Най-малко десет общински болници у нас за застрашени от фалит

Най-малко 10 общински лечебни заведения у нас за застрашени от банкрут до края на годината, а от 1 януари 2018 година с увеличението на минималната работна заплата огромна част от общинските лечебни заведения ще спрат да работят, поради дефицит на средства за хонорари.

Това стана ясно по време на съвещание на съвета за тристранно съдействие, на което бяха разисквани ограничения за излекуване на тези лечебни заведения. По данни на Сдружението на общинските лечебни заведения към октомври общо 31 лечебни заведения имат неизплатени отговорности в размер на 24 млн. лв., като 12 млн. са просрочени, а здравната каса им дължи близо 5 млн. лв. за надлимитна активност.

Зам.-министърът на опазването на здравето Бойко Пенков увери, че няма да се стигне до затваряне на лечебни заведения. Той изясни, че до няколко дни би трябвало да бъде подготвен анализът, който демонстрира дали дадена общинска болница има потребност от преструктуриране и какво да бъде то.

От Националното съдружие на общините желаеха увеличение на спомагателния запас, който страната отпуска за финансиране на към 60 лечебни заведения, ситуирани в труднодостъпните региони. В петък ще стане ясно, дали държавното управление ще отпусне желаните 6 млн. лв. повече.

Болниците в Петрич, Белоградчик, Омуртаг, Тутракан и Димитровград са измежду лечебните заведения, които от 1 януари няма да могат да заплащат заплати на медицинския личен състав, в случай че страната не вземе незабавни ограничения.

Сред аргументите за неприятното финансово положение е замразените от 2006 година цени на клиничните пътеки и многократното нарастване на минималната работна заплата през тези години, изясни доктор Неделчо Тотев, ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения.

"Медицинските стандарти от една страна сложиха неимоверно високи условия, основани сякаш на европейски правила, без значение, че огромна част от тях отпаднаха в съда, условията не са изменени. Това мощно утежнява, оскъпява и понижава рентабилността на лечебните заведения ", изясни доктор Тотев.

Според данните, показани от зам.-министъра на опазването на здравето Бойко Пенков, досега отговорностите на общинските лечебни заведения са в размер на 100 млн. лв., като 46 млн. са просрочени. Според него главният проблем при тях е, че над 75% от приходите по линия на здравната каса, се харчат за заплати на личния състав. Като незабавна мярка страната ще отпусне средства за възнаграждение на дейностите, които не се поемат от касата, а в дълготраен проект решението е преструктуриране, изясни Пенков.

"Всяка болница една по една ще бъде обсъждана, тъй като има доста специфичност в районите. Не може да се постави един шаблон ", съобщи Пенков.

И до момента в който от Националното съдружие на общините упорстват за още 6 млн.а лв. към спомагателните средства, които страната отпуска на към 60 лечебни заведения в отдалечените обитаеми места, от КНСБ оферират изваждане на лечебните заведения от Търговския закон, право на общините да финансират заплатите на работещите в общинските лечебни заведения и основаване на фонд за подкрепяне на тези лечебни заведения.

От работодателските организации поддържаха концепцията за преструктуриране на лечебните заведения, в това число и посредством приватизация.