„На война се мисли и човешки“: Най-възрастният български офицер на 100 години
Най-възрастният български офицер* – капитан далечно корабоплаване Атанас Илев – навърши 100 години в неделя.
В началото на дунавската си задача капитан далечно корабоплаване Атанас Илев е задържан, тъй като отхвърля да смъкна българския байрак от поверения му транспортен съд и да го размени със руски. Налага се персонално офицер от командването на Дунавската флотилия да му връчи писмена заповед, само че няколко дни по-късно българският трибагреник още веднъж се вее на палубата. За службата си по време на войната е награден с Орден „ За смелост “. За проявено мъжество при избавяне на девет руски моряка е награден със руски боен медал „ Красная звезда “.
Кап. Илев е последният останал жив ученик на Военното на Н.В. Училище (приет преди 09.09.1944 г.) и евентуално единственият жив джентълмен на Орден „ За смелост “*. Юбилеят му бе почетен на празненство в Централния боен клуб в София , в наличието на министъра на защитата Тодор Тагарев , а приветствени адреси бяха изпратени от президента и регионалния шеф на София. Рожденикът бе почетен и от представители на армията, военни учебни заведения и военно-патриотични съюзи
Снимка: Димитър Петров, Euronews Bulgaria
Кап. Атанас Илев е роден на 6 август 1923 година в Казанлък. През 1942-а приключва Морското учебно заведение в Созопол, а през 1944-а – Военното на Н.В. Училище в София. Като юнкер през 1940 година - след Крайовската конвенция, по която Южна Добруджа е върната на България - взе участие в заемането от българския флот на пристанището в Балчик. Воюва в заключителния стадий на Втората международна война като капитан на миночистачен транспортен съд по река Дунав.
„ Няма по-ценно нещо… Минаха толкоз доста години от тези бойни дни – аз да видя сълзи в очите на тези деветима моряци, които бях отделени от кея в град Нова Веха. Девет руски моряци бяха отнесени от вихъра на Железните врата. Огънят беше запалил вързалата. Те потеглиха по течението. Нашият транспортен съд беше преди малко на кей, само че човешкият дълг, моряшкият дълг подсказа, че ти би трябвало да окажеш помощ “, върна се в спомените си ветеранът.
„ По време на война не се мисли единствено за кръв, за крах, за руини. На война се мисли и човешки – да може да помагаш “, уверен е най-възрастният български офицер, който понастоящем е почетен ръководител на Съюз на възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, Школата за запасни офицери и родолюбивите потомци.
Аз живях в три столетия – монархическата, тоталитарната и демократичната. Отвсякъде получавах и хубаво, и неприятно. Отсявах – положителното го взимах. Давах го на хората, да могат да схванат, че единствено с положителното се върви напред
Капитан Атанас Илев
*капитан далечно корабоплаване Атанас Илев е все още единственият жив офицер, взел участие във Втората международна война, респективно единственият офицер, джентълмен на Орден „ За смелост “. Теоретично е допустимо този медал да е връчен и на към момента някой жив боен доктор – за което няма удостоверение. Войници и подофицерски чинове, ветерани от войните, получават Кръст „ За смелост “, което друга премия, въпреки и давана също за проявена персонална смелост във военни дейности.
В началото на дунавската си задача капитан далечно корабоплаване Атанас Илев е задържан, тъй като отхвърля да смъкна българския байрак от поверения му транспортен съд и да го размени със руски. Налага се персонално офицер от командването на Дунавската флотилия да му връчи писмена заповед, само че няколко дни по-късно българският трибагреник още веднъж се вее на палубата. За службата си по време на войната е награден с Орден „ За смелост “. За проявено мъжество при избавяне на девет руски моряка е награден със руски боен медал „ Красная звезда “.
Кап. Илев е последният останал жив ученик на Военното на Н.В. Училище (приет преди 09.09.1944 г.) и евентуално единственият жив джентълмен на Орден „ За смелост “*. Юбилеят му бе почетен на празненство в Централния боен клуб в София , в наличието на министъра на защитата Тодор Тагарев , а приветствени адреси бяха изпратени от президента и регионалния шеф на София. Рожденикът бе почетен и от представители на армията, военни учебни заведения и военно-патриотични съюзи
Снимка: Димитър Петров, Euronews Bulgaria Кап. Атанас Илев е роден на 6 август 1923 година в Казанлък. През 1942-а приключва Морското учебно заведение в Созопол, а през 1944-а – Военното на Н.В. Училище в София. Като юнкер през 1940 година - след Крайовската конвенция, по която Южна Добруджа е върната на България - взе участие в заемането от българския флот на пристанището в Балчик. Воюва в заключителния стадий на Втората международна война като капитан на миночистачен транспортен съд по река Дунав.
„ Няма по-ценно нещо… Минаха толкоз доста години от тези бойни дни – аз да видя сълзи в очите на тези деветима моряци, които бях отделени от кея в град Нова Веха. Девет руски моряци бяха отнесени от вихъра на Железните врата. Огънят беше запалил вързалата. Те потеглиха по течението. Нашият транспортен съд беше преди малко на кей, само че човешкият дълг, моряшкият дълг подсказа, че ти би трябвало да окажеш помощ “, върна се в спомените си ветеранът.
„ По време на война не се мисли единствено за кръв, за крах, за руини. На война се мисли и човешки – да може да помагаш “, уверен е най-възрастният български офицер, който понастоящем е почетен ръководител на Съюз на възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, Школата за запасни офицери и родолюбивите потомци.
Аз живях в три столетия – монархическата, тоталитарната и демократичната. Отвсякъде получавах и хубаво, и неприятно. Отсявах – положителното го взимах. Давах го на хората, да могат да схванат, че единствено с положителното се върви напред
Капитан Атанас Илев
*капитан далечно корабоплаване Атанас Илев е все още единственият жив офицер, взел участие във Втората международна война, респективно единственият офицер, джентълмен на Орден „ За смелост “. Теоретично е допустимо този медал да е връчен и на към момента някой жив боен доктор – за което няма удостоверение. Войници и подофицерски чинове, ветерани от войните, получават Кръст „ За смелост “, което друга премия, въпреки и давана също за проявена персонална смелост във военни дейности.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ