Абду Диуф – човекът, който спря ХИВ в Сенегал
Не е ясно дали Люк Монтание и Франсоаз Бар-Синуси са подозирали, че ще получат Нобелова премия, когато откриват заболяването ХИВ. Тези три страшни букви слагат болестта на най-високо равнище в еволюцията на вирусите, а от 1983-а година до този миг – лекуване не е намерено. В днешно време, медицината има непълен отговор за преодоляването й, само че без терапия, продължителността на живота може да бъде сред 9 и 11 години. Сред страните с най-голям рейтинг на заболяване ще откриете имена като Кралство Есватини или Свазиленд с 27.2%, Лесото с 25% и Ботсуана с 21.9%.
Според данни на Световната Здравна организация, хората живеещи с ХИВ са 36.9 милиона, а смъртността е към 940 000 души (данните са от 2017 година). Медицината и до през днешния ден твърди, че скоростта на предаване изпраща този вирус покрай чумата. Пострадалите и към момента търсят интрига и имат вяра, че вирусът е пуснат преднамерено, упрекват науката за бавното разкриване на лекарство или въобще не имат вяра, че някой търси такова. Един бърз взор към картата на Африка е задоволителен, с цел да забележите Сенегал – той не е рискова точка. Аномалията на картата не е случайност, а резултат на една от най-агресивните акции в историята. Още през 80-те години, когато президентът Абду Диуф схваща каква цена ще заплати народа му, постанова драконови ограничения против ХИВ!
Снимка:By MEDEF – _FBU0545, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6440396
Тайната на страната се крие във обстоятелството, че Сенегалското държавно управление е подхванало допустимо най-ранни ограничения за предотвратяването на идната злополука. Абду Диуф стартира своята акция в средата на 80-те години, а при започване на 90-те ще моли своите сътрудници – президентите на останалите африкански страни – да се включат в борбата. Коментарът на господин Уейд, някогашен статистик от програмата за битка с ХИВ в Синегал е задоволително сладкодумен:
„ През 90-те години на предишния век, нямаше изключително огромна разлика сред Сенегал и Кот д’Ивоар. Днес, равнището на инфектирани е относително ниско в Сенегал, до момента в който в Абиджан (град в Кот д’Ивоар) е съществена причина за смъртността измежду младите. “
Програмата за отбрана от ХИВ, учредена през 1986-а година, до през днешния ден продължава да има постоянна тактика, както и общественост, която се стреми да оказва помощ и да среща младите с евентуалните опасности. В останалите страни от време на време липсва й форма на разговор. Правителството не просто приема за персонален дълг да резервира своите поданици здрави, само че и не счита да крие евентуалната заплаха. Взетите ограничения изпреварват даже появяването на вируса, с което се избавят стотици хиляди – популацията на Сенегал сега е над 11 милиона души.
През 1987-а година, страната стартира да изследва и кръвта на кръводарители, с цел да не се болести здрав човек. Скоростта, с която лекарите стартират да популяризират информация за евентуалния риск е оскъдна спрямо тази, която се носи към образователните заведения.
Всеки можел да получи листовки, презервативи и да бъде ориентиран към клиника, в случай че реши да прави тест. Таргет групите на НПО-тата не пропущали никого – бездомни, проститутки, сираци. Други НПО-та подготвяли материали, които да се популяризират на по-високо равнище, само че също така, те предложили наличието си и на медии, които да го споделят.
Много скоро религиозните водачи също поели самодейността да срещат своите миряни с пандемията, тяхната роля била от изключителна значимост, откакто общата доктрина била, че Бог ще ги пощади, друга част пък отказвала да повярва в думите на държавното управление. Статистически видяно, вярващите мюсюлмани били много по-защитени, те не консумирали алкохол и доста по-рядко правили инцидентен секс в резултат на няколко чашки повече. Медицината позволява, че съществува забележителна връзка сред обрязването и разпространяването измежду общността – имайки поради формалната вяра в страната (96% мюсюлмани), този обред се практикува много постоянно.
И до през днешния ден, в страната работят същите закони, жителите на Сенегал осъзнават доста добре, че рискът не е минал. Спартанските ограничения против пандемията дават видим резултат. Страдащите от ХИВ в Сенегал през 1999-а година, на възраст от 15 до 49 години е 1.77%.. Тези резултати стават вероятни благодарение на хилядите доброволци, само че и с решението на Абду Диуф. Политическата кариера на този човек стартира спокойно и завършва също толкоз спокойно, откакто губи изборите през 2000-а година от своя конкурент – неговото подчинение на поста е маркирано в историята като първото без кръвопролития и принудително лишаване на властта. Действията на този човек потвърждават и едно доста остаряло и златно предписание – Ной построил ковчега преди дъжда. Не е изчислено какъв % от популацията на Сенегал можеше да загине от това заболяване, само че геройството на този човек сигурно ще остане в историята на Сенегал, Африка и даже света.
