Защо в Азия се хранят с клечки и какъв е етикетът
Най-ранните версии на нещо като пръчици за хранене са основани преди към 4 000-5 000 години в Китай и са били употребявани при готвене (с тях доста по-лесно се пипа в съдове, цялостни с гореща вода или масло). Въпреки че е мъчно да се дефинира някакъв съответен интервал, наподобява, че едвам към 500-400 година сл. Хр. клечките стартират да се употребяват като принадлежности за маса.
Един от факторите, които способстват за този преход, е взривът на популацията в цялата страна. Следователно ресурсите, изключително за готвене, стават необикновено нищожни. В резултат на това хората започнаха да режат храната си на дребни части, с цел да може да се готви по-бързо. Така нарязани залците към този момент са с размер за ядене и надлежно няма потребност от ножове на масата. Те обаче бяха идеални за ястие с пръчици, които също бяха евтини и лесни за направа. Така се заражда храненето с клечки.
Спада в използването на нож в тези райони в този миг може да се дължи и на учението на Конфуций, който е вегетарианец. Той смяташе, че ножовете не са подобаващи за ястие. Както Конфуций самичък споделя:
Именно заради това се счита, че китайските клечки обичайно са с тъпи върхове и с тях не може да се си набождате храната, както с вилица.
В рамките на към век по-късно клечките са мигрирали в други азиатски страни, като Япония, Корея и Виетнам. Една от разликите сред японските и китайските пръчици беше, че първите бяха направени от едно цяло парче бамбук като са съединени в основата. Освен това японските пръчици в началото са били употребявани само за религиозни церемонии. Независимо от разликите, клечките остават известни в двете страни и към момента са главната посуда за хранене.
За всеки, който в миналото се е борил да яде ориз с клечки – може би сте се чудили за какво някой би избрал точно подобен уред за консумация на такава храна. Може би една от най-ранните принадлежности за маса, да вземем за пример – лъжицата – би правила доста по-добра работа за задачата. В Азия, видите ли обаче, по-голямата част от ориза е или от пай или от среднозърнест вид, постоянно с нишестета, които го вършат изключително леплив и на бучки – по тази причина е и по-лесно да се захване с клечките. За съпоставяне, доста от нас, западняците, ядем дългозърнест ориз (често мощно обработен), който е доста по-пухкав, а обособените зърна не са толкоз слепени, а и ние не сме толкоз умели да ядем с клечки…
Етикетът с пръчиците също е извънредно значим фактор в азиатските култури и история. Този етикет може да варират доста в другите страни, само че като цяло:
В обичайна китайска просвета се смята за невъзпитано:
Да намушкате храната си с пръчиците все едно са вилица. Да ровите в храната си за несъмнено нещо. Това се назовава „ да си копаеш гроба “ и се смята за извънредно жестоко. Да чукате с пръчиците си по ръба на купата. Така вършат просяците, с цел да привлекат вниманието. Децата да държат клечките си погрешно, защото това ще се отрази зле на родителите.В японската просвета се смята за невъзпитано:
Да кръстосате пръчиците си на масата. Да забиете пръчиците си отвесно в ориза, защото по този начин се прави единствено на погребения. Да трансферирате храна от вашите клечки в клечките на различен човек.В тайванската просвета се смята за невъзпитано:
Да хапете клечките си или да ги държите в устата си прекомерно дълго. Да ползвате клечките си, с цел да вземете нещо от купа за чорба. Да поставите клечките си на масата. Трябва или да употребявате подложка за пръчици или да ги поставите в горната част на купата си.В корейската просвета се смята за невъзпитано:
Да вземете приборите си пред по-възрастните. Да приближавате купата по-близо до устата си, с цел да ядете. Да използвайте клечки за ястие на ориз, в случай че не сте някой, считан за по-нисък клас. Вместо това би трябвало да се употребява лъжица.Във виетнамската просвета се смята за невъзпитано:
Да поставете клечките във формата на V откакто приключите с яденето. Това се смята за неприятна прокоба. Да вземете храна непосредствено от масата и да я изядете. Тя първо би трябвало да бъде подложен в личната ви паница. Да сложите клечките в устата си, до момента в който избирате храна. 
Древните лъжици в Китай пък също от време на време се отличаваха със подострен край, който да се употребява като нож или вилица с едно зъбче. Това е може би първият прочут образец на подобен тип кръстоска на принадлежности.
Руините на Ин, е мястото на една от античните и огромни исторически столици на Китай, ни описват както най-ранните образци за писмен китайски език, по този начин и първите известни клечки за ястие. Те са бронзов комплект и са открити в една от гробниците на мястото. По традиция китайските клечки се вършат от дърво или бамбук, които след оформянето им се оставят нелакирани и необработени. За разлика от тях японските клечки са по традиция обработени.
…
Изследване от 2003 година открива, че постоянната приложимост на клечки от възрастни хора може леко да усили риска от остеоартрит в ръката – положение, при което хрущялът се износва, което води до болежка и отичане в ставите на ръцете. Съществуват и опасения по отношение на потреблението на избрани клечки за еднократна приложимост, направени от мрачно дърво, само че избелени с белина, които могат да съставляват риск за здравето като причинят кашлица или да доведат до астма.
Проучване на Министерството на здравеопазването в Хонконг за 2006 година откри, че дялът на хората, които употребяват ясно разграничени клечки, лъжици или други принадлежности за сервиране на храна, а не общи, се е нараснал от 46% на 65% след експлоадирането на SARS през 2003 година
