Най-после и ние гледахме „Петя на моята Петя“ и не

Най-после и ние гледахме „ Петя на моята Петя “ и не сме изключение – концепцията и сюжетът извънредно ни харесваха, а в младите, извънредно симпатични и надарени артисти напряко се влюбихме! Ето какво споделиха с прелестните млади актриси, които влизат в основните функции на известната българска продукция – една блиц среща с Алиса Атанасова и Александра Костова. Започваме с...

Алиса Атанасова дефинира себе си като любопитен човек, който обича да пробва разнообразни неща в живота – храни, езици, специалности, страни. Страхува се, че няма да й стигне времето да научи всичко, което й е забавно и да контактува с всички вълнуващи хора, които са в полезрението й и отвън него. Живее в Берлин, кара колело всеки ден и гледа да не се приема съществено.

Здравей, Алиса! Къде те откриваме сега?

На пода, в хола ми в Берлин.

Какво правиш?

Точно сега закусвам, дочитам един сюжет и след това намотавам ръкави за “дневната” си работа (UX Design).

Твоята Петя е…

Уверена, спокойна, сдържана, жадна за живот, неумолима в убежденията си, занимателна – “такава, каквато Петя я измисли”.

„ Петя на моята Петя “ за теб е…?

Повратна точка – и в персонален, и в професионален проект. Целият път, който извървявахме около основаването на кино лентата, ме научи на доста неща – и за специалността, и за живота. И в двете неща съм към този момент по-търпелива, по-малко припряна и по-спокойна.

Как получи ролята?

Сценаристките ми се обадиха с репликата: “Искаме ти да си нашата Петя Дубарова”.

Да бъдеш друг за теб е…?

Да бъдеш най-хубавата версия на себе си. Всички сме разнообразни по този начин или другояче, само че постоянно се помиряваме с по-малко, омаловажаваме цената и напъните си, не имаме вяра в себе си. И се трансформираме в еднообразно обезкуражени хора, които вършат “като другите”, тъй като “така трябва”.

Любовта за теб е…?

Най-силният мотор за прогрес и развиване. Когато обичаш, можеш всичко.

От фотосите на кино лентата в никакъв случай няма да забравиш…?

Безкрайният ден на “нашия” плаж.

Твоят персонален воин е…?

Не един. Моите родители и моите баба и дядо. Те са претърпяли и са се справили с неща, които за мен наподобяват непостижими, и са запазили достолепието, честността, любовта и вярата си в положителното у хората.

За теб един същински свободен човек е…?

Този, който не заплаща налог “обществено мнение”. Не приказвам за това бъдеш нахален, само че за мен да си свободен, е да принадлежиш на своите цели, фантазии и хрумвания и да не се оставяш на непознати показа за това кой би трябвало да бъдеш, да ти поставят спирачки. Следващата стъпка е да се освободиш от гласа вътре, който споделя: “Не можеш, това не е за теб, ти тъкмо няма как”. Това е по-сложната работа.

Кое е най-синьото чудо за теб?

Небето на върха на планината. Като по-малка мислех, че морето е мястото, където се усещам най-добре, само че открих, че на високо ми е по-леко на душата.

Какво готви бъдещето?

Домашни наслади! Предстои ми да фотографирам и нещо малко в един нов немски сериал за „ Амазон “ в околните месеци, само че не споделям огромна дума, нещата бързо се променят.