Не друг, а самата Мерил Стрийп направи този филм център

Не различен, а самата Мерил Стрийп направи този филм център на международните кино вести, когато на церемонията на The National Board of Review, връчвайки на Ема Томпсън оценката за основна роля, произнесе скандална девет минутна тирада. От една страна, тук се включват думи на голям екстаз към гения на Ема Томпсън и специфична „ Ода за Ема ” в нейна чест, а от друга, Мерил Стрийп е нападнала Уолт Дисни като анти-семит и женомразец, човек, който „ не се доверява на дами или котки ”. Парадоксално, само че тази тирада е изцяло в унисон с този забавен и хуманен филм, построен напълно върху опълчване на две персони, два свята и два мирогледа.Уолт Дисни (Том Ханкс) се пробва да откупи правата за филмиране на историята на Мери Попинз 20 години. През цялото това време той се бори с опърничавата, упорита, несговорчива и мразеща децата авторка – Памела Травърс (Ема Томпсън). Филмът наблюдава по един колкото занимателен, толкоз и назидателен метод тези времена – сред 40-те и 60-те години на предишния век – когато разликите в манталитета, метода на живот и езика сред Америка и Англия са толкоз забележими и крещящи, че непроменяемо водят до конфузни обстановки. А и какво би могло да бъде по-противоположно от притежателя на най-комерсиалната киностудия, каквато е тази на Уолт Дисни и една остаряла мома, живееща непретенциозно и самотно в Лондон. Самата история във кино лентата е заключена единствено в двете седмици, които Памела Травърс се съгласява да прекара в Холивуд, с цел да разиска възможното подчинение на правата за книгата си.

Паралелно филмът наблюдава детството на писателката – една непозната за феновете територия, послужила като база за приключенията на Мери Попинз. Всъщност Памела Травърс се оказва австралийка, обичано дете на татко с необятна фикция и съществени проблеми с алкохола – Колин Фарел в ролята на бащата е съвършеното комбиниране от сексапил и ненормалност. Останала сираче напълно дребна, Памела през целия си живот остава прочувствено скована и неспособна да разкрие възприятията си пред  който и да е.

Съчетанието от тези две истории, щедро подправени с музиката и песните от кино лентата за Мери Попинз, слънчеви пейзажи и съвършени костюми (с номинация за BAFTA), елементарно би могло да премине в сиропирана холивудска мелодрама. Това обаче не се случва и заслугата – при цялото ми почитание към Том Ханкс – е напълно на невероятната Ема Томпсън – номинирана за Златен глобус и BAFTA. Ако останете до края на надписите на кино лентата ще видите и чуете самата Памела Травърс и приликата е изумителна – изключително в гласа. Изобщо актьорският състав е на най-високо равнище – Уолт Дисни е холивудска икона и кой, в случай че не Том Ханкс, може да изиграе ролята му? Дори Пол Джиамати в ролята на персоналния водач на Травърс е обаятелен и запаметяващ се.

В последна сметка Уолт Дисни намира метод да се споразумее с Памела Травърс. Тогава, когато схваща, че историите на Мери Попинз може и да се случват в детството, само че в действителност тя оказва помощ на възрастните. Защото ние, възрастните, постоянно забравяме какъв брой целебни са детските книги. И да – аз незабавно считам да препрочета тъкмо тази.