Анализ: Приемането на еврото ще повиши заплатите
Най-стабилният и статистически важен резултат от присъединението на България към еврозоната през 2026 година се чака да е ускоряването на растежа на работните заплати, в случай че следваме опита на към този момент включилите се страни към еврозоната.
За да се резервира конкурентоспособността на стопанската система ни обаче, бъдещият растеж на заплащането би трябвало да се поддържа в сходство с продуктивността на труда. Това съобщи проф. доктор Виктор Йоцов по време на полемика в Института за стопански проучвания при Българската академия на науките. И предизвести, че в случай че изоставането на продуктивността не се навакса, това може да докара до първична инфлация, подкопаваща действителния растеж на работните заплати.
Дискусията се организира по време на кръгла маса, на която бяха показани резултатите от първия стадий на научноизследователския план: „ Адаптиране на пазара на труда в изискванията на участие в еврозоната: социално-икономическа динамичност, софтуерна рационализация, демографски промени и просветително преструктуриране “, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “ към МОН. Водеща организация в него е СУ „ Св. Климент Охридски “ в партньорство с ИИИ при Българска академия на науките и Университета в Рединг във Англия.
Като проучва пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които в еврозоната, проф. Йоцов съобщи, че огромна част от позитивните трендове след 2000 година като: възходящо ниво на претовареност, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока продуктивност, се дължат на първо място на интеграцията в Европейски Съюз, а не толкоз на приемането на еврото. В този смисъл, не промяната на валутата, а структурните промени, вложенията в човешки капитал и достъпът до единния пазар на Европейски Съюз са главните мотори на конвергенцията, счита икономистът на Българска академия на науките.
Намаляват наетите в ИТ бранша, строителството и хотелите
По време на кръглата маса бе показан и отчет с разбор на развиването на пазара на труда в България за интервала 2003–2024 година, планирани модели за бъдещото му развиване и основни сегашни и предстоящи структурни несъответствия.
Според доцент доктор Ралица Симеонова-Ганева от СУ „ Св. Климент Охридски “ упованията за развиване на пазара на труда обрисуват: продължаващо понижение на работната мощ и заетостта, повишаване на каузи на заетите с висше обучение, съчетано с остатък на такива фрагменти, дефицит на работна мощ със приблизително обучение, който няма да бъде обезщетен без промени в трудовата подвижност и миграционните процеси, по-слабо търсене на служащи с главно и по-ниско обучение, което може да задълбочи обществените и стопански провокации.
istock
Очакваният дефицит на работна мощ и възходящото възнаграждение ще доведат до увеличение на вложенията в автоматизация, цифровизация и нови технологии като метод за компенсиране на недостига на фрагменти, сподели тя. И добави, че въвеждането на еврото в България също ще има влияние, като се чакат позитивни резултати като: по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране, по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.
В рамките на плана, в постройката на ИИИ при Българска академия на науките, бе открит и Съвместният проучвателен център в региона на новаторските политики на пазара на труда в България.
За да се резервира конкурентоспособността на стопанската система ни обаче, бъдещият растеж на заплащането би трябвало да се поддържа в сходство с продуктивността на труда. Това съобщи проф. доктор Виктор Йоцов по време на полемика в Института за стопански проучвания при Българската академия на науките. И предизвести, че в случай че изоставането на продуктивността не се навакса, това може да докара до първична инфлация, подкопаваща действителния растеж на работните заплати.
Дискусията се организира по време на кръгла маса, на която бяха показани резултатите от първия стадий на научноизследователския план: „ Адаптиране на пазара на труда в изискванията на участие в еврозоната: социално-икономическа динамичност, софтуерна рационализация, демографски промени и просветително преструктуриране “, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “ към МОН. Водеща организация в него е СУ „ Св. Климент Охридски “ в партньорство с ИИИ при Българска академия на науките и Университета в Рединг във Англия.
Като проучва пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които в еврозоната, проф. Йоцов съобщи, че огромна част от позитивните трендове след 2000 година като: възходящо ниво на претовареност, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока продуктивност, се дължат на първо място на интеграцията в Европейски Съюз, а не толкоз на приемането на еврото. В този смисъл, не промяната на валутата, а структурните промени, вложенията в човешки капитал и достъпът до единния пазар на Европейски Съюз са главните мотори на конвергенцията, счита икономистът на Българска академия на науките.
Намаляват наетите в ИТ бранша, строителството и хотелите
По време на кръглата маса бе показан и отчет с разбор на развиването на пазара на труда в България за интервала 2003–2024 година, планирани модели за бъдещото му развиване и основни сегашни и предстоящи структурни несъответствия.
Според доцент доктор Ралица Симеонова-Ганева от СУ „ Св. Климент Охридски “ упованията за развиване на пазара на труда обрисуват: продължаващо понижение на работната мощ и заетостта, повишаване на каузи на заетите с висше обучение, съчетано с остатък на такива фрагменти, дефицит на работна мощ със приблизително обучение, който няма да бъде обезщетен без промени в трудовата подвижност и миграционните процеси, по-слабо търсене на служащи с главно и по-ниско обучение, което може да задълбочи обществените и стопански провокации.
istock Очакваният дефицит на работна мощ и възходящото възнаграждение ще доведат до увеличение на вложенията в автоматизация, цифровизация и нови технологии като метод за компенсиране на недостига на фрагменти, сподели тя. И добави, че въвеждането на еврото в България също ще има влияние, като се чакат позитивни резултати като: по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране, по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.
В рамките на плана, в постройката на ИИИ при Българска академия на науките, бе открит и Съвместният проучвателен център в региона на новаторските политики на пазара на труда в България.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ