Не е измислица моретои щастието съществува!…..Достатъчно е да се вслушатевъв

„ Не е небивалица морето
и щастието съществува!
…..
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви. “

Сетих се тъкмо за тези стихове на Христо Фотев на „ бара до морето “ и на „ морето до бара “. А Стефан Вълдобрев сигурно е имал поради съответно място в песента си „ По-полека “. Май в действителност нищо инцидентно няма.

Не е инцидентно и мястото, наречено от образния актьор Полина Герасимова „ Весел бар “ . Там и българските къмпингарчета в Китен си имат своя Чанкете и „ Синьо лято “ всяка година има нови и нови епизоди.

Всъщност на испанската Андалусия може и да е Чанкете, само че на българския бряг му викат Петраки. Иначе по паспорт е Петко Герасимов.

Първо е бил срещу концепцията на щерка ми, само че в този момент с убеденост твърди, че с това разположение мястото има дух и шир, безспорна независимост за игри и усещания.

И тъй като домакините тук са от доста време, тогавашните 1-огодишни деца през днешния ден са 15-годишни мадами и идват още веднъж, само че с другари...

И както Петраки разказва обстановката с децата на Димо от " П.И.Ф. " и компанията от другари, в действителност вярваш - такова лято през днешния ден децата другаде не могат да имат, такива дни ни могат да преживеят. Сякаш са на друга планета.

" Този дух на свободата и другарството в последно време е на изгубване ", клати глава Петраки. И прибавя като стихотворец:
" Душата на децата е като орехче. Но не всички родители съумяват да го отворят. "

А на и до Веселия бар има и детски коктейли, и прожекции на филми...

Лятото е по-синьо от испанското.