Кралство Бургундия
Най-старите селища на бургундите се намирали в Южна Норвегия. Около II-ри век прочие Хр. те поели на юг и се заселили сред Среден Одер и Долна Висла.
Около 200 година под натиска на гепидите се отдръпнали на югозапад и стигнали до Горен Майн. Оттам правели нападения на римска територия. Първият император, който се сражавал с тях, бил Проб (имп. 276-282).
По-късно бургундите изгласкали алеманите на запад и югозапад, и в средата на ІV-ти век достигнали Рейн. Борбата сред двете племена била породена от стопански аргументи: те се стремели да завладеят солните залежи на границата сред тях.
Когато през 407 година вандали, алани и свеви нахлули в Галия, бургундите, водени от племенния им цар Гундахар (Гантияр, крал Гунтер от епоса „ Песен за нибелунгите “), заели района на Майнц и прилежащата котловина на Рейн. От там те, дружно с аланите, нахлули в Долна Германия и подкрепили галския грабител Йовин (411-413), който воювал против император Хонорий. През 413 година бургундите били приети от Западната Римска империя за федерати (съюзно племе) и получили места за заселване в региона на Вормс. По същото време приели християнството.
Бургундите обаче не се свъртали на едно място и създали фагална неточност: пробвали се да нахлуят в римската провинция Белгика. Но там били пресрещнати от великия Аеций – „ последния римлянин “. С помощта на хунски наемници в две борби (през 435-та и 436 гг.) той им нанесъл ужасно проваляне. Клането било страховито даже за онази кървава ера. Голяма част от бургундите били избити, дружно с дамите и децата. Загинали крал Гундахар и неговите братя.
Гибелта им станала основа за по-късно основаната „ Песен на Нибелунгите “. Има догадка, че хунският водач Атила бил погубен през 453 година в нощта на сватбата си от бургундката Гудрун, за която тогава се оженил – това било нейното възмездие за всеобщото кръвопролитие, осъществено от хуните. Оцелелите бургунди били заселени от Аеций на територията на днешна Швейцария като федерати.
В заетите от бургундите гало-римски градове се развивала оживена занаятчийска активност и търговия с Прованс и Италия. Най-важните им градове били Лион и Женева. Главната военна задача на бургундските федерати била отбрана на северната граница на империята против алеманите.
Бургундите, както и вестготите, получили, в сходство с римския закон за заселването на варварите като „ посетители “, 2/3 от от обработваемата земя в района, 1/2 от горите и ливадите и 1/3 от робите. Тъй като в V-ти век, поради икономическата рецесия и неналичието на служащи, съвсем половината от обработваемата земя пустеела, това не се схващало от гало-римската аристокрация като огромна загуба.
Земята се обработвала в сходство с късната римска традиция. Големите гало-римски земевладелци запазили своите привилегии, едрите магнати задържали персоналните си военни отряди. Предводителите на бургундските отряди били изравнени с римските офицери, префекти и командири на граничните войски. Така зародило Бургундското кралство със столица Женева.
Самите крале получавали почетни трофеи от римските императори, заемали длъжности на висши римски командири и получавали най-високата купа, която императорите на Западната империя можели да дадат – патриций.
По съглашение с гало-римската сенаторска аристокрация от този район, бургундите окупирали част от провинция Лугдунензис и през 457 година завладяли Лион, който в 461 година станал новата столица на кралството.
Но огромна част от гало-римляните се отнасяли с непризън към бургундите, които неизбежно, по този начин или другояче, считали за диви варвари. Така, да вземем за пример, писателят-дипломат Гай Аполинарий Сидоний написа в писмо до приятеля си, сенатора Катулина:
„ Ти си добре, не те преследва отвратителната миризма на чесън и смрадлив лук, която трови въздуха от рано заран на 10 трапези. Около тебе няма цяла навалица такива великани, като че ли си техен дядо, и които не би могла да изхрани дори кухнята на Алкиной “.
След убийството на император Флавий Майориан (461 г.) бургундите още веднъж се възползвали от политическата уязвимост на Рим и съумели да разширят териториите си на юг. Те изгубили федералния си статут едвам след рухването на Западната Римска империя през 476 година Преди това те попречили алеманите да се заселят в Швейцария и помогнали на Аеций да разгроми хунските орди на Атила през 451 година в сражението на Каталаунските полета, като изпратили войските си в поддръжка на римляните. Племенницата на бургундския крал Гундобад станала брачна половинка на крал Хлодвиг – създателя на франкската страна.
В бургундското кралство общинските институции на Късната Римска империя продължавали да действат. В бюрократичния уред на кралския двор продължавали да работят римските обичаи.
Бургундският крал Сигизмунд се опитвал да откри другарски връзки с Византия. В писма до император Анастасий (491-518 г.) той назовава себе си императорски боец, твърди, че Кралство Бургундия е част от империята и твърди, че чака заповедите на императора.
Но в борба с франките през 523 година бургундската войска била разгромена. Същата година Сигизмунд умира, а година по-късно тронът минава към Годомар, последния цар на бургундите (524-534). Той победил франките през 524 година и краткотрайно нормализирал ситуацията на кралството.
Но през 534 година обединените франкски войски под командването на кралете Хилдеберт, Клотар и Теодоберт разрушили бургундите в решаващата борба при град Отен. Крал Годомар се намирал в обсадения Отен, който скоро бил високомерен от франките. Има разнообразни версии за ориста му, само че не е тъкмо известно дали бил погубен, хванат или е съумял да избяга. Летописите не са запазили повече сведения за него.
Така бургундската страна починала. Бургундите били включени във франкската страна и изиграли избрана роля при образуване на етногенезиса на френската нация.
