Най-високият ни волейболист (б.а. 212 см) Велизар Чернокожев тренира на

Най-високият ни волейболист (б.а. 212 см) Велизар Чернокожев тренира на цялостни обороти с Б националния тим. Вече на 23 години, посоченият за правоприемник на легендата Любо Ганев, наподобява много по-улегнал, с ясни цели и упоритости. Диагоналът показа много забавни неща пред BGvolleyball.com . В първата част от диалогът ни с Велизар Чернокожев ще разберете остава ли в Турция и през идващия сезон, усеща ли се на мястото си във втория тим и поглежда ли към българското състезание:

- Какъв сезон изпратихте?
- Успешен. С Халкбанк спечелихме Купата на Турция и шампионата. Изиграх 7-8 мача. Това ми беше дадено, когато отидох. Изиграх мачове на много положително равнище. Включих се в няколко мача от Шампионска лига, както и в турския шампионат. Доволен съм от сезона.

- Оставате ли в Турция?
- Още нямам никаква визия за бъдещето ми. Не мога да кажа дали оставам в Халкбанк. Поддържаме връзка, само че не са ми изпратили съответна оферта. Все още не е решен бюджетът и какъв ще е тимът. Трябва да намерят и нов треньор. Имам и други разновидности. Все още нямам никаква изясненост. В момента упражнявам с националния тим, очаквам предложения и съм отвроен към всевъзможни оферти.

- Поглеждате ли към българското състезание?
- Трудно е да се върна в българското състезание, тъй като имам контракт с Добруджа за още една година. Политиката на клуба е такава, че избира неговите играчи да играят в чужбина. Волейболистите на Добруджа не се пускат чартърен в други български тимове. Не желая да скапвам положителните си връзки с клуба. Преди да подпиша този контракт съм си направил сметката и в този момент не желая да се отмятам от думата си и да диря други разновидности. Това е едната причина. Другата причина е...

- Нивото на първенствтото?
- Не, равнището е добре. Покачи се в последните години. При съществуването на Нефтохимик, Монтана и ЦСКА. Вземат се непознати волейболисти и сигурно се подвига равнището, само че просто желая да продължа в чужбина. Не споделям, че сигурно отпада разновидността България, тъй като всичко е допустимо.

- Да поговорим за националния тим. Чувствате ли се на мястото си във Б тима?
- По-добре се усещам във втория тим, в сравнение с тотално отвън националния тим. Миналата година пропуснах първите два месеца с националния тим и тогава в действителност не си бях на мястото. След това ме извикаха. Беше ми доста тежко. Допуснах малко повече отмора, което след това ми се отрази на влизането във форма. Във втория тим сме 7-8 момчета, които във всеки миг можем да попаднем във първия тим. Доста от състезателите са доста качествени. Не бих споделил, че сме доста по-назад от първия тим. За благополучие на българския волейбол към момента се поддържа някакво равнище в този спорт. Не бих споделил, че не се усещам на мястото си. Напротив, усещам се на мястото си, тъй като упражнявам. Познавам доста добре треньора (б.а. Мирослав Живков), работили сме две години дружно в Добруджа. Тренира се добре, има организация и федерацията се старае да направи каквото може. Всичко е уредено. Вторият тим е доста добра алтернатива, тъй като по този начин лека - бавно като пристигна времето за първия тим, ще отидем на положително равнище и със самочувствие. Ще сме подготвени да покажем опциите си.

- Как оценявате формата си сега?
- Нямах опция един месец да играя волейбол, само че поддържах форма с фитнес и бягане.

- И разходки...
- Да, разходки несъмнено (смее се). Обичам да обикалям. Върнах се в Италия да се видя с другари. Бях една седмица в Перуджа. Гледах финалите. Беше извънредно прелестно. Видях се и с приятелката ми, която учи в Италия.

- Преди малко се пошегуваха с вас, че сте пълен...
- Какво съм? (смее се). В интерес на истината индивидът, който го споделя е малко краен (смее се). Когато пристигнах в националния тим Пламен Константинов и Мирослав Живков ми споделиха, че тази година наподобявам доста по-добре. Не съм се отпуснал като предходната. Аз съм благоразположен към напълняване. Бях качил 2-3 кг, само че към този момент съм ги свалил. Остава да вляза в по-спортна форма. Усещам се малко по-тежък и малко по-бавен, тъй като не съм упражнявал. За да демонстрирам съществени резултати, би трябвало да упражнявам крепко. В момента съм зареден с сила. Искам нещата да се получават. Не желая да звучи по този начин, все едно се фукам, само че съм виждал по какъв начин би трябвало да стават нещата и ще се веселя да можем да покажем добра игра. Имаме доста момчета с огромни качества и сигурно можем да покажем положително лице на България. Зареден съм с доста позитивни страсти за работа.

- Здрав ли сте?
- Да, да блъскам на дърво, здрав съм.

- Колко време ви би трябвало да се преборите с конкуренцията?
- Това е доста релативно. Много зависи по какъв начин се представям аз и по какъв начин се показва конкуренията. Когато ти се даде шанса да се изправиш пред конкуренцията, ти би трябвало да се възползваш от него и да дадеш всичко, което можеш. Не би трябвало единствено да покажеш това, което можеш, а най-хубавото, на което си кадърен. В живота има няколко шанса, от които, в случай че се възползвш и в случай че си изиграеш вярно картите, ще се преброиш и ще задминеш конкуренцията. Ако ти се даде един, втори, трети късмет и ти ги отмяташ с лека ръка и си казваш " Хайде идващия път ", шансът се изчерпва. Има предел. Тогава шансът стопира, няма доверие и ти към този момент си изгубена идея. Тогава към този момент няма по какъв начин да се пребориш с конкуренцията, тъй като към този момент не си конкурентноспособен.

- Готов ли сте за първия тим?
- В момента би трябвало да упражнявам, по-късно би трябвало да ме вкарат да играя в първия тим. Тогава към този момент ще си покаже дали съм подготвен или не.

- А вие по какъв начин се чувствате?
- Чувствам се подготвен да играя за първия тим. Не мога да кажа, че ще отида и ще направя 30 точки, само че да, подготвен съм. Миналата година упражнявах с Перуджа, бях в Халкбанк с играчи, които са на равнището на нашите играчи от първия тим на националния тим, тъй че разликата към този момент не е толкоз огромна. Въпрос на време е да направиш тази дребна стъпка, да започнеш да мислиш малко повече като мъж, да започнеш да мислиш, че в действителност ти не би трябвало да играеш за себе си, а за тима.

- В този ред на мисли, чувствате ли се пораснал?
- Да, несъмнено. Рано или късно човек би трябвало да порасне. Аз постоянно съм разсъждавал и не съм бил празноглавец, само че годините са си години, както и опитът. Когато непрекъснато обираш опита от по-опитните и възрастни играчи към теб, рано или късно започваш да се замисляш за много неща. Аз съм подготвен. На 23 години съм, няма по какъв начин да не съм подготвен за първия тим. Въпросът е да се приготвя физически. Това не е доста мъчно, тъй като съм млад. Трябва ми един месец, с цел да вляза във форма. Най-важното е да съм здрав. Имам хъса и желанието за победа. Трябва по-опитните играчи да покажат положително отношение, да те одобряват в тима, да ти оказват помощ първоначално и ти лека-полека да започнеш да им се отблагодаряваш с позитивни резултати.

- Каква е разликата сред страстите в първия и във втория тим?
- Аз се веселя по еднакъв метод.

- Мотивацията една и съща ли е?
- За мен е безусловно една и съща. Винаги, безусловно постоянно играя, с цел да победя. Независимо дали съм с втория тим против най-хубавите в света или играя с първия тим против най-слабите в света. Това няма значение. Винаги мотиацията е една съща. Никога не си мисля " Хайде през днешния ден по-лекичко ". Както споделих първоначално, не знаеш по кое време ще попаднеш в първия тим. А е доста неприятно, когато попаднеш в първия тим, да се изложиш. Големите те смазват и в случай че не си някое перде, това стои за дълго време в теб. В последна сметка всичко е душeвност. Удоволствието от играта си е едно също. Няма значение дали си в първия или във втория тим. Когато нещата не се получат, няма значение дали си изгубил с първия или с втория тим. Загубил си с тима на България. Не си изгубил с някой непознат тим. Това е националния тим на България. При всички положения загубата тежи доста.