Най-старата европейска столица
Най-старата европейска столица
„ Не може да бъде... Няма по какъв начин да е толкоз огромна тази къща. По това време такива големи жилища тук няма. “ Подобни мисли се въртели в главата на Васил Николов – тогава към момента млад археолог, когато преди 30-ина години стартира работа на раннонеолитното населено място в столичния квартал „ Слатина “. В продължение на повече от 2 месеца сам-самичък, на колене и с шпакла в ръка разчиства пода на сграда на близо 8000 години. Сантиметър по сантиметър, пустият му под не свършва....
Проф. Васил Николов стартира разкопки на праисторическото населено място в кв. „ Слатина “ преди 30-ина години и собственоръчно разкопава най-голямата раннонеолитна къща, откривана до момента в Европа.
Днес археологът Васил Николов, към този момент професор и член-кореспондент на Българска академия на науките, си дава сметка, че най-емоционалният миг е бил тъкмо мигът на осъзнаването на мащаба на откритието - когато най-сетне повярвал на очите си и схванал, че е попаднал на извънредно огромна къща (цели 117 кв. м) от ранния неолит, каквато до тогава не била откривана в Европа. Впрочем този връх не е строшен и до през днешния ден, що се отнася до онази ера.А когато по-нататъшните изследвания удостоверяват, че находките в квартал „ Слатина “ са от огромно раннонеолитно населено място, зародило още в края на 7-ото - началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр., излиза наяве и че корените на днешна София са на повече от 8000 години, което я прави най-старата европейска столица.
Какво пък толкоз има в една къща, нали и тогава хората е трябвало да живеят някъде, пък и всеки би предпочел да е на по-широко, би споделил някой. Де да беше толкоз просто...
Обикновено огромните открития в археологията усложняват картината за предишното, вместо да я опростяват, и слагат нови и нови въпроси. Така е и в тази ситуация. Как се строи солидно и крепко единствено с каменни сечива? Как се вършат калкулации за огромна сграда (уж) без математика? Как се оцелява без метеорологична прогноза, откакто целият ти живот зависи от земеделието? И тъй наречените
Разкопките са тежка и времеемка работа, само че по-трудната част от задачата е намирането на правилните отговори. Които пък дават късмет да се сглоби по-цялостна и достоверна картина на живота на хората от толкоз отдалечена ера. А това е и най-удовлетворяващата част от работата на археолога. Заради нея можем да надзърнем хилядолетия обратно и да се убедим, че въпреки и да имат разнообразни от нашите вярвания и обреди, тези хора доста са приличали на нас със своите страхове, безредици, стремежи и блян за самоизразяване.
И по този начин, какво е Слатина и за какво е значима?
ПЪТЯТ
В края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр. на брега на Слатинската река се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа. Те са от най-ранната вълна мигранти от Мала Азия, които ще продължат да идват на групи от там и в идващите епохи. Пристигат по така наречен Струмски път, който е почнал да работи в края на 7-ото хилядолетие и има основна роля в разпространяването на новия занаят из Стария континент. Пътят доближава Софийското поле и тук се разклонява: на северозапад – по долините на Нишава и Велика Морава; на север - по долината на Искър; и на изток – към Тракия.
„ Софийското поле е разпределителен пункт за разселването в тези три направления. Основалите селището Слатина идват от Югозападна Анатолия, по-късно към тях се причисляват пришълци от нейната междинна западна част. Различаваме ги по материалната им просвета – за първия стадий от съществуването на селището е присъща бяло рисуваната керамика, а през втория – тази с тъмна рисунка. Това демонстрира друг генезис и традиция на популацията от съответния стадий. Селището е съществувало към 500 години, културните напластявания доближават 4 м дебелина. Обхваща над 80 декара, само че те не са били населявани по едно и също време, а селището се е местило в границите на този периметър ”, изяснява проф. Николов.
КИСЕЛ ХЛЯБ
Основни поминъци на жителите на Слатина били земеделието и скотовъдството. Мъжете били и ловци. Животните държали отвън селото, а всичко друго, належащо за живот, било в дома. Той имал куполна пещ за готвене и отопление, от време на време и огнище, зърнохранилища, ръчна каменна мелница за мелене на житото, отвесен тъкачен стан, площадка за подготвяне на храна и дървени лежанки за сън.
Житото било съществена храна, от него правили каши. И първия кисел самун в Европа! Доскоро се смяташе, че той се е появил няколко хилядолетия по-късно, само че изследванията в Слатина потвърждават, че нейните жители са го приготвяли още в 6-ото хилядолетие пр.Хр. посредством прибавянето на примеси от бобови култури. Заради тях хлябът бухвал, като че ли му е добавена квас.
Първите „ слатинци “ живеели в правоъгълни или едва трапецовидни къщи, ситуирани начесто - множеството едностайни, само че имало и с по 2 пространства. Били постоянни, издържали и над 50 година Строили ги със забити в земята дървени стълбове, оплетени с лескови или върбови пръчки, дебело обмазани от двете страни с глина. Покривът бил двускатен, с дървена структура, затрупан със плява или тръс тика. Според проф. Николов тези домове са блестящи архитектурни и строителни достижения за времето си.
ГОЛЯМА КЪЩА
„ Строителството на такава къща е изключително свещенодействие, в което се съчетават на практика опит и познания. Изискват се комплицирани сметки и познаване на законите на статиката. Ползвали са мерна единица „ лакът “ (42 см). Знаели са по какъв начин да „ завъртят “ постройката по този начин, че оптимално да се възползват от слънцегреенето през зимата и да загърбят вятъра. Съобразявали са сеченето на дървета за стълбовете със сезона – правели го зимно време, когато соковете са слезли надолу. Белели кората, с цел да се изгонят ларвите на вредителите и да не гние дървото. Но това не е опит, който тези хора носят със себе си от Анатолия, тъй като там изискванията са напълно други и не изискват тъкмо такива познания. За разлика от там тук има чести дъждове, дървета, камъни... Опитът от Анатолия им е бил ненужен, по тази причина е трябвало да се приспособят към новото място и да натрупат познания, нужни за оцеляването им тук. Натискът на тази напълно друга среда ги принуждава доста бързо да „ влязат в час “, тъй като другояче умират. Затова в този интервал обществото работи на доста високи обороти – мисли, изобретява... А когато акомодацията към новите екологични ниши напредне, развиването продължава по-спокойно и отмерено “, изяснява проф. Николов.
Забележителен образец за архитектурния талант на тези ранни земеделци е така наречен Голяма къща (онази на 117 кв. м). Тя е завъртяна по отношение на севера на 21 градуса, което през зимата є осигурявало 15-20% повече топлота. Двускатният є покрив е несъразмерен - по-малката част е обърната към подветрената страна, по този начин се основава обтекаемост и няма заплаха мощен вятър да го вдигне. Другата, по-голямата му страна, обаче е обърната към зимното слънце и поема повече топлота. Според проф. Николов за построяването на Голямата къща са били нужни повече от 2200 часа труд след сериозна предварителна подготовка. Установени са 54 поредни замазки на пода (по 1 за всяка година), което значи, че е населявана над половин век. Тя е издигната през ранния стадий от съществуването на селището. (Чрез радиовъглеродния способ жилището е датирано в интервала 5870 – 5730 година пр.Хр.) Сред останките є са открити цели 18 зърнохранилища с овъглено жито в тях, доста керамични съдове, сечива, сред които и най-древният в Европа каменен палешник за дървено рало...
Пълния текст на публикацията чети в бр. 3/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Абонамент за Списание 8 може да направиш тук
В софийския квартал „ Слатина “ преди 8000 година е имало процъфтяващо населено място. Там е намерено първото изображение на божествената двойка - Богинята майка и Бога бик
„ Не може да бъде... Няма по какъв начин да е толкоз огромна тази къща. По това време такива големи жилища тук няма. “ Подобни мисли се въртели в главата на Васил Николов – тогава към момента млад археолог, когато преди 30-ина години стартира работа на раннонеолитното населено място в столичния квартал „ Слатина “. В продължение на повече от 2 месеца сам-самичък, на колене и с шпакла в ръка разчиства пода на сграда на близо 8000 години. Сантиметър по сантиметър, пустият му под не свършва....
Проф. Васил Николов стартира разкопки на праисторическото населено място в кв. „ Слатина “ преди 30-ина години и собственоръчно разкопава най-голямата раннонеолитна къща, откривана до момента в Европа. Днес археологът Васил Николов, към този момент професор и член-кореспондент на Българска академия на науките, си дава сметка, че най-емоционалният миг е бил тъкмо мигът на осъзнаването на мащаба на откритието - когато най-сетне повярвал на очите си и схванал, че е попаднал на извънредно огромна къща (цели 117 кв. м) от ранния неолит, каквато до тогава не била откривана в Европа. Впрочем този връх не е строшен и до през днешния ден, що се отнася до онази ера.А когато по-нататъшните изследвания удостоверяват, че находките в квартал „ Слатина “ са от огромно раннонеолитно населено място, зародило още в края на 7-ото - началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр., излиза наяве и че корените на днешна София са на повече от 8000 години, което я прави най-старата европейска столица.
Какво пък толкоз има в една къща, нали и тогава хората е трябвало да живеят някъде, пък и всеки би предпочел да е на по-широко, би споделил някой. Де да беше толкоз просто...
Обикновено огромните открития в археологията усложняват картината за предишното, вместо да я опростяват, и слагат нови и нови въпроси. Така е и в тази ситуация. Как се строи солидно и крепко единствено с каменни сечива? Как се вършат калкулации за огромна сграда (уж) без математика? Как се оцелява без метеорологична прогноза, откакто целият ти живот зависи от земеделието? И тъй наречените
Разкопките са тежка и времеемка работа, само че по-трудната част от задачата е намирането на правилните отговори. Които пък дават късмет да се сглоби по-цялостна и достоверна картина на живота на хората от толкоз отдалечена ера. А това е и най-удовлетворяващата част от работата на археолога. Заради нея можем да надзърнем хилядолетия обратно и да се убедим, че въпреки и да имат разнообразни от нашите вярвания и обреди, тези хора доста са приличали на нас със своите страхове, безредици, стремежи и блян за самоизразяване.
И по този начин, какво е Слатина и за какво е значима?
ПЪТЯТ
В края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр. на брега на Слатинската река се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа. Те са от най-ранната вълна мигранти от Мала Азия, които ще продължат да идват на групи от там и в идващите епохи. Пристигат по така наречен Струмски път, който е почнал да работи в края на 7-ото хилядолетие и има основна роля в разпространяването на новия занаят из Стария континент. Пътят доближава Софийското поле и тук се разклонява: на северозапад – по долините на Нишава и Велика Морава; на север - по долината на Искър; и на изток – към Тракия.
„ Софийското поле е разпределителен пункт за разселването в тези три направления. Основалите селището Слатина идват от Югозападна Анатолия, по-късно към тях се причисляват пришълци от нейната междинна западна част. Различаваме ги по материалната им просвета – за първия стадий от съществуването на селището е присъща бяло рисуваната керамика, а през втория – тази с тъмна рисунка. Това демонстрира друг генезис и традиция на популацията от съответния стадий. Селището е съществувало към 500 години, културните напластявания доближават 4 м дебелина. Обхваща над 80 декара, само че те не са били населявани по едно и също време, а селището се е местило в границите на този периметър ”, изяснява проф. Николов.
КИСЕЛ ХЛЯБ
Основни поминъци на жителите на Слатина били земеделието и скотовъдството. Мъжете били и ловци. Животните държали отвън селото, а всичко друго, належащо за живот, било в дома. Той имал куполна пещ за готвене и отопление, от време на време и огнище, зърнохранилища, ръчна каменна мелница за мелене на житото, отвесен тъкачен стан, площадка за подготвяне на храна и дървени лежанки за сън.
Житото било съществена храна, от него правили каши. И първия кисел самун в Европа! Доскоро се смяташе, че той се е появил няколко хилядолетия по-късно, само че изследванията в Слатина потвърждават, че нейните жители са го приготвяли още в 6-ото хилядолетие пр.Хр. посредством прибавянето на примеси от бобови култури. Заради тях хлябът бухвал, като че ли му е добавена квас.
Първите „ слатинци “ живеели в правоъгълни или едва трапецовидни къщи, ситуирани начесто - множеството едностайни, само че имало и с по 2 пространства. Били постоянни, издържали и над 50 година Строили ги със забити в земята дървени стълбове, оплетени с лескови или върбови пръчки, дебело обмазани от двете страни с глина. Покривът бил двускатен, с дървена структура, затрупан със плява или тръс тика. Според проф. Николов тези домове са блестящи архитектурни и строителни достижения за времето си.
ГОЛЯМА КЪЩА
„ Строителството на такава къща е изключително свещенодействие, в което се съчетават на практика опит и познания. Изискват се комплицирани сметки и познаване на законите на статиката. Ползвали са мерна единица „ лакът “ (42 см). Знаели са по какъв начин да „ завъртят “ постройката по този начин, че оптимално да се възползват от слънцегреенето през зимата и да загърбят вятъра. Съобразявали са сеченето на дървета за стълбовете със сезона – правели го зимно време, когато соковете са слезли надолу. Белели кората, с цел да се изгонят ларвите на вредителите и да не гние дървото. Но това не е опит, който тези хора носят със себе си от Анатолия, тъй като там изискванията са напълно други и не изискват тъкмо такива познания. За разлика от там тук има чести дъждове, дървета, камъни... Опитът от Анатолия им е бил ненужен, по тази причина е трябвало да се приспособят към новото място и да натрупат познания, нужни за оцеляването им тук. Натискът на тази напълно друга среда ги принуждава доста бързо да „ влязат в час “, тъй като другояче умират. Затова в този интервал обществото работи на доста високи обороти – мисли, изобретява... А когато акомодацията към новите екологични ниши напредне, развиването продължава по-спокойно и отмерено “, изяснява проф. Николов.
Забележителен образец за архитектурния талант на тези ранни земеделци е така наречен Голяма къща (онази на 117 кв. м). Тя е завъртяна по отношение на севера на 21 градуса, което през зимата є осигурявало 15-20% повече топлота. Двускатният є покрив е несъразмерен - по-малката част е обърната към подветрената страна, по този начин се основава обтекаемост и няма заплаха мощен вятър да го вдигне. Другата, по-голямата му страна, обаче е обърната към зимното слънце и поема повече топлота. Според проф. Николов за построяването на Голямата къща са били нужни повече от 2200 часа труд след сериозна предварителна подготовка. Установени са 54 поредни замазки на пода (по 1 за всяка година), което значи, че е населявана над половин век. Тя е издигната през ранния стадий от съществуването на селището. (Чрез радиовъглеродния способ жилището е датирано в интервала 5870 – 5730 година пр.Хр.) Сред останките є са открити цели 18 зърнохранилища с овъглено жито в тях, доста керамични съдове, сечива, сред които и най-древният в Европа каменен палешник за дървено рало...
Пълния текст на публикацията чети в бр. 3/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Абонамент за Списание 8 може да направиш тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ