна част в парфюмите и средство за битка с молците.
До края на I в. античните създатели пишат за лимона по-скоро като за другоземен и от време на време подъл плод. Едва през идващите епохи жадните за разкош и многообразие римски аристократи последователно го приели и като хранителен артикул. Във стенописи от Помпей има изображение на лимони, което би трябвало да значи, че към 79 година ползата към него е бил забележителен. Има сведения, че до тогава той по-често е бил използван като магическо средство. Разни врачки и магьосници правели от него мехлеми, както написа Вергилий в “Георгики ”. Според него той бил избавително средство, в случай че някоя зла мащеха е сипала отрова в питието. Известна е също една легенда от това време за наказани на гибел нарушители, които оживяли след охапване от пепелянка единствено тъй като били яли лимон малко преди да ги хвърлят в яма със змии.
Според различен известен роман някакви завистливи мъже от Сиракуза решили да отровят известния римски бонвиван и кулинар Марк Гавий Апиций (I век) с лимон. Те упълномощили на една гадателка да му направи магия с лимонен сладкиш и специфични заклинания. Очакванията били, че откакто Апиций хапне от лакомството, ще се трансформира в бухал. Но както постоянно става в такива случаи, различен изял ястието – един от готвачите на Апиций. После заговорниците му разкрили своя проект и нещастникът дълго чакал да му поникне перушина. Тъй като това не станало, наподобява и отношението към лимоните последователно се трансформирало, станало по-благосклонно. Явно към III в. те към този момент са били добре признати в кухнята, в случай че се съди по описа на Атеней, който им отделя обилно внимание в „ Трапезата на софистите ”. Предполага се, че са упоменати и в Библията, без обаче това да е изрично потвърдено. Приема се, че думата hadar, използвана в Моисеевите книги, се отнася за лимона, заради което той трайно участва в някои еврейски религиозни празници.
Трайното нахлуване на лимоните в европейския обичай е станало към XII век. Маврите ги отглеждали в Южна Италия и Испания, откъдето по-късно били публикувани и в други елементи на Стария континент. Процесът бил интензивен и от кръстоносните походи.
В първите европейски готварски книги ги предлагат като сурогат на някои прекомерно пикантни подправки. Но те въпреки всичко си оставали първокласен и безценен плод. Твърди се, че Чезаре Борджия изпращал лимони и портокали като подарък на своята държанка в Париж, с цел да показва благосъстояние и да нервира Луи XII. По-късно били оценени и някои козметични свойства на лимоните. В двора на Луи XIV дамите ги употребявали, с цел да акцентират цвета на устните си.
Въпреки растящата му известност имало и региони, където недоверието към лимона се запазило. Някои каталунски свещеници забранявали на своите пасоми да го използват, тъй като вярвали, че е дяволско създание. Това личало по неправилната му форма. Дяволът желал да направи портокал, само че се получил лимон. Но е несъмнено, че против грип и простуда въпреки всичко оказва помощ.
Лимонова крем чорба
Продукти: 2 лимона, 1,5 л пилешки бульон, 1 ч.ч. сметана, 3 жълтъка, черен пипер, сол, магданоз.
Сокът от лимоните се изстисква в купа. Към леко охладения бульн постепенно и с непрекъснато бъркане се прибавя сметаната. Жълтъците се разрушават с 3 с.л. лимонен сок. В тази примес се сипва малко от топлия бульон и се разбърква. След това лимоново-яйчената примес се излива в супата при непрекъснато бъркане. Супата се подправя с черен пипер, сол, още малко лимонен сок и свеж магданоз.
Пиле на скара с лимонен сок
Продукти: 1 пиле, 60 г масло, сок от два лимона, две глави чесън, черен пипер, кимион, сол.
Изчистеното и измито пиле се разрязва по дължина и се обезкостява с изострен нож. Парчетата месо леко се начукват, посоляват се и се наръсват с кимион и черен пипер. Обеленият чесън се счуква с малко сол и се смесва с лимоновия сок. Месото се намазва с половината от сместа и се оставя да се маринова към един час. Пече се на мощна скара. Преди поднасянето се полива с горещо краве масло и останалата част от чесъна и лимоновия сок.
Телешко със спанак и лимонен сок
Продукти: 400 г телешко месо, 1 кг спанак, 2 глави лук, 60 г краве масло, сок от два лимона, 4 домата, изсъхнал джоджен, щипка канела, черен пипер, сол.
Месото се измива и се нарязва на кубчета. Задушава се в маслото, прибавят се лукът, нарязан на ситно, спанакът, почистен и нарязан на дребно, и се задушава към 15 минути. Прибавят се обелените и нарязани на ситно домати и се задушава още няколко минути. Добавя се 1 ч.ч. парещ бульон, посолява се, поставят се подправките и лимоновият сок и ястието се оставя на слаб огън още двайсетина минути. Поднася се топло с кисело мляко.
Круши с лимон и алено вино
Продукти: 4 круши, 1 лимон, 300 мл алено вино, 1 ч.ч. захар, 1 пръчка канела, 1 ч.ч. сметана, 4 стръкчета мента.
Лимонът се изцежда. Виното, захарта и лимоновият сок се слагат да заврят на слаб огън дружно с канелата. Добавят се обелените, разразани на половинки и изчистени от семките круши и се варят към 15 минути, като понякога се обръщат. След това се изваждат, а сосът се оставя да ври, до момента в който се сгъсти. Преди сервиране крушите се поливат със соса и се украсяват със сметана и клонче мента.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ