Юлий Павлов: Разликата между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще е 35 000 гласа на изборите
Най-вероятно ще имаме парламент от пет политически обединения, разгласи шефът на Центъра за разбори и маркетинг Юлий Павлов, който показа на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция данни от национално представително изследване, извършено в интервала 16-19 март измежду 1021 души по метода на директното стандартизирано изявление, осъществено и финансирано от Центъра за разбори и маркетинг.
Според данните от проучването обединението „ Продължаваме Промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) получават 25,7 на 100 от вота на евентуалните гласуващи, а ГЕРБ-СДС - 24,7 на 100.
Той разяснява, че разликата сред първия и втория е в границите на стохастичната неточност, само че по думите му има фактори, които работят за това обединението ПП-ДБ да са първи, измежду които гласоподавателите в чужбина, както и тези, които ще вземат решение в последния миг да гласоподават.
Разликата сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще е 35 000 гласа на изборите, предвижда Павлов.
Павлов уточни, че Движение за права и свободи ще са трети с 13,8 на 100 поддръжка, следват „ Възраждане “ с 12,5 % и Българска социалистическа партия с 8,1 на 100 от вота на евентуалните гласуващи.
Шансовете на „ Левицата! “, която съгласно изследването получава четири на 100, да премине четирипроцентната преграда две седмици преди вота са 50 на 50, разяснява Павлов.
По думите му „ ИТН “ и „ Български напредък “ са с към 3 %. Национална движение „Симеон Втори" излиза с 1,2 на 100, сподели Павлов.
61,2 на 100 от участниците в изследването считат, че новият парламент би трябвало да се излъчи постоянно държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки. 25 на 100 дават отговор с „ не “ и в случай че би трябвало да се минават тъй наречените „ червени линии “, които партиите си слагат.
Павлов разяснява, че най-голямо е желанието за сформирането на постоянно държавно управление измежду гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Близо 80 на 100 от тях считат, че би трябвало да се образува постоянно държавно управление, даже и с цената на огромни взаимни отстъпки, до момента в който за гласоподавателите на коалиция " Продължаваме промяната – Демократична България " (ПП-ДБ) този % е 70.
Идеята, че симпатизантите на Политическа партия – Демократична България не желаят на този стадий държавно управление тук се разколебава, разяснява Павлов. Близо една трета от запитаните считат, че новият парламент ще излъчи постоянно държавно управление, само че близо половината 48,2% са на мнение, че по-скоро няма да излъчи и тук скептицизмът доминира.
Павлов сподели, че упованието му е на 2 април до изборните урни да отидат сред 2,4 и 2,7 млн. души.
Той разяснява, че връщането на хартиената бюлетина е положително решение за повишение на интензивността, защото шоковото въвеждане на наложително машинно гласоподаване е отказало съвсем половин милион души. По думите му в този момент на тези избори те няма да се върнат, защото са били разочаровани от държанието на политиците.
Сред гласоподавателите на Политическа партия, Демократична България, ГЕРБ оптимизмът съществено доминира. Близо 60 % отиват да гласоподават, тъй като чакат да се сформира постоянно държавно управление.
50,3% от интервюираните са на мнение, че в случай че никоя от водещите политически сили не успее да образува болшинство, най-хубавият вид за страната е да се сформира държавно управление от специалисти, без присъединяване на водачите, подкрепено от Политическа партия – Демократична България и ГЕРБ-СДС.
30 % са на мнение, че президентът Румен Радев би трябвало да продължи да ръководи посредством служебни държавни управления.
Павлов разяснява, че две трети от гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България поддържат сходен вид експертно държавно управление, три четвърти от гласоподавателите на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили – също.
Три четвърти от интервюираните 74,7 на 100 не считат, че би трябвало да се трансформира датата на националния празник на България – 3 март.
Тези, които считат, че би трябвало да се промени са едвам 16 % от интервюираните.
Очаквано не желаят да се трансформира датата на националния празник симпатизантите на Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, само че и над 60 % от симпатизантите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС също считат, че би трябвало националният празник да остане на 3 март.
Тези десни партии, които се заиграват с тази тематика – още веднъж не са уцелили настройката на личните си гласоподаватели, разяснява Павлов.
При представянето на проучването Павлов установи, че от началото на годината към този момент няма политик с позитивен рейтинг, при който доверието да е по-голямо от недоверието.
С 44,0 % утвърждение е президентът Румен Радев, следван от вицепрезидента – Илиана Йотова с 37,3 на 100 утвърждение, служебният министър председател Гълъб Донев – 34,1 %.
Между 20-25 на 100 е утвърждението за политиците, които се подреждат по този начин: Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Мая Манолова, Стефан Янев, Огнян Герджиков, Ива Митева, Костадин Костадинов.
За 31,4% от запитаните служебното държавно управление се оправя по-скоро сполучливо, други 52,6 % считат, че се оправя несполучливо.
Най-важната тематика за гласоподавателите по време на предизборната акция са високите цени и инфлацията. Тя е посочена от близо 90 % от хората, следват тематиките за опазването на здравето и битката с корупцията, избрани като най-важни по време на акцията от 35 на 100, тематиката за обществената политика е посочена от 24,8 % от хората и позицията на България за войната в Украйна – 21,4 на 100.
Павлов дефинира като „ мижав “ интереса към тематиката за битката с джендър идеологията. 83,5% от участвалите в изследването считат, че страната би трябвало да вкара таван на цените на главните хранителни артикули.
Именно високите цени, инфлацията, безработицата и ниските приходи се дефинират като главен проблем за 64,3 на 100 от участвалите в изследването.
Изследването е извършено в интервала 16-19 март, измежду 1021 пълнолетни жители, 1% от всички интервюирани подхожда на 54 000 души. Метод на образуване на извадката - двустепенна гнездова извадка с възможност пропорционална на размера на гнездата. Метод на регистрация на информацията - директно стандартизирано изявление „ лице в лице “. Максимално позволен размер на стохастичната неточност при 50%-ни дялове, 95% гаранционна възможност - плюс/минус 3,1%. Възложител и финансиране - Център за разбори и маркетинг, който е осъществил и реализацията на проучването.
Според данните от проучването обединението „ Продължаваме Промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) получават 25,7 на 100 от вота на евентуалните гласуващи, а ГЕРБ-СДС - 24,7 на 100.
Той разяснява, че разликата сред първия и втория е в границите на стохастичната неточност, само че по думите му има фактори, които работят за това обединението ПП-ДБ да са първи, измежду които гласоподавателите в чужбина, както и тези, които ще вземат решение в последния миг да гласоподават.
Разликата сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще е 35 000 гласа на изборите, предвижда Павлов.
Павлов уточни, че Движение за права и свободи ще са трети с 13,8 на 100 поддръжка, следват „ Възраждане “ с 12,5 % и Българска социалистическа партия с 8,1 на 100 от вота на евентуалните гласуващи.
Шансовете на „ Левицата! “, която съгласно изследването получава четири на 100, да премине четирипроцентната преграда две седмици преди вота са 50 на 50, разяснява Павлов.
По думите му „ ИТН “ и „ Български напредък “ са с към 3 %. Национална движение „Симеон Втори" излиза с 1,2 на 100, сподели Павлов.
61,2 на 100 от участниците в изследването считат, че новият парламент би трябвало да се излъчи постоянно държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки. 25 на 100 дават отговор с „ не “ и в случай че би трябвало да се минават тъй наречените „ червени линии “, които партиите си слагат.
Павлов разяснява, че най-голямо е желанието за сформирането на постоянно държавно управление измежду гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Близо 80 на 100 от тях считат, че би трябвало да се образува постоянно държавно управление, даже и с цената на огромни взаимни отстъпки, до момента в който за гласоподавателите на коалиция " Продължаваме промяната – Демократична България " (ПП-ДБ) този % е 70.
Идеята, че симпатизантите на Политическа партия – Демократична България не желаят на този стадий държавно управление тук се разколебава, разяснява Павлов. Близо една трета от запитаните считат, че новият парламент ще излъчи постоянно държавно управление, само че близо половината 48,2% са на мнение, че по-скоро няма да излъчи и тук скептицизмът доминира.
Павлов сподели, че упованието му е на 2 април до изборните урни да отидат сред 2,4 и 2,7 млн. души.
Той разяснява, че връщането на хартиената бюлетина е положително решение за повишение на интензивността, защото шоковото въвеждане на наложително машинно гласоподаване е отказало съвсем половин милион души. По думите му в този момент на тези избори те няма да се върнат, защото са били разочаровани от държанието на политиците.
Сред гласоподавателите на Политическа партия, Демократична България, ГЕРБ оптимизмът съществено доминира. Близо 60 % отиват да гласоподават, тъй като чакат да се сформира постоянно държавно управление.
50,3% от интервюираните са на мнение, че в случай че никоя от водещите политически сили не успее да образува болшинство, най-хубавият вид за страната е да се сформира държавно управление от специалисти, без присъединяване на водачите, подкрепено от Политическа партия – Демократична България и ГЕРБ-СДС.
30 % са на мнение, че президентът Румен Радев би трябвало да продължи да ръководи посредством служебни държавни управления.
Павлов разяснява, че две трети от гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България поддържат сходен вид експертно държавно управление, три четвърти от гласоподавателите на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили – също.
Три четвърти от интервюираните 74,7 на 100 не считат, че би трябвало да се трансформира датата на националния празник на България – 3 март.
Тези, които считат, че би трябвало да се промени са едвам 16 % от интервюираните.
Очаквано не желаят да се трансформира датата на националния празник симпатизантите на Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, само че и над 60 % от симпатизантите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС също считат, че би трябвало националният празник да остане на 3 март.
Тези десни партии, които се заиграват с тази тематика – още веднъж не са уцелили настройката на личните си гласоподаватели, разяснява Павлов.
При представянето на проучването Павлов установи, че от началото на годината към този момент няма политик с позитивен рейтинг, при който доверието да е по-голямо от недоверието.
С 44,0 % утвърждение е президентът Румен Радев, следван от вицепрезидента – Илиана Йотова с 37,3 на 100 утвърждение, служебният министър председател Гълъб Донев – 34,1 %.
Между 20-25 на 100 е утвърждението за политиците, които се подреждат по този начин: Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Мая Манолова, Стефан Янев, Огнян Герджиков, Ива Митева, Костадин Костадинов.
За 31,4% от запитаните служебното държавно управление се оправя по-скоро сполучливо, други 52,6 % считат, че се оправя несполучливо.
Най-важната тематика за гласоподавателите по време на предизборната акция са високите цени и инфлацията. Тя е посочена от близо 90 % от хората, следват тематиките за опазването на здравето и битката с корупцията, избрани като най-важни по време на акцията от 35 на 100, тематиката за обществената политика е посочена от 24,8 % от хората и позицията на България за войната в Украйна – 21,4 на 100.
Павлов дефинира като „ мижав “ интереса към тематиката за битката с джендър идеологията. 83,5% от участвалите в изследването считат, че страната би трябвало да вкара таван на цените на главните хранителни артикули.
Именно високите цени, инфлацията, безработицата и ниските приходи се дефинират като главен проблем за 64,3 на 100 от участвалите в изследването.
Изследването е извършено в интервала 16-19 март, измежду 1021 пълнолетни жители, 1% от всички интервюирани подхожда на 54 000 души. Метод на образуване на извадката - двустепенна гнездова извадка с възможност пропорционална на размера на гнездата. Метод на регистрация на информацията - директно стандартизирано изявление „ лице в лице “. Максимално позволен размер на стохастичната неточност при 50%-ни дялове, 95% гаранционна възможност - плюс/минус 3,1%. Възложител и финансиране - Център за разбори и маркетинг, който е осъществил и реализацията на проучването.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ