Само четирите ни големи града са покрити с противовъздушна отбрана
Най-новото ни въоръжение е от 1988 година
Само четирите огромни града на България - София, Пловдив, Варна и Бургас, АЕЦ “Козлодуй ” и значими индустриални обекти са изцяло покрити от противовъздушната защита (ПВО).
Въпреки че доникъде на 90-те години на предишния век Противовъздушна отбрана на България е считана за най-силната на Балканите, още от основаването на зенитно ракетните войски през 60-те години на ХХ век защитата е проведена да покрива основни елементи и пунктове, само че не и цялата територия на страната. Като главното покритие е било концентрирано първо в София и по линията към Перник, защото по това време възможна офанзива по въздух против столицата би пристигнала от юг. Румъния е съдружник на България във Варшавския контракт, а Югославия - неутрална страна, въпреки и комунистическа страна.
Началото на зенитно ракетните войски на България е сложено на 1 октомври 1960 година, когато е основана 1-а зенитно ракетна бригада (ЗРБ) с ръководство в София. В нея се вливат два зенитни полка от Военновъздушните сили.
Първоначално 1-а ЗРБ е в състав от 8 зенитно ракетни и два механически дивизиона. Първите зенитно ракетни дивизиони на бригадата са въоръжени със ЗРК СА-75/СА-75М “Двина ”.
Оттогава и главните позиции на зенитно ракетните войски са в планински региони на огромна надморска височина.
През 70-те години идва нова техника от Съюз на съветските социалистически републики - комплексите С-75М “Волхов ” и С-125 “Нева ” с нараснали благоприятни условия за деяние по цели на дребни височини.
През 80-те години са получени и най-мощните комплекси С-200 “Вега ” и С-300 с благоприятни условия за обстрел на доста цели по едно и също време.
След като България влиза в НАТО, има лека рационализация, при която е обезпечена цялостна радиолокационна информация в действително време във всеки дивизион. През 2007 година тогавашните 2-а и 3-а ЗРБ са преподчинени на 1-а ЗРБ. От 2008 година във формированията на бригадата в употреба влиза и най-модерната за момента система за установяване на принадлежността на въздушните цели, техните характерности и параметри по стандартите на алианса.
От 1 декември 2012 година зенитно ракетната бригада става първа зенитно ракетна база.
В момента България разполага с 5 оръжейни системи, като всички те са наследени от комунизма. А противовъздушната защита на страната съвсем не е осъвременена. Най-новата система С-300 е призната на въоръжение в българската войска през 1988 година. Заслужава да се означи, че през 1999 година прилежаща Югославия съумява да смъкна “невидимия ” стелт F-117 точно с остарялата система С-125.
Ето с каква Противовъздушна отбрана разполага България:
C-75М3 “Волхов ”
В истинския си тип С-75 дебютира през 1957 година и е отговорна за свалянето на американския водач Гари Пауърс и неговия аероплан U-2 над Съюз на съветските социалистически републики. В България на въоръжение е морският вид C-75М3 “Волхов ”.
C-125М “Нева ”
е по-малка и по-мобилна от С-75. Обсегът е сред 15 и 60 километра, а бойната глава е 60-килограмова.
C-200 “Вега ”
е далекобоен зенитно ракетен комплекс, създаден при започване на 60-те години. Неговите качества доста надминават тези на С-75 и С-125. Ракетата разполага с 4 ускорителя за изстрелване. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или нуклеарна с мощ 25 килотона. Тя се детонира автоматизирано (при контакт с задачата или при несъмнено разстояние от нея) или ръчно.
Системата е предопределена основно за отбрана от бомбардировачи и самолети на огромна височина, а обсегът ѝ е 270 километра.
C-300
е най-ефективният зенитно ракетен комплекс, с който разполага България. Именно от тези имаше предпочитание от страна на Съединени американски щати да се дадат на Украйна. Словакия размени към този момент своите със системи “Пейтриът ”.
Комплексът е предопределен за защитата на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и щабове. С-300 е първият Противовъздушна отбрана комплекс, кадърен да наблюдава до 100 и да порази до 12 цели по едно и също време. Радарът може да открива балистични ракети на 1000 километра крилати ракети на 300 км. Обсегът на ракетата е сред 45 и 200 километра.
“Куб ”
е самоходен зенитно ракетен комплекс. Той има дребен радиус от 24 километра, а таванът на полета на ракетите е 12 километра.
Основен проблем за българската Противовъздушна отбрана е подръжката на към този момент много остарялата техника. Според неофициална информация от държавното управление от 10-те комплекса С-300, с които разполага България, едвам 2-3 са в положително положение.
Само четирите огромни града на България - София, Пловдив, Варна и Бургас, АЕЦ “Козлодуй ” и значими индустриални обекти са изцяло покрити от противовъздушната защита (ПВО).
Въпреки че доникъде на 90-те години на предишния век Противовъздушна отбрана на България е считана за най-силната на Балканите, още от основаването на зенитно ракетните войски през 60-те години на ХХ век защитата е проведена да покрива основни елементи и пунктове, само че не и цялата територия на страната. Като главното покритие е било концентрирано първо в София и по линията към Перник, защото по това време възможна офанзива по въздух против столицата би пристигнала от юг. Румъния е съдружник на България във Варшавския контракт, а Югославия - неутрална страна, въпреки и комунистическа страна.
Началото на зенитно ракетните войски на България е сложено на 1 октомври 1960 година, когато е основана 1-а зенитно ракетна бригада (ЗРБ) с ръководство в София. В нея се вливат два зенитни полка от Военновъздушните сили.
Първоначално 1-а ЗРБ е в състав от 8 зенитно ракетни и два механически дивизиона. Първите зенитно ракетни дивизиони на бригадата са въоръжени със ЗРК СА-75/СА-75М “Двина ”.
Оттогава и главните позиции на зенитно ракетните войски са в планински региони на огромна надморска височина.
През 70-те години идва нова техника от Съюз на съветските социалистически републики - комплексите С-75М “Волхов ” и С-125 “Нева ” с нараснали благоприятни условия за деяние по цели на дребни височини.
През 80-те години са получени и най-мощните комплекси С-200 “Вега ” и С-300 с благоприятни условия за обстрел на доста цели по едно и също време.
След като България влиза в НАТО, има лека рационализация, при която е обезпечена цялостна радиолокационна информация в действително време във всеки дивизион. През 2007 година тогавашните 2-а и 3-а ЗРБ са преподчинени на 1-а ЗРБ. От 2008 година във формированията на бригадата в употреба влиза и най-модерната за момента система за установяване на принадлежността на въздушните цели, техните характерности и параметри по стандартите на алианса.
От 1 декември 2012 година зенитно ракетната бригада става първа зенитно ракетна база.
В момента България разполага с 5 оръжейни системи, като всички те са наследени от комунизма. А противовъздушната защита на страната съвсем не е осъвременена. Най-новата система С-300 е призната на въоръжение в българската войска през 1988 година. Заслужава да се означи, че през 1999 година прилежаща Югославия съумява да смъкна “невидимия ” стелт F-117 точно с остарялата система С-125.
Ето с каква Противовъздушна отбрана разполага България:
C-75М3 “Волхов ”
В истинския си тип С-75 дебютира през 1957 година и е отговорна за свалянето на американския водач Гари Пауърс и неговия аероплан U-2 над Съюз на съветските социалистически републики. В България на въоръжение е морският вид C-75М3 “Волхов ”.
C-125М “Нева ”
е по-малка и по-мобилна от С-75. Обсегът е сред 15 и 60 километра, а бойната глава е 60-килограмова.
C-200 “Вега ”
е далекобоен зенитно ракетен комплекс, създаден при започване на 60-те години. Неговите качества доста надминават тези на С-75 и С-125. Ракетата разполага с 4 ускорителя за изстрелване. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или нуклеарна с мощ 25 килотона. Тя се детонира автоматизирано (при контакт с задачата или при несъмнено разстояние от нея) или ръчно.
Системата е предопределена основно за отбрана от бомбардировачи и самолети на огромна височина, а обсегът ѝ е 270 километра.
C-300
е най-ефективният зенитно ракетен комплекс, с който разполага България. Именно от тези имаше предпочитание от страна на Съединени американски щати да се дадат на Украйна. Словакия размени към този момент своите със системи “Пейтриът ”.
Комплексът е предопределен за защитата на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и щабове. С-300 е първият Противовъздушна отбрана комплекс, кадърен да наблюдава до 100 и да порази до 12 цели по едно и също време. Радарът може да открива балистични ракети на 1000 километра крилати ракети на 300 км. Обсегът на ракетата е сред 45 и 200 километра.
“Куб ”
е самоходен зенитно ракетен комплекс. Той има дребен радиус от 24 километра, а таванът на полета на ракетите е 12 километра.
Основен проблем за българската Противовъздушна отбрана е подръжката на към този момент много остарялата техника. Според неофициална информация от държавното управление от 10-те комплекса С-300, с които разполага България, едвам 2-3 са в положително положение.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ