Най-после София заприлича на нормална европейска столица, с приличен музикален

Най-после София замязя на естествена европейска столица, с порядъчен музикален избор за лятото. Е, правилно е, че нямаме огромна концертна зала или същински фестивал с доста подиуми /ако изключим Спирит-а/, само че най-малко към този момент не витае тягостното възприятие, че всичко е направено с безчовечен страдания и на ръба на вероятното. Не, не е станало знамение – не са се появили нечувани пари за спонсорство. Не се е явил великодушен и неизвестен фен на музиката. Преломът се дължи на друго. Най-накрая привикналият да играе на несъмнено български маркетолог разбра, че обратно на неговото най-искрено разбиране, музиката е измежду работещите информационни платформи. В същото време промотърите одобриха неизбежното – не можеш да правиш единствено блокбъстъри, с развиването на сцената ще би трябвало да правиш и концерти за ценители, за хора с по-неконвенционален усет.

И по този начин тази година популярност Богу няма да се чудим дали Мадона ще пее правилно в София и дали противоположното значи, че о, смут! - не ни почита. Тази година ще чакамеMorcheeba, Massive Attack, Alice in Chains, Gotan Project, Rammstein. Ще чакаме и Металика за трети път, което обаче на значи, че те са поели надолу сходно наScorpions и някои други, които май към този момент си живеят тук, за по-лесно. Man in the Box на Alice in Chains е едно от тези части, които в този момент просто не си в положение да си представиш, че MTV може да върти непрестанно. През 90-та обаче можеше. Facelift пък беше един от най-големите пробиви на грънджа - другия рок в другояче захаросаната музикална среда на Jon Bon Jovi и неговите другари.



 

Българското посланичество на Warner Music издаде на касети Who Can You Trust? и Big Calm, тъй като в края на 90-те музиката на Morcheeba беше изцяло в благозвучие с трип-хопа на Portishead и Massive Attack, които у нас бяха паметни. После почитателите им фрапантно понижиха, когато групата зави към комерсиалния тон, само че от Charango насетне още веднъж се активизираха. Днес, когато никой не си прави труда да си купува дискове, единственият естествен метод да засвидетелстваш уважението си към някоя група, е да отидеш на концерта им. Слава Богу, това лято ще можем да го създадем и ние.



 

Чухме Gotan Project за първи път през 2001 година Донесе ги Ясен Петров, който беше ходил в Кан на Midem и ги показа с най-краткото ревю на света: “Докато някои нации са играли копаница, други са танцували танго ”.

И по този начин, 2010-та ще ни донесе музика, която не вярвахме, че ще дочакаме, само че от дълго време трябваше да чуем наживо. Честито!