Апокалипсис, в който мълчанието е злато
Не е нашият апокалипсис: ние можем да си приказваме вкъщи, по телефона и по Zoom колкото си желаеме, даже крещейки.
" Нито тон 2 ", продължение на касовия хорър от 2018-а, беше може би филмът с максимален малшанс в навечерието на пандемията: неговата премиера със звезди и червен килим се състоя през март м.г. И остана освен първата, само че и последната му прожекция за следващите 15 месеца. Сега " Нито тон 2 " най-накрая изпълзява от клопката на ковид, излизайки по кината по света и у нас.
Креативно обаче той пада в различен капан, заложен за всяко (по-слабо) продължение на ужасите: пробва да ни плаши два пъти с едни и същи номера. Един апокалипсис по-късно за всички, те далеч не са така свежи и изненадващи, колкото бяха преди три години.
Опитът на Джон Красински (по-известен като артист от сериала " Офисът " ) като режисьор и сценарист бе изобратателен приказен хорър, в който слепи паякообразни ловуват жертвите си по звуците, които те издават. Но не извънземните страшилища, а кръстоската сред ужас и фамилна драма създаваше напрежението в " Нито тон ". Във време, когато децибелите в киносалона надвишават тези на хевиметъл концерт, режисьорският метод да кажеш на героите си " шшшт, безшумно! " - и по този начин 90 минути - беше несъмнено реформаторски.
" Нито тон 2 " стартира с шумен и трагичен увод, който напомня събитията от първия филм. После минава още веднъж в страната на тишината. Емили Блънт и прелестната дребна Милисънд Симъндс са на линия; Красински си е икономисал този път актьорската игра, премахвайки персонажа си и добавяйки нова бащинска фигура в лицето на Килиън Мърфи. Близо 500 дни след нашествието героите не престават да стъпват боси, с разранени нозе, из дистопичния си свят. Вече са привикнали да не приказват, само че звук дебне отвред - и те се изправят пред нови и нови провокации, рискувайки среща с все същите свирепи създания.
" Нито тон 2 " пренебрегва семейната динамичност - разделяйки пътищата на персонажите си - и стъпва на редица познати стереотипи от зомби и хорър филмите. Това го прави второстепенен, по-малко трогателен и, в последна сметка, по-малко заплашителен.
" Нито тон 2 ", продължение на касовия хорър от 2018-а, беше може би филмът с максимален малшанс в навечерието на пандемията: неговата премиера със звезди и червен килим се състоя през март м.г. И остана освен първата, само че и последната му прожекция за следващите 15 месеца. Сега " Нито тон 2 " най-накрая изпълзява от клопката на ковид, излизайки по кината по света и у нас.
Креативно обаче той пада в различен капан, заложен за всяко (по-слабо) продължение на ужасите: пробва да ни плаши два пъти с едни и същи номера. Един апокалипсис по-късно за всички, те далеч не са така свежи и изненадващи, колкото бяха преди три години.
Опитът на Джон Красински (по-известен като артист от сериала " Офисът " ) като режисьор и сценарист бе изобратателен приказен хорър, в който слепи паякообразни ловуват жертвите си по звуците, които те издават. Но не извънземните страшилища, а кръстоската сред ужас и фамилна драма създаваше напрежението в " Нито тон ". Във време, когато децибелите в киносалона надвишават тези на хевиметъл концерт, режисьорският метод да кажеш на героите си " шшшт, безшумно! " - и по този начин 90 минути - беше несъмнено реформаторски.
" Нито тон 2 " стартира с шумен и трагичен увод, който напомня събитията от първия филм. После минава още веднъж в страната на тишината. Емили Блънт и прелестната дребна Милисънд Симъндс са на линия; Красински си е икономисал този път актьорската игра, премахвайки персонажа си и добавяйки нова бащинска фигура в лицето на Килиън Мърфи. Близо 500 дни след нашествието героите не престават да стъпват боси, с разранени нозе, из дистопичния си свят. Вече са привикнали да не приказват, само че звук дебне отвред - и те се изправят пред нови и нови провокации, рискувайки среща с все същите свирепи създания.
" Нито тон 2 " пренебрегва семейната динамичност - разделяйки пътищата на персонажите си - и стъпва на редица познати стереотипи от зомби и хорър филмите. Това го прави второстепенен, по-малко трогателен и, в последна сметка, по-малко заплашителен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ