Шефът на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова пред „Труд“: Предстои обвинение спрямо квесторите на КТБ
Не разделям закононарушенията на огромни и дребни, нито пък делата на знакови и по-малко знакови. Това декларира пред „ Труд “ шефът на Софийска градска прокуратура (СГП) Емилия Русинова . Тя е първата жена на поста „ градски прокурор на София “, само че не залага в работата си на женски номера и е безапелационна, че „ няма никаква причина магистратите да се разделят по сексуален симптом “. Пестелива е на думи. Твърди, че пред медийните изяви по известни каузи избира безшумната и безкомпромисна позиция на прокуратурата по отношение на всяко закононарушение и неговия причинител. Мнозина виждат в нея най-подходящият претендент за началник на апелативната спецпрокуратура.
– Госпожо Русинова, с последните промени в Наказателно –процесуалния кодекс (НПК), които пратиха корупционните закононарушения в спецпрокуратурата, вашата Софийска градска прокуратура (СГП) не е това, което беше. Нали?
– „ Не е това, което беше “? Какво имате поради?
– Имам поради, че към този момент не арестувате „ безспорни нарушители “, не ги сваляте на колене. Не ви ли липсват тези екшъни?
– Честно казано, задоволителни са ми процесуалните екшъни, в случай че употребявам терминологията ви. Заседанията по делата в правосъдна зала не са толкоз атрактивни за камерите може би, само че ви убеждавам, че според мен крият по-голямо предизвикателство. Нашата работа е да квалифицираме действията, да повдигаме обвинявания и да пазиме обвинителната теза в правосъдна зала. Всички други дейности значително зависят от характерността на проверяващия. За мен е по-важно силата да се концентрира в правосъдната зала, а не отвън нея.
– А по какъв начин сътрудниците ви одобриха смяната? Може би са обезпокоени, че властта не им се доверява за корупционните каузи? Или са радостни, че са се отървали от тях?
– Колегите, а и аз съблюдаваме закона подобен, какъвто е. Няма нито отчаяние, нито наслада. Повечето от корупционните каузи, импортирани в профилирания съд, са работени от Софийска градска прокуратура или са почнали в Софийска градска прокуратура, по тях командироваме наблюдаващите прокурори, които да пазят актовете си пред профилирания съд, тъй като те познават материята. Делата от компетентността на Софийска градска прокуратура не са намалели нито като размер, нито като фактическа и правна трудност.
– Тъй като към този момент не се явявате толкоз постоянно в медиите, някой може си намерения, че не сте задоволително заети?
– (Смее се) Заетостта на прокурорите, най-малко такова е моето виждане, не е правопропорционална на появяването в медиите. Не съм последовател на публичното правораздаване. Това е все едно доктор, който прави комплицирана интервенция, да потърси обществото за утвърждение за анестезията, която да употребява, за методите, които да приложи, за броя на медицинските лица, които да ангажира в интервенцията. За интервала след поправките в Наказателно-процесуалния кодекс ние имаме 3973 новообразувани каузи. Към момента довършваме и значителен брой каузи, които следва да внесем в профилирания съд.
– Колко прокурори работят при вас?
– В градската прокуратура работят 108 прокурори и 69 следователи.
– Припомнете ни кои са знаковите каузи, които се водите в този момент?
– Понастоящем при нас са делата, формирани вследствие на инспекциите в лечебните заведения, случаите с имунизациите, сигналите против БДЖ, футболните хулигани, убийствата, осъществени на територията на град София. Имаме импортирани в Софийски градски съд (СГС) каузи против лица, които вие наричате знакови обвиняеми- Огнян Донев (бизнесмен, изпълнителен шеф на Софарма – б.а.), Николай Ненчев (бивш боен министър – б.а), Манол Генов (депутат – б.а.), Илко Семерджиев (бивш министър на опазването на здравето – б.а.), Илия Илиев (бивш народен представител – б.а.) и други.
– По какво си наподобяват съгласно вас знаковите арести, които приключват с провали в прокуратурата или в съда?
– Прокурорите от градска прокуратура не разделят арестите на „ знакови “ и „ по-малко знакови “. Всеки арест е резултат от доста работа, събиране и анализиране на доста доказателства. Няма прокурор, който да разпореди арестуването на човек, без съществуването на задоволително доказателства. Друг е въпросът по какъв начин съдът след това ще ги интерпретира. Показанията на очевидци и заключенията на движимости лица също от време на време „ обръщат “ следствието в съда.
– „ От Министерство на вътрешните работи в прокуратурата се излива замърсен поток от зле свършена работа “. Бившият основен прокурор Филчев пръв произнесе тази фраза, само че сме я чували от доста прокурори по-късно. Вие също ли мислите по този начин?
– С цялото ми почитание към професор Филчев, считам, че времената в този момент са много разнообразни. В множеството случаи наблюдаващите прокурори и проверяващите служители на реда работят в екип. Работим с друго потомство чиновници на Министерство на вътрешните работи, които към този момент са доста по-критични към работата си и събират доказателствата по този начин, че да ни улеснят да ги пазиме в зала. Голяма част от тях са адвокати, които са наясно, че прокуратурата към този момент не „ верифицира “ едно дело, единствено с цел да се води като доклад на Министерство на вътрешните работи.
– В последно време прокуратурата отнася публичния яд за несъстоялите се санкции на хора, които ги заслужават. Причината е, съгласно мен, че в Министерство на вътрешните работи потъна в безмълвие. Само спомен остана от постоянните конференции там, от прокурорите научаваме към този момент и за задържаните, и за упрекнатите и за дадените на съд. Или бъркам?
– Завършекът на работата на проверяващите е внасянето на делото в съда. Това е венецът на напъните на служители на реда, следователи и прокурори. Министерство на вътрешните работи се научи да не основава нереалистични упования в обществото. Ако забелязвате, в последно време конференциите ни са взаимни. Оперативните данни не са задоволителни, с цел да бъде оповестено за разкрито обещано незаконно действие. То е разкрито, когато прокурорът го “обяви “ за такова. Знам, че когато проверяващите са уверени във виновността на обещано лице, само че осъзнават, че не могат да го предадат на съд, заради липса на доказателства, рискуват публичния яд. Медиите предават този яд, само че има нещо, което не знаят.
– Какво е това, което медиите не знаят?
– То е, че работата по случая продължава. Когато в медиите се появи подготовка за „ неуспех “, това стимулира сътрудниците да продължат да проверяват случая, до момента в който намерят доказателствата, нужни за българския съд. Това ни носи обвинявания в бавност, в неглижиране, само че ви убеждавам, че не е по този начин.
– Още ли имате проблеми със забавените експертизи, с дефицита на преводачи и способени движимости лица?
– Безспорно това са едни от проблемите на наказателното произвеждане, само че те са нормативно обусловени до известна степен. Доколкото този проблем остава под повърхността на вниманието на медиите, неведнъж поносим упреци за постепенно правораздаване.
– Нима е нерешим казусът? Доколкото знам, той опира и до мизерните възнаглаждения на специалистите?
– Наблюдаващите прокурори поставят старания да обезпечат своевременното привършване на следствието, макар компликациите, които срещаме. Разчитаме на това, че управлението на прокуратурата се е заело с този проблем.
– Вие сте първата жена градски прокурор. Колко мъже и какъв брой дами ръководите?
– Не деля прокурорите и следователите по сексуален симптом. Жените са 83 на брой, а мъжете – 94, само че сходна статистика не може да служи за каквито и да било заключения.
– В прокуратурата наследихте междуособици. Ако не с някои женски хитрини в положителния смисъл да думата, по какъв начин успяхте да сплотите колектива?
– Във всеки огромен колектив има разнопосочни отзиви и е нужна дипломация за отбягване на ненужно междуличностно напрежение. Определено обаче женските хитрини не са ми присъщи, а и смятам, че не се котират. Честните връзки и откритостта в разговора са тайната на положителния екип, на която аз залагам. За мен и сътрудниците ми са значими сполучливата реализация на делата и възобновяване на публичното доверие в институцията. Това ни прави съидейници по пътя към реализиране на правдивост.
– Прокурори съидейници? Всички до един?
– Уважавам творчеството на всеки сътрудник и не търпя оправданията за несвършена работа.
– Каква ще е идната вест за първите страници, която ще получим от Софийска градска прокуратура?
– Може би за вас би представлявал интерес идното покачване на обвиняване по отношение на квесторите на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) за интервала 2014 година. Това процесуално-следствено деяние е резултат от едно дълготрайно и интензивно следствие в хода на което са събрани голям брой документи, извършени са разпити на очевидци, назначени и направени са сложни експертизи.
– Това е значима вест. Мажоритарният притежател на банката Цветан Василев и още 17 души – служители от КТБ, Българска народна банка и инспектори, са пратени към този момент в спецсъда, с цел да дават отговор за длъжностни закононарушения, в това число за заграбване с изключително огромни размери. А квесторите? Каква виновност имат те?
– Ще научите по-нататък още по това дело. Но съгласно мен не по-малко значими са делата, които имат относимост към елементарния човек, тъй като в кориците на всяка директория се крият човешки ориси. Интересът по каузи против медийни герои постоянно ще е огромен, само че мощен предпазен и образователен резултат за обществото има безкомпромисната позиция на прокуратурата по отношение на всеки причинител на закононарушение. Постигнатите неоправдателни присъди против акушерката, пребила новородено дете и против лицата, нанесли побой на дете, оставено на грижите им, са не по-малък триумф от делата против така наречените „ знакови обвинени “. Еднакво стимулирани сме да разкрием истината и по делата с медиен интерес, и по тези, които въпреки и да остават настрана от публичния интерес, засягат правната сфера на обособения жител. Срещите ми с жители в границите на приемните дни ми демонстрираха, че няма дребни и огромни закононарушения за обособения човек, всеки желае отбрана на накърнените си права.
– Стана известно тези дни, че вие сте един от претендентите за началник на Апелативната профилирана прокуратура. Ако е рекъл Бог и Висшият правосъден съвет, ще бъдете скоро спецпрокурор номер едно? И какво?
– Апелативната профилирана прокуратурата за мен е професионално предизвикателство, тъй като делата, които потеглиха от Софийска градска прокуратура, ще стигнат там, след поправките в Наказателно-процесуален кодекс. Така че имам опцията да проследя хода на делата съвсем до самия им край. Познавам материята и считам, че ще защитя труда и на сътрудниците си от градска прокуратура и на тези от профилираната прокуратура.
Нашият посетител
Емилия Русинова е родена на 19 юли 1971 година във Видин. През 1996 година приключва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва юридическата си кариера като следовател в Столична следствена работа през 1997 година От 2001 година до 2009 година е прокурор в Софийска районна прокуратура. От 2009 година е прокурор в Софийска градска прокуратура, а от 2014 година неин зам.-шеф. Има 20 години общ юридически стаж и сан на „ прокурор при Върховна касационна прокуратура и Върховна админинистративна прокуратура ”. През юли 2016 година Висшият правосъден съвет я избра за административен началник на Софийска градска прокуратура.
– Госпожо Русинова, с последните промени в Наказателно –процесуалния кодекс (НПК), които пратиха корупционните закононарушения в спецпрокуратурата, вашата Софийска градска прокуратура (СГП) не е това, което беше. Нали?
– „ Не е това, което беше “? Какво имате поради?
– Имам поради, че към този момент не арестувате „ безспорни нарушители “, не ги сваляте на колене. Не ви ли липсват тези екшъни?
– Честно казано, задоволителни са ми процесуалните екшъни, в случай че употребявам терминологията ви. Заседанията по делата в правосъдна зала не са толкоз атрактивни за камерите може би, само че ви убеждавам, че според мен крият по-голямо предизвикателство. Нашата работа е да квалифицираме действията, да повдигаме обвинявания и да пазиме обвинителната теза в правосъдна зала. Всички други дейности значително зависят от характерността на проверяващия. За мен е по-важно силата да се концентрира в правосъдната зала, а не отвън нея.
– А по какъв начин сътрудниците ви одобриха смяната? Може би са обезпокоени, че властта не им се доверява за корупционните каузи? Или са радостни, че са се отървали от тях?
– Колегите, а и аз съблюдаваме закона подобен, какъвто е. Няма нито отчаяние, нито наслада. Повечето от корупционните каузи, импортирани в профилирания съд, са работени от Софийска градска прокуратура или са почнали в Софийска градска прокуратура, по тях командироваме наблюдаващите прокурори, които да пазят актовете си пред профилирания съд, тъй като те познават материята. Делата от компетентността на Софийска градска прокуратура не са намалели нито като размер, нито като фактическа и правна трудност.
– Тъй като към този момент не се явявате толкоз постоянно в медиите, някой може си намерения, че не сте задоволително заети?
– (Смее се) Заетостта на прокурорите, най-малко такова е моето виждане, не е правопропорционална на появяването в медиите. Не съм последовател на публичното правораздаване. Това е все едно доктор, който прави комплицирана интервенция, да потърси обществото за утвърждение за анестезията, която да употребява, за методите, които да приложи, за броя на медицинските лица, които да ангажира в интервенцията. За интервала след поправките в Наказателно-процесуалния кодекс ние имаме 3973 новообразувани каузи. Към момента довършваме и значителен брой каузи, които следва да внесем в профилирания съд.
– Колко прокурори работят при вас?
– В градската прокуратура работят 108 прокурори и 69 следователи.
– Припомнете ни кои са знаковите каузи, които се водите в този момент?
– Понастоящем при нас са делата, формирани вследствие на инспекциите в лечебните заведения, случаите с имунизациите, сигналите против БДЖ, футболните хулигани, убийствата, осъществени на територията на град София. Имаме импортирани в Софийски градски съд (СГС) каузи против лица, които вие наричате знакови обвиняеми- Огнян Донев (бизнесмен, изпълнителен шеф на Софарма – б.а.), Николай Ненчев (бивш боен министър – б.а), Манол Генов (депутат – б.а.), Илко Семерджиев (бивш министър на опазването на здравето – б.а.), Илия Илиев (бивш народен представител – б.а.) и други.
– По какво си наподобяват съгласно вас знаковите арести, които приключват с провали в прокуратурата или в съда?
– Прокурорите от градска прокуратура не разделят арестите на „ знакови “ и „ по-малко знакови “. Всеки арест е резултат от доста работа, събиране и анализиране на доста доказателства. Няма прокурор, който да разпореди арестуването на човек, без съществуването на задоволително доказателства. Друг е въпросът по какъв начин съдът след това ще ги интерпретира. Показанията на очевидци и заключенията на движимости лица също от време на време „ обръщат “ следствието в съда.
– „ От Министерство на вътрешните работи в прокуратурата се излива замърсен поток от зле свършена работа “. Бившият основен прокурор Филчев пръв произнесе тази фраза, само че сме я чували от доста прокурори по-късно. Вие също ли мислите по този начин?
– С цялото ми почитание към професор Филчев, считам, че времената в този момент са много разнообразни. В множеството случаи наблюдаващите прокурори и проверяващите служители на реда работят в екип. Работим с друго потомство чиновници на Министерство на вътрешните работи, които към този момент са доста по-критични към работата си и събират доказателствата по този начин, че да ни улеснят да ги пазиме в зала. Голяма част от тях са адвокати, които са наясно, че прокуратурата към този момент не „ верифицира “ едно дело, единствено с цел да се води като доклад на Министерство на вътрешните работи.
– В последно време прокуратурата отнася публичния яд за несъстоялите се санкции на хора, които ги заслужават. Причината е, съгласно мен, че в Министерство на вътрешните работи потъна в безмълвие. Само спомен остана от постоянните конференции там, от прокурорите научаваме към този момент и за задържаните, и за упрекнатите и за дадените на съд. Или бъркам?
– Завършекът на работата на проверяващите е внасянето на делото в съда. Това е венецът на напъните на служители на реда, следователи и прокурори. Министерство на вътрешните работи се научи да не основава нереалистични упования в обществото. Ако забелязвате, в последно време конференциите ни са взаимни. Оперативните данни не са задоволителни, с цел да бъде оповестено за разкрито обещано незаконно действие. То е разкрито, когато прокурорът го “обяви “ за такова. Знам, че когато проверяващите са уверени във виновността на обещано лице, само че осъзнават, че не могат да го предадат на съд, заради липса на доказателства, рискуват публичния яд. Медиите предават този яд, само че има нещо, което не знаят.
– Какво е това, което медиите не знаят?
– То е, че работата по случая продължава. Когато в медиите се появи подготовка за „ неуспех “, това стимулира сътрудниците да продължат да проверяват случая, до момента в който намерят доказателствата, нужни за българския съд. Това ни носи обвинявания в бавност, в неглижиране, само че ви убеждавам, че не е по този начин.
– Още ли имате проблеми със забавените експертизи, с дефицита на преводачи и способени движимости лица?
– Безспорно това са едни от проблемите на наказателното произвеждане, само че те са нормативно обусловени до известна степен. Доколкото този проблем остава под повърхността на вниманието на медиите, неведнъж поносим упреци за постепенно правораздаване.
– Нима е нерешим казусът? Доколкото знам, той опира и до мизерните възнаглаждения на специалистите?
– Наблюдаващите прокурори поставят старания да обезпечат своевременното привършване на следствието, макар компликациите, които срещаме. Разчитаме на това, че управлението на прокуратурата се е заело с този проблем.
– Вие сте първата жена градски прокурор. Колко мъже и какъв брой дами ръководите?
– Не деля прокурорите и следователите по сексуален симптом. Жените са 83 на брой, а мъжете – 94, само че сходна статистика не може да служи за каквито и да било заключения.
– В прокуратурата наследихте междуособици. Ако не с някои женски хитрини в положителния смисъл да думата, по какъв начин успяхте да сплотите колектива?
– Във всеки огромен колектив има разнопосочни отзиви и е нужна дипломация за отбягване на ненужно междуличностно напрежение. Определено обаче женските хитрини не са ми присъщи, а и смятам, че не се котират. Честните връзки и откритостта в разговора са тайната на положителния екип, на която аз залагам. За мен и сътрудниците ми са значими сполучливата реализация на делата и възобновяване на публичното доверие в институцията. Това ни прави съидейници по пътя към реализиране на правдивост.
– Прокурори съидейници? Всички до един?
– Уважавам творчеството на всеки сътрудник и не търпя оправданията за несвършена работа.
– Каква ще е идната вест за първите страници, която ще получим от Софийска градска прокуратура?
– Може би за вас би представлявал интерес идното покачване на обвиняване по отношение на квесторите на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) за интервала 2014 година. Това процесуално-следствено деяние е резултат от едно дълготрайно и интензивно следствие в хода на което са събрани голям брой документи, извършени са разпити на очевидци, назначени и направени са сложни експертизи.
– Това е значима вест. Мажоритарният притежател на банката Цветан Василев и още 17 души – служители от КТБ, Българска народна банка и инспектори, са пратени към този момент в спецсъда, с цел да дават отговор за длъжностни закононарушения, в това число за заграбване с изключително огромни размери. А квесторите? Каква виновност имат те?
– Ще научите по-нататък още по това дело. Но съгласно мен не по-малко значими са делата, които имат относимост към елементарния човек, тъй като в кориците на всяка директория се крият човешки ориси. Интересът по каузи против медийни герои постоянно ще е огромен, само че мощен предпазен и образователен резултат за обществото има безкомпромисната позиция на прокуратурата по отношение на всеки причинител на закононарушение. Постигнатите неоправдателни присъди против акушерката, пребила новородено дете и против лицата, нанесли побой на дете, оставено на грижите им, са не по-малък триумф от делата против така наречените „ знакови обвинени “. Еднакво стимулирани сме да разкрием истината и по делата с медиен интерес, и по тези, които въпреки и да остават настрана от публичния интерес, засягат правната сфера на обособения жител. Срещите ми с жители в границите на приемните дни ми демонстрираха, че няма дребни и огромни закононарушения за обособения човек, всеки желае отбрана на накърнените си права.
– Стана известно тези дни, че вие сте един от претендентите за началник на Апелативната профилирана прокуратура. Ако е рекъл Бог и Висшият правосъден съвет, ще бъдете скоро спецпрокурор номер едно? И какво?
– Апелативната профилирана прокуратурата за мен е професионално предизвикателство, тъй като делата, които потеглиха от Софийска градска прокуратура, ще стигнат там, след поправките в Наказателно-процесуален кодекс. Така че имам опцията да проследя хода на делата съвсем до самия им край. Познавам материята и считам, че ще защитя труда и на сътрудниците си от градска прокуратура и на тези от профилираната прокуратура.
Нашият посетител
Емилия Русинова е родена на 19 юли 1971 година във Видин. През 1996 година приключва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва юридическата си кариера като следовател в Столична следствена работа през 1997 година От 2001 година до 2009 година е прокурор в Софийска районна прокуратура. От 2009 година е прокурор в Софийска градска прокуратура, а от 2014 година неин зам.-шеф. Има 20 години общ юридически стаж и сан на „ прокурор при Върховна касационна прокуратура и Върховна админинистративна прокуратура ”. През юли 2016 година Висшият правосъден съвет я избра за административен началник на Софийска градска прокуратура.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ