Най-масовите професионални направления са Икономика“, Педагогика“, Медицина“, Администрация и управление“,

Най-масовите професионални посоки са „ Икономика “, „ Педагогика “, „ Медицина “, „ Администрация и ръководство “, „ Педагогика на образованието по... “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Информатика и компютърни науки “ и „ Право “. В тях се образоват над половината студенти в народен мащаб. Това демонстрират данните от Националната карта на висшето обучение, която беше обновена през днешния ден от Министерския съвет, оповестиха от държавния пресцентър.

Броят на настоящите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В просветителна и квалификационна степен „ бакалавър “ се образоват над 116 000, за „ магистър “ учат 58 000, а за „ професионален бакалавър “ малко над 5 000 студенти. Български жители са 164 854, което е близо 92% от всички настоящи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8,3%. Над половината (58,4%) от тях се образоват в две професионални посоки - „ Медицина “ и „ Стоматология “.

Най-много висши учебни заведения (27) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения, а други четири работят посредством филиали. Най-много професионални посоки са налични в Югозападния регион - 50, а минимум в Северозападния - 14.

Националната карта на висшето обучение се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика в сферата, в това число приема в избрани посоки и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.