Бива ли демокрация в кафяво?
Не е ли показателно, че следващите избори в България са в месеца, който стартира с Деня на лъжата?
Докато в науката всички се радват на сполучливото изстрелване на Артемис 2, което изпрати хора на път към Луната за първи път от десетилетия, в България за осми следващ път от 2021 насам се занимаваме с избори. Почти 30% от хората споделят, че няма да гласоподават, а близо 1/4 чакат, че след изборите отново ще има нови избори. Тоест, даже преди да сме дали своят вот, знаем, че е безсмислено, само че ще го създадем. Защото нямаме с какво друго да се занимаваме.
По света политиката е специалност и се учи с години. В Харвард, в Оксфорд, в Sciences Po в Париж има стратегии, в които хората прекарват десетилетие преди да стъпят на политическата сцена. Има политически династии — Кенеди, Буш, Трюдо, Ганди, Льо Пен — фамилии, в които генерации наред се занимават с ръководство, сродяват се по политически възгледи, порастват в средата, учат се от грешките на бащите си. Може да не ги харесваш, може да не си склонен с тях — само че те знаят какво вършат. Това е поминък, излъчен и модернизиран.
Не по този начин стоят нещата в страната на " Бай Ганьо прави избори ". Тук политик ставаш, с цел да си осигуриш почесване на персоналното его и да си оправиш личния живот. Ако може да окажеш помощ на някого, добре, в случай че не може — още по-добре, таман няма да те занимават. Важното е да те харесват хората. Защото ти нито можеш да станеш академик, нито елементарен метач на улици, с една дума си несръчен. И не ти остава нищо друго с изключение на да се пробваш да надцакаш системата и да си осигуриш службичка, ужким в името на народа. Като съседа ми, който си сменя политическите настройки по-често от времето през март и е бил в описи на партии, които нямаше да знам, че съществуват, в случай че гордо не им лепеше плаката на нашия вход.
В България местата в Народното събрание през последните години се пробват да се заемат от хора, които освен че концепция си нямат от политика, ами и очевидно за първи път в живота си поставят сако и риза, като ги снимат за предизборния афиш. После, докопали се до по този начин мечтаната власт и естрада... четат персонални имейли на глас. Онзи ден Тошко, който сякаш влезе в политиката да помогне на народа, за който твърди, че милее, чете имейли от някогашната жена на вътрешния министър от трибуната на Народното събрание на държава-членка на Европейския съюз. Личен имейл за дете, палатки и хижи. Политика на равнище " Фермата ". И след това се чудим за какво хората не гласоподават.
Междувременно — в плевенско Министерство на вътрешните работи иззема описи с имена и 60 000 евро при акция против пазаруване на гласове. 16 арестувани. Тетрадки с имена и суми. Незаконни оръжия. И Движение за права и свободи на Пеевски се оплаква на ОССЕ от " тирания " и " непозволен полицейски напън ". Тоест: хващат те с пачки евро и описи — и ти се оплакваш от тирания?
Бива ли да нямаш CENA, Йотова?
Ти не си Коко Шанел, ти си спекулант
В България партиите не се основават от хрумвания за богатството на народа — основават се от упоритости за персонална мощност, от връзки и от наследства, които никой не желае да признае. И не, не е радостно, че може за първи път да имаме парламент без Българска социалистическа партия в него, тъй като Българска социалистическа партия си съществува — единствено че в този момент е под името на 10 разнообразни партии и обединения. Всички в тях са деца на тези от едно време. Разликата сега е, че ние, които сме с право на глас, не сме учили за тези партии от учебниците, а се познаваме персонално с многоуважаемите народни представители. И за техен персонален смут знаем какъв брой могат.
А новата партия на Радев — " Прогресивна България " — не е шлагер, тъй като всички си падаме по него и от години го чакаме да влезе в политиката. Хит е, тъй като всички се юрнаха да си обезпечат политически уют посредством нея. Телефони се звънят, дават се обещания за заплата от 5 000 евро на месец и работа в София. И както едни хора на предходните избори бяха претенденти от листите на ПП-ДБ за общински съветници, в този момент са измежду първите трима в описите на Радев. Не тъй като му имат вяра. А с цел да се уредят и те най-сетне.
Естествено и при нас има политици, които желаят да ги считаме за смяната, за която всички мечтаем. Проект, роден по време на митингите против кабинета Орешарски. Помните ги — месеци наред хора на улицата, яд, вяра, чувство, че нещо може да се промени. Отначало назоваха себе си " Протестна мрежа " и доста хора участваха откровено, наивно, с фантазии за по-добро бъдеще. Всички те се отдръпнаха, щом нещата станаха политически. Защото усетиха, че зад протестната сила към този момент стоят хора, които постоянно са желали парламентарни столове — просто са чакали подобаващия миг да седнат. Като типични комсомолци и агентурници — прикриваха се, до момента в който пристигна време да излязат на ярко и да събират гласове по градинките и в персонални известия във Facebook. След това напълно естествено се изпокараха и се разцепиха, и сплотиха, като сега са под име, което доста мъчно ще запомня.
Но мантрата е същата. Да се гласоподава за тях, тъй като те са единствената опция на мафията и нямат нищо общо с предходните партии. Нещо, което ми е много подозрително. Защото като знаеш, че на Васко баща му е бил огромен началник и постоянно е колил и бесил, няма по какъв начин да повярваш, че Васко е " надпартиен ". А и тъй като на последните всеобщи митинги персонално ги виждахме по какъв начин седят " на кафенце " да редят кой против кого ще е, а по-късно напълно инцидентно се оказаха с по няколко къщи в Гърция. С персонален труд и спестени пари, несъмнено.
Накрая се появи и една нова коалиция, за злощастие стартирана от най-лошото нещо, което може да се случи на един родител. Тази коалиция обещаваше, че няма да прави политика, единствено ще се бори за правдивост и съблюдаване на закона. Сега се оказа с листи и акция за 100 000 евро " най-вече в обществените мрежи ". Никой не опонира на основателя на обединението, въпреки всичко всеки внимава по какъв начин тъкмо ще застане против тъгата на родител. Само дето, както сподели един мой другар, освен на положителните хора им се случват неприятни неща. За това дано имаме поради, че партиен кадър и началник на общинско сдружение надали е в Народното събрание единствено поради законността, а тези неща е хубаво да се споделят овреме.
Всеки един от тях е с минало, което не желае да става ясно. Не тъй като са създали нещо ужасно — а тъй като са тъкмо тези отрочета на тези от едно време, за които са основани неща като " назначи го на службичка с връзки и някой да му дава пари ". И тъй като по този начин са привикнали, всичко да им е даденост. Да завършиш заплатен университет в България не те прави интелигентен, байо. Прави те човек, който след това ще пристигна да ме пита: " Ти за какво не ми лайкна и шерна статуса във Facebook? ". Аз, като споделях едно време да бием Асенчо всякога, като го забележим, другите не желаеха. На ти в този момент, Асенчо ни ръководи.
Как действително работят изборите в България? Не във Facebook — в живота. Работиш на едно място от 10 години. Всеки месец караш от заплата до заплата, имаш заем, имаш артикули на погашение, две деца, остарели родители. Изнемогваш доста от дълго време, но нито имаш избор, нито имаш време да помислиш за избор.
Един ден шефът влиза и споделя: " Вижте, в случай че желаеме да продължим да съществуваме като компания, би трябвало да гласуваме за този. " Нещата от дълго време не са на равнище, в случай че един не гласоподава - просто го уволняват. Не, цели бизнеси се затриват и изравняват със земята. Цели градове могат да спрат да съществуват за месеци, в случай че не гласуваш за който са ти показали. И какво се чака да направиш? Гласуваш. Качваш се на рейс, когато ти кажат да идеш на митинг. Не тъй като искаш. А тъй като от това — безусловно от това — зависи животът на теб и фамилията ти. По дребните градове е по този начин. И постоянно ще бъде по този начин.
Бива ли на Малдивите без просвета и бахур
Мама няма да ви избави, само че вие си се оплачете на бТВ
А за гласуването в чужбина — 60 000 заявки, два пъти повече от предишния път. Помните ли по какъв начин едно време идваха рейсовете от Турция и всички под строй гласоподаваха? Тогава всички партии се надигнаха на митинг — спрете това, уседналост, закони. А след това? Загряха, че и те могат да вземат от кацата с меда. И в този момент всички желаят глас от чужбина. Ама истината е, че в случай че не живееш в една страна и не се сблъскваш всеки ден с проблемите ѝ — няма по какъв начин да си справедлив. Разчиташ на отзиви на другари, на статуси във Facebook, на мемоари за какво си избягал. И отново гласуваш за същите. Уж бягаш от корупцията — и от чужбина гласуваш за корумпираните.
И не — това няма да се махне като " изкореним мафията ". Защото това е народопсихология, насаждана с десетилетия. Преди е бил един, в този момент е различен, след това ще е трети. Боядисан в алено, синьо и в този момент модерното зелено. Смесиш алено с жълто — получаваш оранжево. Смесиш синьо с алено — виолетово. А смесиш всички дружно — получаваш кафяво. Което е тъкмо цветът на българската политика.
На 19 април ще гласуваме. Някои — тъй като имат вяра. Някои — тъй като им е казано. Някои — тъй като нямат избор. А доста — просто няма да отидат. И след това ще се чудим за какво нищо не се трансформира.
Бива ли?
Докато в науката всички се радват на сполучливото изстрелване на Артемис 2, което изпрати хора на път към Луната за първи път от десетилетия, в България за осми следващ път от 2021 насам се занимаваме с избори. Почти 30% от хората споделят, че няма да гласоподават, а близо 1/4 чакат, че след изборите отново ще има нови избори. Тоест, даже преди да сме дали своят вот, знаем, че е безсмислено, само че ще го създадем. Защото нямаме с какво друго да се занимаваме.
По света политиката е специалност и се учи с години. В Харвард, в Оксфорд, в Sciences Po в Париж има стратегии, в които хората прекарват десетилетие преди да стъпят на политическата сцена. Има политически династии — Кенеди, Буш, Трюдо, Ганди, Льо Пен — фамилии, в които генерации наред се занимават с ръководство, сродяват се по политически възгледи, порастват в средата, учат се от грешките на бащите си. Може да не ги харесваш, може да не си склонен с тях — само че те знаят какво вършат. Това е поминък, излъчен и модернизиран.
Не по този начин стоят нещата в страната на " Бай Ганьо прави избори ". Тук политик ставаш, с цел да си осигуриш почесване на персоналното его и да си оправиш личния живот. Ако може да окажеш помощ на някого, добре, в случай че не може — още по-добре, таман няма да те занимават. Важното е да те харесват хората. Защото ти нито можеш да станеш академик, нито елементарен метач на улици, с една дума си несръчен. И не ти остава нищо друго с изключение на да се пробваш да надцакаш системата и да си осигуриш службичка, ужким в името на народа. Като съседа ми, който си сменя политическите настройки по-често от времето през март и е бил в описи на партии, които нямаше да знам, че съществуват, в случай че гордо не им лепеше плаката на нашия вход.
В България местата в Народното събрание през последните години се пробват да се заемат от хора, които освен че концепция си нямат от политика, ами и очевидно за първи път в живота си поставят сако и риза, като ги снимат за предизборния афиш. После, докопали се до по този начин мечтаната власт и естрада... четат персонални имейли на глас. Онзи ден Тошко, който сякаш влезе в политиката да помогне на народа, за който твърди, че милее, чете имейли от някогашната жена на вътрешния министър от трибуната на Народното събрание на държава-членка на Европейския съюз. Личен имейл за дете, палатки и хижи. Политика на равнище " Фермата ". И след това се чудим за какво хората не гласоподават.
Междувременно — в плевенско Министерство на вътрешните работи иззема описи с имена и 60 000 евро при акция против пазаруване на гласове. 16 арестувани. Тетрадки с имена и суми. Незаконни оръжия. И Движение за права и свободи на Пеевски се оплаква на ОССЕ от " тирания " и " непозволен полицейски напън ". Тоест: хващат те с пачки евро и описи — и ти се оплакваш от тирания?
Бива ли да нямаш CENA, Йотова?
Ти не си Коко Шанел, ти си спекулант
В България партиите не се основават от хрумвания за богатството на народа — основават се от упоритости за персонална мощност, от връзки и от наследства, които никой не желае да признае. И не, не е радостно, че може за първи път да имаме парламент без Българска социалистическа партия в него, тъй като Българска социалистическа партия си съществува — единствено че в този момент е под името на 10 разнообразни партии и обединения. Всички в тях са деца на тези от едно време. Разликата сега е, че ние, които сме с право на глас, не сме учили за тези партии от учебниците, а се познаваме персонално с многоуважаемите народни представители. И за техен персонален смут знаем какъв брой могат.
А новата партия на Радев — " Прогресивна България " — не е шлагер, тъй като всички си падаме по него и от години го чакаме да влезе в политиката. Хит е, тъй като всички се юрнаха да си обезпечат политически уют посредством нея. Телефони се звънят, дават се обещания за заплата от 5 000 евро на месец и работа в София. И както едни хора на предходните избори бяха претенденти от листите на ПП-ДБ за общински съветници, в този момент са измежду първите трима в описите на Радев. Не тъй като му имат вяра. А с цел да се уредят и те най-сетне.
Естествено и при нас има политици, които желаят да ги считаме за смяната, за която всички мечтаем. Проект, роден по време на митингите против кабинета Орешарски. Помните ги — месеци наред хора на улицата, яд, вяра, чувство, че нещо може да се промени. Отначало назоваха себе си " Протестна мрежа " и доста хора участваха откровено, наивно, с фантазии за по-добро бъдеще. Всички те се отдръпнаха, щом нещата станаха политически. Защото усетиха, че зад протестната сила към този момент стоят хора, които постоянно са желали парламентарни столове — просто са чакали подобаващия миг да седнат. Като типични комсомолци и агентурници — прикриваха се, до момента в който пристигна време да излязат на ярко и да събират гласове по градинките и в персонални известия във Facebook. След това напълно естествено се изпокараха и се разцепиха, и сплотиха, като сега са под име, което доста мъчно ще запомня.
Но мантрата е същата. Да се гласоподава за тях, тъй като те са единствената опция на мафията и нямат нищо общо с предходните партии. Нещо, което ми е много подозрително. Защото като знаеш, че на Васко баща му е бил огромен началник и постоянно е колил и бесил, няма по какъв начин да повярваш, че Васко е " надпартиен ". А и тъй като на последните всеобщи митинги персонално ги виждахме по какъв начин седят " на кафенце " да редят кой против кого ще е, а по-късно напълно инцидентно се оказаха с по няколко къщи в Гърция. С персонален труд и спестени пари, несъмнено.
Накрая се появи и една нова коалиция, за злощастие стартирана от най-лошото нещо, което може да се случи на един родител. Тази коалиция обещаваше, че няма да прави политика, единствено ще се бори за правдивост и съблюдаване на закона. Сега се оказа с листи и акция за 100 000 евро " най-вече в обществените мрежи ". Никой не опонира на основателя на обединението, въпреки всичко всеки внимава по какъв начин тъкмо ще застане против тъгата на родител. Само дето, както сподели един мой другар, освен на положителните хора им се случват неприятни неща. За това дано имаме поради, че партиен кадър и началник на общинско сдружение надали е в Народното събрание единствено поради законността, а тези неща е хубаво да се споделят овреме.
Всеки един от тях е с минало, което не желае да става ясно. Не тъй като са създали нещо ужасно — а тъй като са тъкмо тези отрочета на тези от едно време, за които са основани неща като " назначи го на службичка с връзки и някой да му дава пари ". И тъй като по този начин са привикнали, всичко да им е даденост. Да завършиш заплатен университет в България не те прави интелигентен, байо. Прави те човек, който след това ще пристигна да ме пита: " Ти за какво не ми лайкна и шерна статуса във Facebook? ". Аз, като споделях едно време да бием Асенчо всякога, като го забележим, другите не желаеха. На ти в този момент, Асенчо ни ръководи.
Как действително работят изборите в България? Не във Facebook — в живота. Работиш на едно място от 10 години. Всеки месец караш от заплата до заплата, имаш заем, имаш артикули на погашение, две деца, остарели родители. Изнемогваш доста от дълго време, но нито имаш избор, нито имаш време да помислиш за избор.
Един ден шефът влиза и споделя: " Вижте, в случай че желаеме да продължим да съществуваме като компания, би трябвало да гласуваме за този. " Нещата от дълго време не са на равнище, в случай че един не гласоподава - просто го уволняват. Не, цели бизнеси се затриват и изравняват със земята. Цели градове могат да спрат да съществуват за месеци, в случай че не гласуваш за който са ти показали. И какво се чака да направиш? Гласуваш. Качваш се на рейс, когато ти кажат да идеш на митинг. Не тъй като искаш. А тъй като от това — безусловно от това — зависи животът на теб и фамилията ти. По дребните градове е по този начин. И постоянно ще бъде по този начин.
Бива ли на Малдивите без просвета и бахур
Мама няма да ви избави, само че вие си се оплачете на бТВ
А за гласуването в чужбина — 60 000 заявки, два пъти повече от предишния път. Помните ли по какъв начин едно време идваха рейсовете от Турция и всички под строй гласоподаваха? Тогава всички партии се надигнаха на митинг — спрете това, уседналост, закони. А след това? Загряха, че и те могат да вземат от кацата с меда. И в този момент всички желаят глас от чужбина. Ама истината е, че в случай че не живееш в една страна и не се сблъскваш всеки ден с проблемите ѝ — няма по какъв начин да си справедлив. Разчиташ на отзиви на другари, на статуси във Facebook, на мемоари за какво си избягал. И отново гласуваш за същите. Уж бягаш от корупцията — и от чужбина гласуваш за корумпираните.
И не — това няма да се махне като " изкореним мафията ". Защото това е народопсихология, насаждана с десетилетия. Преди е бил един, в този момент е различен, след това ще е трети. Боядисан в алено, синьо и в този момент модерното зелено. Смесиш алено с жълто — получаваш оранжево. Смесиш синьо с алено — виолетово. А смесиш всички дружно — получаваш кафяво. Което е тъкмо цветът на българската политика.
На 19 април ще гласуваме. Някои — тъй като имат вяра. Някои — тъй като им е казано. Някои — тъй като нямат избор. А доста — просто няма да отидат. И след това ще се чудим за какво нищо не се трансформира.
Бива ли?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ