Възпитанието на дете по холандски – мисли и за себе си и не се жертвай!
Най-щастливите деца живеят в Холандия! До подобен извод доближиха специалисти на УНИЦЕФ. А съществена част от самото благополучие не е неналичието на домашни или опцията да си играеш където и когато ти е комфортно, а хубавичко атмосфера в фамилията и прочувственото благоденствие на родителите. Холандският метод към възпитанието се отличава от правилата, с които сме привикнали, а майката там постоянно е спокойна и уравновесена. Знаете ли къде е тайната?
Холандците най-добре знаят по какъв начин да отгледат щастливо, крепко и сполучливо дете! Тези златни правила на образование могат да послужат и на нас.
Принципи на възпитанието на детето
1. Не се занимавайте със всеотдайност
„ Децата не трансформират живота, те го допълват! “ Това е главният принцип, който води след себе си останалите. В нашата действителност дамата не би трябвало да се жертва, да се откаже от кариерата, фамилията, младостта и хубостта си в името на майчинството. А по-късно, когато ревящото бебе порасне, безусловно да би трябвало да му припомня какви жертви й е коствало неговото раждане и образование, да не би да му домъчнее без безконечното възприятие за виновност и дълг пред измъчените родители.
Холандските майки в противен случай, вършат всичко допустимо, с цел да е цялостен и съразмерен животът им без каквито и да е жертви. Майките работят, срещат се с приятелки и намират време за своите ползи и увлечения, които са имали и преди раждането на детето. В Холандия появяването на детето не трансформира фамилията в измъчен организъм, който се занимава само с ревящата „ бучка благополучие “.
Вместо непрекъснатото бдение и изнурително готвене и почистване – има съдомиялня, кухненски робот и полуфабрикати, купени в супермаркета. Вместо неспирни разходки в двора за да се приспи детето – общо вървене по работа, вместо три години отпуск по майчинство – детска градина, в която вземат най-малките. Но най-важното – няма никакво „ аз съм майката “, а има семейство, в което холандският татко не счита промяната на памперси или миенето на чинии за нещо, накърняващо мъжкото му достолепие.
2. Не изпитвай възприятие на виновност
Майка, която се жертва, привиква да се самобичува по всеки мотив: не поставила на детето шапка, или пък прекомерно рано престанала да го кърми – това значи, че е неприятна майка. В Холандия обществото ти споделя: „ Отначало постави кислородната маска на себе си, а по-късно – на детето “. И никакво възприятие за виновност!
Детето няма потребност от измъчена и неврозна майка. За да бъде фактически добра мама и освен това да си остане човек, персона, е необходим голям прочувствен запас, който няма по какъв начин да пристигна от възприятието за виновност.
3. Не зацикляйте върху движимостите
Най-меките японски пелени, хипоалергенни салфетки и екстра нежни шампоани не са нужни на детето. Те са нужни на майката и бащата, с цел да може тя да е спокойна, че дава на детето най-хубавото, а това значи, че не е неприятна майка.
За практичните поданици на Холандия е цялостна нелепост да се хвърлят пари за нещо, което детето ще израсте за месец. Затова и в Амстердал културата на втората ръка и взаимно потребление се смята за естествена. Например из целия град са разпръснати специфични игрални зали за деца, откъдето могат да се наемат играчки, също както се прави с книгите от библиотеката.
4. Естественият ход на нещата – това е положително!
Холандските деца играят през цялото си свободно време, защото точно посредством играта дребният човек опознава света. Вкъщи, на улицата, в учебно заведение, ресторанта, по което и да е време, в пясъка – холандското дете играе, когато е комфортно.
Холандските майки водят сополивите си деца в градината, без да се тормозят, лекуват настинките с парацетамол и не купуват твърди обувки още с прохождането.
5. Приеми детето такова, каквото е
Знае се, че вероятно всеки родител обожава чедото си. Но сред обич и приемане има основна разлика – всеки любящ родител има стабилно схващане за това какъв би трябвало да израсне наследникът му. Но детето не е план! Ние заменяме грижите с условието да се извършват сложени цели, от самото начало се опитваме да научим, вместо да му покажем по какъв начин да се научи, ние още сме уверени, че отличната тапия е гаранция за щастливото бъдеще на детето.
Разбира се, холандските майки изискват от своите деца, само че те не зациклят върху бележките им и достиженията: те не принуждават детето да постъпи в влиятелен университет, в случай че не го влече, не го мъчат да върви в музикално учебно заведение на 7 години, в случай че детето не има качества и предпочитание да свири на пиано. Всяко дете се развива със лично движение и това е вярното!
Но основното – в Холандия в никакъв случай няма да видиш и да чуеш по какъв начин майка крещи на своето дете, няма да видиш по какъв начин тя гони или обществено санкционира детето. Ето по този начин наподобява вярното образование на децата в очите на холандците.
