Диверсията срещу българите в Сърбия и мира и сигурността на Западните Балкани
Иван Николов*
По мотив награждаването на моя благосклонност с Орден Стара планина I степен, Президентът на Република България Румен Радев, апропо сподели: „ България е главният мотор на европейската интеграция на Западните Балкани и главен аршин, по който ще даваме поддръжка, е ситуацията на нашите сънародници във всяка страна – изискванията за тяхното икономическо и обществено развиване, и най-много опцията им да отстояват своята национална еднаквост, език, просвета, историческа памет “.
Това общо и кардинално европейско изявление, макар цялата си дипломатическа въздържаност, в сръбското електронно издание „ Блиц “ от 7 юни, бе посрещнато като „ С нищо непредизвикана Българска измама против Сърбия и закана с несъгласие за участие в Европейски Съюз “!?
Наистина доста странна логичност
Сръбският прочит на думите на Радев беше, че България ще постави несъгласие за участието на Сърбия в Европейски Съюз, поради това, че упорства да се усъвършенства ситуацията на българите в Сърбия или по-точно „ изискванията за тяхното икономическо и обществено развиване, и най-много опцията им да отстояват своята национална еднаквост, език, просвета, историческа памет “!?
Значи, законната грижа на България за своите сънародници в страните от Западните Балкани и тяхното икономическо и обществено развиване и опцията да отстояват своята национална еднаквост, език, просвета и историческа памет, съгласно сръбското пояснение, е „ измама против Сърбия “?!
Сърбия постоянно упорства за същото нещо за сърбите в прилежащите страни, само че до момента никой не назова това тяхно законно искане „ измама “.
За да потвърдят (на кого ли?), че ситуацията на българите в Западните околности е прелестно, сръбските управници изкараха тежката си артилерия – „ служебният българин “ Стефан Стойков, ръководител на така наречен Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия, който, в качеството си на представител на ръководещата партия на Вучич и кмета Владимир Захариев, изрично съобщи, че е „...доволен от отношението на Сърбия към нашето малцинство “!?
Приблизително същото изявление господин Стойков повтори и пред „ Политика “ от 8 юни, като разпростра изтърканата теза, че „ българското малцинство не е дискриминирано и недоволно, в противен случай, извънредно е предостатъчно от отношението на Сърбия към него “, и дори по образеца на Унгария, посъветва България да дава парите на българските данъкоплатци на Националния съвет, а не да финансира обособени НПО-та и то, забележете, без той да знае!?
Очевидно господин Стойков се изживява в ролята на представител на формалната политика, а не в ролята на представител на личните си гласоподаватели както би следвало да се чака. Иначе нямаше по какъв начин да остане безразличен за всекидневните страдания и премеждия на своите съграждани от български генезис, за които той, съгласно Закона за националните препоръки на малцинствата, трябваше да се застъпва най-малко в региона на образованието, културата, информирането и формалната приложимост на езика.
Нека да напомним още веднъж
Българите в Сърбия единствено през последните две десетилетия са намалели на половина, в Босилеград дори с две трети, общините с българско население са измежду стопански най-изостаналите в Сърбия, околната среда в Босилеградско е освен нечиста, само че и заплашва още една-две страни, представянето на български книги в Босилеград е наказуемо, българската история и просвета се изопачава за злепоставяне на българите, антибългарските прояви в Сурдулица стават непоносими, на българчетата в детската градинка им се подменя майчиният език, образованието на български език по този начин и не проработи, информирането на български език е строго манипулативно, публична приложимост на български език няма, хората всеобщо напущат родния си град, само че Стойков е удовлетворен, и дори благодари на Сърбия за всичко това!?
Ако и това не е измама против българското малцинство, против българо-сръбските връзки и участието на Сърбия в Европейски Съюз, здраве му кажи.
Разбира се, той нито може, нито смее да каже, че същинската измама против мира и сигурността на Западните Балкани в предишното и през днешния ден, а евентуално и в бъдеще, е точно политиката, която той пази поради жалката си служба в (анти)Националния съвет на българското малцинство.
Диверсия против мира и сигурността на Западните Балкани
е точно сръбският блян за обединяване с Република Сръбска и делене на Босна и Херцеговина, делене на Косово, преодоляване на Северна Македония и Черна гора. Диверсия е и акцията за „ отпризнаване на Косово “, опитите да се провали Резолюцията за Сребреница в ООН-е с цел да се избегне отговорността за закононарушенията против човечеството.
Но същинската измама е на господин Стойков, тъй като с тия си изявления той просто взривява, вместо да гради мостове с страната майка и с Европа в полза на българското малцинство, от чието име претендира да приказва. Той е „ удовлетворен ” поради добре платената си синекурна служба в Националния съвет и не се заглежда какво става зад завесата. Не се колебая, че е удовлетворен. И наркоманите са удовлетворени измежду следващата си доза и не осъзнават, или им все е едно, че тя постепенно и несъмнено ги убива.
*Авторът е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.
По мотив награждаването на моя благосклонност с Орден Стара планина I степен, Президентът на Република България Румен Радев, апропо сподели: „ България е главният мотор на европейската интеграция на Западните Балкани и главен аршин, по който ще даваме поддръжка, е ситуацията на нашите сънародници във всяка страна – изискванията за тяхното икономическо и обществено развиване, и най-много опцията им да отстояват своята национална еднаквост, език, просвета, историческа памет “.
Това общо и кардинално европейско изявление, макар цялата си дипломатическа въздържаност, в сръбското електронно издание „ Блиц “ от 7 юни, бе посрещнато като „ С нищо непредизвикана Българска измама против Сърбия и закана с несъгласие за участие в Европейски Съюз “!?
Наистина доста странна логичност
Сръбският прочит на думите на Радев беше, че България ще постави несъгласие за участието на Сърбия в Европейски Съюз, поради това, че упорства да се усъвършенства ситуацията на българите в Сърбия или по-точно „ изискванията за тяхното икономическо и обществено развиване, и най-много опцията им да отстояват своята национална еднаквост, език, просвета, историческа памет “!?
Значи, законната грижа на България за своите сънародници в страните от Западните Балкани и тяхното икономическо и обществено развиване и опцията да отстояват своята национална еднаквост, език, просвета и историческа памет, съгласно сръбското пояснение, е „ измама против Сърбия “?!
Сърбия постоянно упорства за същото нещо за сърбите в прилежащите страни, само че до момента никой не назова това тяхно законно искане „ измама “.
За да потвърдят (на кого ли?), че ситуацията на българите в Западните околности е прелестно, сръбските управници изкараха тежката си артилерия – „ служебният българин “ Стефан Стойков, ръководител на така наречен Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия, който, в качеството си на представител на ръководещата партия на Вучич и кмета Владимир Захариев, изрично съобщи, че е „...доволен от отношението на Сърбия към нашето малцинство “!?
Приблизително същото изявление господин Стойков повтори и пред „ Политика “ от 8 юни, като разпростра изтърканата теза, че „ българското малцинство не е дискриминирано и недоволно, в противен случай, извънредно е предостатъчно от отношението на Сърбия към него “, и дори по образеца на Унгария, посъветва България да дава парите на българските данъкоплатци на Националния съвет, а не да финансира обособени НПО-та и то, забележете, без той да знае!?
Очевидно господин Стойков се изживява в ролята на представител на формалната политика, а не в ролята на представител на личните си гласоподаватели както би следвало да се чака. Иначе нямаше по какъв начин да остане безразличен за всекидневните страдания и премеждия на своите съграждани от български генезис, за които той, съгласно Закона за националните препоръки на малцинствата, трябваше да се застъпва най-малко в региона на образованието, културата, информирането и формалната приложимост на езика.
Нека да напомним още веднъж
Българите в Сърбия единствено през последните две десетилетия са намалели на половина, в Босилеград дори с две трети, общините с българско население са измежду стопански най-изостаналите в Сърбия, околната среда в Босилеградско е освен нечиста, само че и заплашва още една-две страни, представянето на български книги в Босилеград е наказуемо, българската история и просвета се изопачава за злепоставяне на българите, антибългарските прояви в Сурдулица стават непоносими, на българчетата в детската градинка им се подменя майчиният език, образованието на български език по този начин и не проработи, информирането на български език е строго манипулативно, публична приложимост на български език няма, хората всеобщо напущат родния си град, само че Стойков е удовлетворен, и дори благодари на Сърбия за всичко това!?
Ако и това не е измама против българското малцинство, против българо-сръбските връзки и участието на Сърбия в Европейски Съюз, здраве му кажи.
Разбира се, той нито може, нито смее да каже, че същинската измама против мира и сигурността на Западните Балкани в предишното и през днешния ден, а евентуално и в бъдеще, е точно политиката, която той пази поради жалката си служба в (анти)Националния съвет на българското малцинство.
Диверсия против мира и сигурността на Западните Балкани
е точно сръбският блян за обединяване с Република Сръбска и делене на Босна и Херцеговина, делене на Косово, преодоляване на Северна Македония и Черна гора. Диверсия е и акцията за „ отпризнаване на Косово “, опитите да се провали Резолюцията за Сребреница в ООН-е с цел да се избегне отговорността за закононарушенията против човечеството.
Но същинската измама е на господин Стойков, тъй като с тия си изявления той просто взривява, вместо да гради мостове с страната майка и с Европа в полза на българското малцинство, от чието име претендира да приказва. Той е „ удовлетворен ” поради добре платената си синекурна служба в Националния съвет и не се заглежда какво става зад завесата. Не се колебая, че е удовлетворен. И наркоманите са удовлетворени измежду следващата си доза и не осъзнават, или им все е едно, че тя постепенно и несъмнено ги убива.
*Авторът е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ