Бюджетът не търси целенасочен ефект, тръгва се по лесния начин, твърди икономист
„ Най-същественият проблем на бюджетирането е какви политики стоят зад разноските , които се правят. Основната ми рецензия е, че в бюджета няма задоволително акцент върху успеваемостта на това, което се харчи и на постигането на избрани цели на политиката... Вместо да се търси целеустремен резултат и да се борят проблемите, се потегля по лесния метод – фамилни помощи за деца за всички, по 50 лв. за пенсии. Това е политика по приходите и с цената на огромен бюджетен недостиг “. Това сподели пред БНР Лъчезар Богданов, икономист от Института за пазарна стопанска система.
По думите му „ бюджетът видимо включва огромни дефицити в година на рецесия, само че маскира обстоятелството , че държавното управление е оповестило за краткотрайни едни ограничения и сякаш по-късно те ще изчезнат, само че това наподобява политически доста мъчно “.
„ Въпросът е, когато шоковото събитие отмине, да имаме ясна концепция по какъв начин възвръщаме стабилността на обществените финанси ... Нямаме визия за тласъци във връзка с вложенията и основаването на работни места “, уточни той.
„ След няколко години, в които дългът намаляваше и бюджетът беше с остатък, в този момент влизаме в обстановка, в която за четири години ще имаме много сериозен насъбран недостиг и нов дълг. Това е смяна на картината. Хубаво е, че влязохме в рецесията като страната с втория най-нисък дълг в Европейския съюз, само че това няма да ни оказва помощ постоянно . Това ни даде опция тази година без проблеми да финансираме спешния недостиг, само че оттова насетне ще зависи какво вършат идващите министри на финансите “, добави икономистът.
Богданов уточни още, че всеки огромен потрес размества икономическата конструкция . "Оттам насетне е значимо всяка стопанска система да се преструктурира и възвърне... Въпросът е къде е наклонността. Дали имаме внезапен външен потрес, който стресира бюджета, имаме една или две години огромен недостиг, само че по-късно тръгваме в посока на стопански напредък и стесняване на този недостиг, или назад - оставаме в дъното и в идващите години се влачим. Това би оказало отрицателен резултат в процеса по присъединение към еврозоната ", разяснява той.
По думите му „ бюджетът видимо включва огромни дефицити в година на рецесия, само че маскира обстоятелството , че държавното управление е оповестило за краткотрайни едни ограничения и сякаш по-късно те ще изчезнат, само че това наподобява политически доста мъчно “.
„ Въпросът е, когато шоковото събитие отмине, да имаме ясна концепция по какъв начин възвръщаме стабилността на обществените финанси ... Нямаме визия за тласъци във връзка с вложенията и основаването на работни места “, уточни той.
„ След няколко години, в които дългът намаляваше и бюджетът беше с остатък, в този момент влизаме в обстановка, в която за четири години ще имаме много сериозен насъбран недостиг и нов дълг. Това е смяна на картината. Хубаво е, че влязохме в рецесията като страната с втория най-нисък дълг в Европейския съюз, само че това няма да ни оказва помощ постоянно . Това ни даде опция тази година без проблеми да финансираме спешния недостиг, само че оттова насетне ще зависи какво вършат идващите министри на финансите “, добави икономистът.
Богданов уточни още, че всеки огромен потрес размества икономическата конструкция . "Оттам насетне е значимо всяка стопанска система да се преструктурира и възвърне... Въпросът е къде е наклонността. Дали имаме внезапен външен потрес, който стресира бюджета, имаме една или две години огромен недостиг, само че по-късно тръгваме в посока на стопански напредък и стесняване на този недостиг, или назад - оставаме в дъното и в идващите години се влачим. Това би оказало отрицателен резултат в процеса по присъединение към еврозоната ", разяснява той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ