Най-модният бунт в историята
Най-общо казано, множеството мъже носят късо подстригани коси. Ако и вие харесвате този жанр, благодарете на един безразсъден британски налог и един самоуверен херцог-инфлуенсър.
Носенето на перуки от мъжете през 16 век се дължи на болест, които причинявали оплешивяване – по това време (и занапред) Европа страдала от зараза на сифилис. Някои от първите перуки били огромни и за предпочитане пред безпрепятствено обръснатата глава като крал Луи XIII един от първите изтъкнати хора, които носят перука от времето на античните римляни насам, и по този начин оказва помощ за основаването на модата. Кралят в действителност не е болен от сифилис, а е генетично благоразположен към оплешивяване. И поради високия си (най-високия вероятен след този на божество) статус, вместо да му се подиграват за орнамента, хората го одобряват и следват.
Чарлз II
През годините мъжките перуки станали по-скромни и от големия туфест букет къдрици, които хора като Чарлз II носили, минали към по-прибрани, скромни и ще предположим лесни за носене и поддържане аксесоари, които можем да забележим върху главите на съвсем всички – от създателите на Съединени американски щати до министър-председателя на Англия.
Въпреки че има известни изключения, множеството перуки, носени от мъжете, били мощно напудрени, с цел да наподобяват колкото е допустимо по-бели. За бедните хора тази пудра била просто брашно, до момента в който по-богатите употребили нишесте на прахуляк с добавена лавандула или други приятни аромати, с цел да не са наслада единствено за окото. Някои мъже даже посипвали с бяло личните си коси, с цел да основат усещането, че носят перука без действително да им се постанова да минават през досадния и времеемък миг с поддържането и скъпия миг с пазаруването им. (Най-висококачествените перуки могат да доближат цена от заплатите за цяла година на един средностатистически лондончанин, до момента в който по-поносимите от междинен клас коствали едвам надника им за една седмица)
Прилагането на пудра (поне в Англия) към каквито косми човек има на главата си, станало толкоз публикувано, че през 1795 тогавашният министър-председател Уилям Пит постанова налог върху продукта в опит да изкара пари на страната, която както постоянно се случвало по това време, била във война с Франция. Данъкът бил в размер от 1 гвинея (равна на 70 лири или 100 $ днешни пари), против която заплатилият получавал документ, който му разрешава да закупува пудра в границите на 1 година.
Херцогът на Бедфорд, Франсис Ръсел
Както постоянно се случва при вкарването на нов налог, хората не били по никакъв начин удовлетворени. Един благородник по-точно, изключително подразнен от данъка, е херцогът на Бедфорд, Франсис Ръсел, който отхвърля да си заплати поради правилото. В знак на митинг, той подстригва биологичната си кичара къса и скандално я носи ненапудрена и рошава, когато отива в съда. Франсис, знаейки че негодуванието към налога е всеобщото, окуражава приятелите си да стачкуват по същия метод, което те и вършат. Както отбелязва London Chronicle: „ … съгласявайки се да платят санкция, всякога когато някой от тях се появи с напудрена и направена коса, в избран интервал от време “.
Стилът на тази прическа бил наименуван от приятелите на херцога „ Бедфордската низина “ като мигане към огромна блатиста околност във Фенс, благосъстоятелност на фамилията му, на която то скоро било направило дренаж (и надлежно трансформирало в равнина) и нарекло по същия метод. Името било и алюзия към в известна степен новаторските и новаторски политически визии на Франсис.
С новата фешън дължина на косата хората почнали да опитват като най-често я подстригвали по образци от класическото римско и гръцко изобразително изкуство. По-конкретно, мъжете се вдъхновявали от портретите на двама римски императори – Цезар и Тит – както и Брут, всеки от които носи косата си къса, решена в разнообразни стилове.
Бюст на император Тит
Фамозният Бю Брумел
Когато държавното управление анулира налога през 1869, перуките към този момент са толкоз демоде, че по-малко от 1000 индивида продължавали да го заплащат. Вече късият, по-икономичен и непретенциозен тип на косата, стартират от Франсис Ръсел, е мощно вклинен в стилната външност на британския благородник и оттогава нещата не са се трансформирали доста, даже изобщо. Може би като се изключи хипстърския менбън.
