Политологът доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Радев - петото колело в четворната коалиция
Най-важният въпрос при започване на втория мандат на Румен Радев е по кое време и дали въобще ще се опита да се завърне към конституционните пълномощия и отговорности на президент на Републиката? Първите сигнали след преизбирането му не са окуражаващи.
На първо място, става въпрос за взаимоотношението с Народното събрание. След парламентарните избори на 14 ноември първата допустима дата за привикване на Народното събрание бе 18 ноември. Радев не пожела да внесе „ звук “ в предизборната си акция и отсрочи този въпрос за след втория тур на президентските избори. След това пък Политическа партия лансираха желанието си за начало на договаряния, преди още бъдещите депутати да са станали такива в реалност. Последва ново отсрочване и насрочване на първото съвещание на 47-ото Народно заседание едвам на 3 декември. Ако оставим настрани техническия въпрос за това за какво това известие бе публикувано в неделя и на кого беше нужно издаването на ексклузивен брой на „ Държавен вестник “ с указа на президента, остава значителният въпрос за какво свикването на Народното събрание бе отсрочено най-малко с две седмици?
свързани новини60846на 03.12.2021
От встъпването си в служба през януари 2017 година Радев постоянно е имал резервирано отношение към Народното събрание. Репликата му „ Остават ви две седмици! “ към депутатите от 43-тото Народно заседание, които си разрешиха да реагират на това, че той не може да се ориентира в написания му текст, беше единствено началото на тези комплицирани връзки. „ Диалогът “ с 44-тото Народно заседание се свеждаше до връщане за наново разглеждане на десетки закони. Във етапа навън опълчване против законодателната и изпълнителната власт Радев неведнъж показваше отрицателното си отношение към Народното събрание и се възползва единствено два пъти от правото си да се обърне към народните представители. Същото се случи и при откриването на 45-ото Народно заседание – той произнесе следващото церемониално и назидателно слово, засилвайки откритото опълчване, без да постави каквито и да е старания за възобновяване на тежко нарушавания институционален разговор.
След като разбра, че Има Такъв Народ няма желание да следва неговите проекти, Радев даже не поздрави народните представители при откриването на 46-ото Народно заседание. Формалните съвещания не доведоха до резултат, а депутатите се впуснаха в безкрайни чувания на служебните министри, вместо да изберат непрекъснатите парламентарни комисии и да стартират действителна работа. Резултатът беше предстоящ – времето стигна единствено за актуализацията на бюджета и преместването на Бюрото за отбрана на очевидците, само че не и за пълноценна законодателна работа.
От бъдещото ръководещо болшинство някак апропо обявиха, че държавният бюджет ще бъде признат до края на януари 2022 година в нарушаване на всевъзможни законови периоди и правила така и така да е явно належащо. Развитието на политическата рецесия наложи второ служебно държавно управление, назначено от Радев да продължи да ръководи страната, само че то не внесе план за бюджет в законоустановения период – до края на октомври. Забавянето с повече от две седмици при конституирането на Народното събрание прави на практика невероятно приемането на бюджета преди края на годината, само че това не тормози никого.
Каква е разликата сред актуализацията на бюджета за 2021 година, направена по предложение на първото служебно държавно управление, и в този момент? Защо тогава трябваше народните представители да „ припознават “ и да внасят от свое име предложенията на служебните министри, а в този момент това да е недопустимо?
Причината е във втората група от проблеми, която ще бележи началото на новия мандат на Румен Радев – методът, по който ще бъдат открити и поддържани връзките сред президента и държавното управление. Очевидно избраният отново за президент се притеснява от това, че в пленарна зала официално постигнатото единодушие от четирите обединения, на които се разчита за сформиране на ръководещо болшинство, може да се разпадне прекомерно бързо. Затова Радев избира да бъде сигурен, че ще има единодушие към „ верен “ състав на държавното управление, преди да бъде намерено 47-ото Народно заседание.
Въпреки всички заявления никой няма подозрения, че договарящите страни се интересуват от персоналния състав на идващия кабинет, както и от управлението на Народното събрание. Преди да е реализирано съглашение към това, и идващият парламент ще бъде заплашен от нова вълна „ чувания “ и загуба на пленарно време. Най-важният въпрос за Радев е да резервира контрола си върху бъдещото болшинство и държавното управление, а това може да се случи единствено в случай че забави работата на Народното събрание.
Дискретният метод към постигането на тази цел би бил в налагането на тематики на дневния ред на ръководещото болшинство. Но Радев явно не избира сходно решение. Той ще се стреми към инсталиране на министри от личното си служебно държавно управление като самобитни „ котви “, които да не разрешат болшинството да се отклони от „ верния курс “ на неговите визии за „ възобновяване на държавността “. От Политическа партия към този момент дадоха да се разбере, че в случай че не намерят подобаващи претенденти, ще се доверят на „ потвърдени експерти “ от служебното държавно управление. При сходно развиване на обстановката ще имаме освен комплицирана четворна коалиция на симетричен симптом, само че и „ пето колело “ в лицето на президентската администрация.
Вероятността от сходно развиване остава висока даже единствено заради обстоятелството, че водените предварителни диалози се отклониха както от естествената рамка на бюджета, по този начин и от оценката на настоящото положение на страната, което би означавало оценка за активността на служебното държавно управление.
Ако Българска социалистическа партия се пробва да усили смисъла си като ръководещ съучастник и е подготвена на всевъзможен тип взаимни отстъпки за това, то нищо не демонстрира, че Има Такъв Народ са склонни да осъществят управническата стратегия на Радев. Същото се отнася в някаква степен и до Демократична България, още повече че напрежението в Обединението ще продължи да нараства на първо място във връзка с цената на компромиса, който следва да бъде контрактуван. Ако тези напрежения не бъдат туширани, работата на Народното събрание още веднъж ще бъде компрометирана, до момента в който не бъде реализирано минимално нужното единодушие за ръководство.
Началото на втория мандат на Радев не води към възобновяване на конституционните рамки на взаимоотношение сред изпълнителната и законодателната власт. Водещата роля на президента в тези връзки ще бъде ориентирана по-скоро към определяне на надзор върху правосъдната власт, а не към подсилване на правилото на разделяне на управляващите. Не можем да чакаме Радев да се завърне към отговорностите си най-малко и до момента в който не е сигурен накъде тъкмо ще „ продължи смяната “.
На първо място, става въпрос за взаимоотношението с Народното събрание. След парламентарните избори на 14 ноември първата допустима дата за привикване на Народното събрание бе 18 ноември. Радев не пожела да внесе „ звук “ в предизборната си акция и отсрочи този въпрос за след втория тур на президентските избори. След това пък Политическа партия лансираха желанието си за начало на договаряния, преди още бъдещите депутати да са станали такива в реалност. Последва ново отсрочване и насрочване на първото съвещание на 47-ото Народно заседание едвам на 3 декември. Ако оставим настрани техническия въпрос за това за какво това известие бе публикувано в неделя и на кого беше нужно издаването на ексклузивен брой на „ Държавен вестник “ с указа на президента, остава значителният въпрос за какво свикването на Народното събрание бе отсрочено най-малко с две седмици?
свързани новини60846на 03.12.2021
От встъпването си в служба през януари 2017 година Радев постоянно е имал резервирано отношение към Народното събрание. Репликата му „ Остават ви две седмици! “ към депутатите от 43-тото Народно заседание, които си разрешиха да реагират на това, че той не може да се ориентира в написания му текст, беше единствено началото на тези комплицирани връзки. „ Диалогът “ с 44-тото Народно заседание се свеждаше до връщане за наново разглеждане на десетки закони. Във етапа навън опълчване против законодателната и изпълнителната власт Радев неведнъж показваше отрицателното си отношение към Народното събрание и се възползва единствено два пъти от правото си да се обърне към народните представители. Същото се случи и при откриването на 45-ото Народно заседание – той произнесе следващото церемониално и назидателно слово, засилвайки откритото опълчване, без да постави каквито и да е старания за възобновяване на тежко нарушавания институционален разговор.
След като разбра, че Има Такъв Народ няма желание да следва неговите проекти, Радев даже не поздрави народните представители при откриването на 46-ото Народно заседание. Формалните съвещания не доведоха до резултат, а депутатите се впуснаха в безкрайни чувания на служебните министри, вместо да изберат непрекъснатите парламентарни комисии и да стартират действителна работа. Резултатът беше предстоящ – времето стигна единствено за актуализацията на бюджета и преместването на Бюрото за отбрана на очевидците, само че не и за пълноценна законодателна работа.
От бъдещото ръководещо болшинство някак апропо обявиха, че държавният бюджет ще бъде признат до края на януари 2022 година в нарушаване на всевъзможни законови периоди и правила така и така да е явно належащо. Развитието на политическата рецесия наложи второ служебно държавно управление, назначено от Радев да продължи да ръководи страната, само че то не внесе план за бюджет в законоустановения период – до края на октомври. Забавянето с повече от две седмици при конституирането на Народното събрание прави на практика невероятно приемането на бюджета преди края на годината, само че това не тормози никого.
Каква е разликата сред актуализацията на бюджета за 2021 година, направена по предложение на първото служебно държавно управление, и в този момент? Защо тогава трябваше народните представители да „ припознават “ и да внасят от свое име предложенията на служебните министри, а в този момент това да е недопустимо?
Причината е във втората група от проблеми, която ще бележи началото на новия мандат на Румен Радев – методът, по който ще бъдат открити и поддържани връзките сред президента и държавното управление. Очевидно избраният отново за президент се притеснява от това, че в пленарна зала официално постигнатото единодушие от четирите обединения, на които се разчита за сформиране на ръководещо болшинство, може да се разпадне прекомерно бързо. Затова Радев избира да бъде сигурен, че ще има единодушие към „ верен “ състав на държавното управление, преди да бъде намерено 47-ото Народно заседание.
Въпреки всички заявления никой няма подозрения, че договарящите страни се интересуват от персоналния състав на идващия кабинет, както и от управлението на Народното събрание. Преди да е реализирано съглашение към това, и идващият парламент ще бъде заплашен от нова вълна „ чувания “ и загуба на пленарно време. Най-важният въпрос за Радев е да резервира контрола си върху бъдещото болшинство и държавното управление, а това може да се случи единствено в случай че забави работата на Народното събрание.
Дискретният метод към постигането на тази цел би бил в налагането на тематики на дневния ред на ръководещото болшинство. Но Радев явно не избира сходно решение. Той ще се стреми към инсталиране на министри от личното си служебно държавно управление като самобитни „ котви “, които да не разрешат болшинството да се отклони от „ верния курс “ на неговите визии за „ възобновяване на държавността “. От Политическа партия към този момент дадоха да се разбере, че в случай че не намерят подобаващи претенденти, ще се доверят на „ потвърдени експерти “ от служебното държавно управление. При сходно развиване на обстановката ще имаме освен комплицирана четворна коалиция на симетричен симптом, само че и „ пето колело “ в лицето на президентската администрация.
Вероятността от сходно развиване остава висока даже единствено заради обстоятелството, че водените предварителни диалози се отклониха както от естествената рамка на бюджета, по този начин и от оценката на настоящото положение на страната, което би означавало оценка за активността на служебното държавно управление.
Ако Българска социалистическа партия се пробва да усили смисъла си като ръководещ съучастник и е подготвена на всевъзможен тип взаимни отстъпки за това, то нищо не демонстрира, че Има Такъв Народ са склонни да осъществят управническата стратегия на Радев. Същото се отнася в някаква степен и до Демократична България, още повече че напрежението в Обединението ще продължи да нараства на първо място във връзка с цената на компромиса, който следва да бъде контрактуван. Ако тези напрежения не бъдат туширани, работата на Народното събрание още веднъж ще бъде компрометирана, до момента в който не бъде реализирано минимално нужното единодушие за ръководство.
Началото на втория мандат на Радев не води към възобновяване на конституционните рамки на взаимоотношение сред изпълнителната и законодателната власт. Водещата роля на президента в тези връзки ще бъде ориентирана по-скоро към определяне на надзор върху правосъдната власт, а не към подсилване на правилото на разделяне на управляващите. Не можем да чакаме Радев да се завърне към отговорностите си най-малко и до момента в който не е сигурен накъде тъкмо ще „ продължи смяната “.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ