110 години от рождението на Парашкев Хаджиев
" Не е вманиачен гидията, а този, който го пусна на сцената на Софийската опера... " – по какъв начин наподобява карикатурата във вестник " Стършел " незабавно след премиерата на операта " Луд гидия " през 1959 година споделя самият създател.
Ако можем да определим най-същественото за наследството, което оставя, ще стартираме на първо време с учебниците по естетика и обикновена доктрина на музиката – съществени за всеки български музикант от десетилетия насам.
Всички композитори, диригенти, музиковеди от поколенията сред 1947 до 1992 година, са били негови студенти. Парашкев Хаджиев е професор в ДМА в София повече от 40 години. Между тях са Добрин Петков, Симеон Пиронков, Пенчо Стоянов, Иван Маринов, Константин Илиев, Бенцион Елиезер, Дора Драганова, Александър Текелиев...
Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични произведения. Той е първият възпитаник по комбинация на Панчо Владигеров, наследник на легендата Тодор Хаджиев.
Благодарение на Златния фонд на БНР, в който се пазят невероятни документи и разказани мемоари, имате опцията да чуете самия професор, с ненадминатата му остроумие, за която също се носят митове.
От музикалното завещание на Парашкев Хаджиев екипът на предаването е избрал фрагменти от двете му най-успешни опери – " Майстори " и " Луд гидия ". По думите на създателя – " най-любимата и най-щастливата (най-поставяна) ".
Иван Генов, прочут в предишното създател на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата " Айка ", предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на известното стихотворение на Пенчо Славейков – " Луд гидия ". Идеята на Иван Генов подхожда на Хаджиев и той се съгласява. Стихотворението е единствено мотив за основаване на либретото. Парашкев Хаджиев работи бързо и с огромно въодушевление върху тази опера, приключва музиката си в доста къс период – единствено за няколко седмици. Първото зрелище на операта " Луд гидия " се състои на 30 ноември 1959 година по време на IV обзор на българското музикално творчество в Софийската опера. Операта е сложена музикално от диригента Асен Найденов, а театрално – от режисьора Драган Кърджиев. Публиката я посреща възторжено и операта " Луд гидия " влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в разнообразни оперни театри в Европа. Записът, който е определен е Таню Божков (Радан), Соня Хамерник (Раданица), Валентина Александрова (Зорница), Георги Вълчев (Илия), Михаил Михайлов (Мечо), Таня Карловска (Куна), Асен Чавдаров (поп Матей), Диньо Динев (Кадия), Асен Траянов (Осман). Хорът и оркестърът на Пловдивската опера са под диригентството на Кръстю Марев. Спектакъл от 1969 година
За сюжет на операта " Майстори " Парашкев Хаджиев избира драмата на Рачо Стоянов, забележителна със мощните прекарвания на героите, майсторски изваяните облици и богатия лиричен изказ. Композиторът, самичък написва либретото, като се придържа към сюжета и образно-поетичния език на Рачо Стоянов. Либретото е построено върху главния спор на драмата и е изчистено от всичко, което би отклонило вниманието от централната сюжетна линия. Композиторът приключва операта си през 1965 година Отначало той я назовава " Облог ", само че след това се връща към истинското название.
Операта " Майстори " е играна за пръв път на 9 октомври 1966 година в Софийската опера. Творбата е сложена от диригента Иван Маринов и режисьора Михаил Хаджимишев. В предаването звучат фрагменти точно от премиерата с Катя Попова (Милкана), Борис Богданов (Тихол), Димитър Петков (Найден), Любомир Бодуров (Живко), Георги Генов (Добри), хор и оркестър на Софийската опера, дирижира Иван Маринов.
Ако можем да определим най-същественото за наследството, което оставя, ще стартираме на първо време с учебниците по естетика и обикновена доктрина на музиката – съществени за всеки български музикант от десетилетия насам.
Всички композитори, диригенти, музиковеди от поколенията сред 1947 до 1992 година, са били негови студенти. Парашкев Хаджиев е професор в ДМА в София повече от 40 години. Между тях са Добрин Петков, Симеон Пиронков, Пенчо Стоянов, Иван Маринов, Константин Илиев, Бенцион Елиезер, Дора Драганова, Александър Текелиев...
Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични произведения. Той е първият възпитаник по комбинация на Панчо Владигеров, наследник на легендата Тодор Хаджиев.
Благодарение на Златния фонд на БНР, в който се пазят невероятни документи и разказани мемоари, имате опцията да чуете самия професор, с ненадминатата му остроумие, за която също се носят митове.
От музикалното завещание на Парашкев Хаджиев екипът на предаването е избрал фрагменти от двете му най-успешни опери – " Майстори " и " Луд гидия ". По думите на създателя – " най-любимата и най-щастливата (най-поставяна) ".
Иван Генов, прочут в предишното създател на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата " Айка ", предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на известното стихотворение на Пенчо Славейков – " Луд гидия ". Идеята на Иван Генов подхожда на Хаджиев и той се съгласява. Стихотворението е единствено мотив за основаване на либретото. Парашкев Хаджиев работи бързо и с огромно въодушевление върху тази опера, приключва музиката си в доста къс период – единствено за няколко седмици. Първото зрелище на операта " Луд гидия " се състои на 30 ноември 1959 година по време на IV обзор на българското музикално творчество в Софийската опера. Операта е сложена музикално от диригента Асен Найденов, а театрално – от режисьора Драган Кърджиев. Публиката я посреща възторжено и операта " Луд гидия " влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в разнообразни оперни театри в Европа. Записът, който е определен е Таню Божков (Радан), Соня Хамерник (Раданица), Валентина Александрова (Зорница), Георги Вълчев (Илия), Михаил Михайлов (Мечо), Таня Карловска (Куна), Асен Чавдаров (поп Матей), Диньо Динев (Кадия), Асен Траянов (Осман). Хорът и оркестърът на Пловдивската опера са под диригентството на Кръстю Марев. Спектакъл от 1969 година
За сюжет на операта " Майстори " Парашкев Хаджиев избира драмата на Рачо Стоянов, забележителна със мощните прекарвания на героите, майсторски изваяните облици и богатия лиричен изказ. Композиторът, самичък написва либретото, като се придържа към сюжета и образно-поетичния език на Рачо Стоянов. Либретото е построено върху главния спор на драмата и е изчистено от всичко, което би отклонило вниманието от централната сюжетна линия. Композиторът приключва операта си през 1965 година Отначало той я назовава " Облог ", само че след това се връща към истинското название.
Операта " Майстори " е играна за пръв път на 9 октомври 1966 година в Софийската опера. Творбата е сложена от диригента Иван Маринов и режисьора Михаил Хаджимишев. В предаването звучат фрагменти точно от премиерата с Катя Попова (Милкана), Борис Богданов (Тихол), Димитър Петков (Найден), Любомир Бодуров (Живко), Георги Генов (Добри), хор и оркестър на Софийската опера, дирижира Иван Маринов.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ