След земетресението: Как Тайван успя да минимизира щетите от труса?
Най-силното земетресение от четвърт век насам раздруса Тайван тази седмица. 23-милионното население на острова обаче бе квалифицирано за мощни трусове и последствията бяха относително овладени. Тайван е ситуиран по продължение на тихоокеанския " огнен пръстен " - линия от сеизмични разломи, обграждащи водния басейн, където се случват множеството от земетресенията в света. Службите за незабавна помощ не престават да правят избавителните интервенции на другите потърпевши места. Те са почнали и разчистването. Ранените също се лекуват.
Целият Тайван, само че изключително този регион в Централната котловина, е заобиколен от планини, стръмни планини. И по този начин при земетресение, тези скатове може да се дестабилизират и да провокират появяването на огромни свлачища. Изглежда, че това се е случило при този трус.
Ричард Уокър, професор по тектоника, Катедра по науки за Земята, Оксфордски университет
„ Свлачищата могат да повредят пътища, да блокират достъпът до избрани места. Но също по този начин те предизвикват дълготрайни вреди за околната среда. В речните долини се натрупва доста строителен материал, а това довежда до опасности. Така да вземем за пример, тайфуни, дъждовни стихии могат да вкарат химикали в почвата. Този риск не трябва да бъде подценяван “, добавя Ричард Уокър.
Освен това, страната има строги условия за строителство, с цел да се подсигурява, че постройките са устойчиви на трусове. Тайван също по този начин предизвиква провеждането на тренировки за възможни бедствия в учебните заведения и на работните места, а публичните медии и мобилните телефони постоянно популяризират известия за сигурност.
Най-силното земетресение до момента в Тайван, от 1999 беше доста разрушително. Освен физическия потрес от бедствието, то в действителност провокира в действителност огромна акция за проучване на науката, подтекста, заплахите, къде е евентуално да се случват тези земетресения.
Ричард Уокър, професор по тектоника, Катедра по науки за Земята, Оксфордски университет
Земетресението от 21 септември 1999 година беше с магнитуд 7,7. То аргументи близо 2400 смъртни случая, рани към 100 000 души и унищожи хиляди здания. За съпоставяне, трусът от тази седмица беше с магниттуд 7,2.
Целият Тайван, само че изключително този регион в Централната котловина, е заобиколен от планини, стръмни планини. И по този начин при земетресение, тези скатове може да се дестабилизират и да провокират появяването на огромни свлачища. Изглежда, че това се е случило при този трус.
Ричард Уокър, професор по тектоника, Катедра по науки за Земята, Оксфордски университет
„ Свлачищата могат да повредят пътища, да блокират достъпът до избрани места. Но също по този начин те предизвикват дълготрайни вреди за околната среда. В речните долини се натрупва доста строителен материал, а това довежда до опасности. Така да вземем за пример, тайфуни, дъждовни стихии могат да вкарат химикали в почвата. Този риск не трябва да бъде подценяван “, добавя Ричард Уокър.
Освен това, страната има строги условия за строителство, с цел да се подсигурява, че постройките са устойчиви на трусове. Тайван също по този начин предизвиква провеждането на тренировки за възможни бедствия в учебните заведения и на работните места, а публичните медии и мобилните телефони постоянно популяризират известия за сигурност.
Най-силното земетресение до момента в Тайван, от 1999 беше доста разрушително. Освен физическия потрес от бедствието, то в действителност провокира в действителност огромна акция за проучване на науката, подтекста, заплахите, къде е евентуално да се случват тези земетресения.
Ричард Уокър, професор по тектоника, Катедра по науки за Земята, Оксфордски университет
Земетресението от 21 септември 1999 година беше с магнитуд 7,7. То аргументи близо 2400 смъртни случая, рани към 100 000 души и унищожи хиляди здания. За съпоставяне, трусът от тази седмица беше с магниттуд 7,2.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ