Не е лесно да се пише за един от живите

Не е елементарно да се написа за един от живите колоси на международното кино, само че решаваме да го създадем. Още по-трудно е да се изберат пет най-любими кино лентата с негово присъединяване. Винаги съм мислила, че от един миг нататък, Джак Никълсън и неколцина други огромни не просто играят роля, те играят себе си в тази роля. Особено мощно това чувство имам за, чиито последни филми са… просто филми с Робърт де Ниро. Или с други думи казано, той към този момент е по-голям от всеки филм.

Все отново ето петте кино лентата, които наред с „ Кръстникът “ (който макар че е измежду обичаните ми, не е филм, който свързвам първо с Де Ниро), „ Добри момчета “, „ История от Бронкс “, „ Ангелско сърце “, „ Недосегаемите “ и доста други, сътвориха огромното име и способстваха за огромното кино. Класацията е изцяло субективна, персонално моя и предстои на доброжелателни допълнения.

 

„ Шофьор на такси “ (1976 година, реж. Мартин Скорсезе)



Първият, в който осезаемо изгрява геният на Де Ниро, който, както знаем, играе неустойчив душевен деец от войната. Зад прословутата сцена с огледалото стои не различен, а самият артист, който импровизира сцената от край до край. За сведение – в сюжета пишело „ Травис се поглежда в огледалото “. Без коментар.