Амбициите на Радев са големи, шансовете му - спорни
Най-накрая Румен Радев намерено изиска властта. „ Ако аз управлявах България, нямаше да се краде ”, рече президентът. Сериозно ли? Че у нас системата, която предизвиква грабежа , е вкоренена в самата страна. Който и да застане отпред, няма да може просто ей по този начин да я пречупи, това е ясно за всеки.
Така че, хайде да оставим настрани претенциите на президента, че може да смени “стила на ръководство ”. И да се фокусираме върху политическия идеал , който прозира зад тях – че един ден той ще бъде огромният началник в страната на мястото на Бойко Борисов.
Едно е ясно – даже да съществува такава опция, тя няма да се реализира скоро.
В момента Радев разполага с един, единствен вид , при който би могъл да упражнява действителна власт – посредством длъжностен кабинет . Това обаче значи постоянното държавно управление да си подаде оставката и да отидем към предварителни избори. Защо му е на Борисов да прави нещо сходно?
Цялата пропагандна машина на ГЕРБ е впрегната да облъчва жителите, че ръководещите се оправят с рецесията по допустимо най-хубавия метод. Ако внезапно се откажат от властта, това може да се изтълкува като индиректно самопризнание, че са се провалили в работата си. Нещо повече, ще наподобява като че ли Борисов бяга от отговорност , до момента в който рецесията е още в разгара си. Това ще унищожи изцяло имиджа на общественик, който вождът на ГЕРБ поставя такива неимоверни старания да си построи. Да не забравяме още, че в политически проект ръководещите остават постоянни – с болшинство в Народното събрание, в забележителна степен с помощта на псевдоопозицията в лицето на Движение за права и свободи и “Воля ”, и на готовата да се саморазкъса поради вътрешни ежби Българска социалистическа партия. Затова просто няма логичност Борисов да отстъпи от поста си. И той няма да го стори.
Какъв е тогава различният път за Радев към властта?
Ами, постоянните парламентарни избори през 2021 година Ако се откаже да се състезава още веднъж за “Дондуков ” 2, несъмнено. Което евентуално ще направи, защото до момента би трябвало да е осъзнал, че президентството не може да удовлетвори политическите му упоритости .
За да пропътува другия път към властта обаче, Радев би трябвало да се качи на гърба на партия. Може да се захване да построи лична групировка . Но това значи да застане против Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова, които го изведоха до “Дондуков ” 2 през 2016 година Подобен ход може невъзвратимо да раздра левия електорат , на който разчитат основно и Радев, и Нинова. А от това ще изгубят и двамата.
Другият вид е да откри метод да се прикачи към столетницата.
Това обаче извънредно ще усложни ситуацията в Българска социалистическа партия. Колкото и да преглеждаме Радев като обвързван с партията, в качеството си на държавен глава той е външна за нея фигура. Стане ли обаче редови политик, тогава автоматизирано ще се трансформира във вътрешнопартиен фактор, който би трябвало да търси мястото си измежду разните лагери и фракции в левицата. Всички знаят какъв брой комплицирано и нежно е ситуацията в соцпартията. Само Радев им липсва на алените , с цел да заплете още повече обстановката.
На трето място, президентът може да избере да разчупи тясната рамка на лявото , в която го слага предишното му с Българска социалистическа партия, и да потърси оптимално необятна поддръжка въз основата на някаква “гражданска платформа ” – като Мая Манолова. И без това, още като разгласи, че смъква доверието си от държавното управление, уточни, че ще застане паралелно до “милионите честни българи ” против “порочната власт ”. Това би бил извънредно хазартен ход , последствията от който са непредвидими.
Каквото и да избра Радев, полити ческото му бъдеще е извънредно нестабилно . Опитва се да се утвърди като фигура със личен престиж и тежест, която може да предложи различна визия за развиването на страната. Засега обаче резултатите са половинчати. А самонадеяни изхвърляния като „ Ако аз управлявах България, нямаше да се краде ”, просто не могат да се възприемат насериозно.
Така че, хайде да оставим настрани претенциите на президента, че може да смени “стила на ръководство ”. И да се фокусираме върху политическия идеал , който прозира зад тях – че един ден той ще бъде огромният началник в страната на мястото на Бойко Борисов.
Едно е ясно – даже да съществува такава опция, тя няма да се реализира скоро.
В момента Радев разполага с един, единствен вид , при който би могъл да упражнява действителна власт – посредством длъжностен кабинет . Това обаче значи постоянното държавно управление да си подаде оставката и да отидем към предварителни избори. Защо му е на Борисов да прави нещо сходно?
Цялата пропагандна машина на ГЕРБ е впрегната да облъчва жителите, че ръководещите се оправят с рецесията по допустимо най-хубавия метод. Ако внезапно се откажат от властта, това може да се изтълкува като индиректно самопризнание, че са се провалили в работата си. Нещо повече, ще наподобява като че ли Борисов бяга от отговорност , до момента в който рецесията е още в разгара си. Това ще унищожи изцяло имиджа на общественик, който вождът на ГЕРБ поставя такива неимоверни старания да си построи. Да не забравяме още, че в политически проект ръководещите остават постоянни – с болшинство в Народното събрание, в забележителна степен с помощта на псевдоопозицията в лицето на Движение за права и свободи и “Воля ”, и на готовата да се саморазкъса поради вътрешни ежби Българска социалистическа партия. Затова просто няма логичност Борисов да отстъпи от поста си. И той няма да го стори.
Какъв е тогава различният път за Радев към властта?
Ами, постоянните парламентарни избори през 2021 година Ако се откаже да се състезава още веднъж за “Дондуков ” 2, несъмнено. Което евентуално ще направи, защото до момента би трябвало да е осъзнал, че президентството не може да удовлетвори политическите му упоритости .
За да пропътува другия път към властта обаче, Радев би трябвало да се качи на гърба на партия. Може да се захване да построи лична групировка . Но това значи да застане против Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова, които го изведоха до “Дондуков ” 2 през 2016 година Подобен ход може невъзвратимо да раздра левия електорат , на който разчитат основно и Радев, и Нинова. А от това ще изгубят и двамата.
Другият вид е да откри метод да се прикачи към столетницата.
Това обаче извънредно ще усложни ситуацията в Българска социалистическа партия. Колкото и да преглеждаме Радев като обвързван с партията, в качеството си на държавен глава той е външна за нея фигура. Стане ли обаче редови политик, тогава автоматизирано ще се трансформира във вътрешнопартиен фактор, който би трябвало да търси мястото си измежду разните лагери и фракции в левицата. Всички знаят какъв брой комплицирано и нежно е ситуацията в соцпартията. Само Радев им липсва на алените , с цел да заплете още повече обстановката.
На трето място, президентът може да избере да разчупи тясната рамка на лявото , в която го слага предишното му с Българска социалистическа партия, и да потърси оптимално необятна поддръжка въз основата на някаква “гражданска платформа ” – като Мая Манолова. И без това, още като разгласи, че смъква доверието си от държавното управление, уточни, че ще застане паралелно до “милионите честни българи ” против “порочната власт ”. Това би бил извънредно хазартен ход , последствията от който са непредвидими.
Каквото и да избра Радев, полити ческото му бъдеще е извънредно нестабилно . Опитва се да се утвърди като фигура със личен престиж и тежест, която може да предложи различна визия за развиването на страната. Засега обаче резултатите са половинчати. А самонадеяни изхвърляния като „ Ако аз управлявах България, нямаше да се краде ”, просто не могат да се възприемат насериозно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ