Най-красивото във философията на баща ми Бъди вода, приятелю“ е

...
Най-красивото във философията на баща ми Бъди вода, приятелю“ е
Коментари Харесай

Шанън Лий пред БНР: Брус Лий е личност, която всеки открива в определен период от живота си

Най-красивото във философията на татко ми „ Бъди вода, приятелю “ е това, че в нея се включват толкоз доста разнообразни детайли . Идеята да бъдеш адаптивен, да продължаваш напред без значение от събитията, концепцията да бъдеш напълно себе си. Да си по отношение на природата си. Също схващането, че не би трябвало да имаш граници. Да бъдеш несклоняем.  Винаги да вървиш напред, без да спираш просто тъй като си се изправил пред предизвикателство “

Това показа в особено изявление за БНР Шанън Лий, дъщерята на най-великата и най-влиятелна персона в бойните изкуства през 20-и век и обичан киноактьор на генерации фенове Брус Лий. 

„ Баща ми е прочут по света като занаятчия на бойните изкуства и като екшън звезда. Липсва обаче по-задълбочената му персона – мъдрец, мъдрец, обединител на хората “. Това е една от главните аргументи Шанън да опише за философските хрумвания на татко си, за неговия път към славата, оказал помощ му да осъзнае цената на своята същина. Заглавието на книгата, към този момент и на българският пазар, е „ Бъди вода, приятелю “. 

Как стартира пътят на Шанън в опазването на наследството на семейство Лий? 

„ Бях актриса през 20-те си години. По едно време майка ми пристигна при мен и ми сподели – към този момент одъртявам, а от много дълго време се грижа за наследството на татко ти. Мисля обаче към този момент да се пенсионирам. Искаш ли да продължиш активността ми? Аз реших, че мога да се заема с тази виновна задача “. 

 фотография: ANTHONY WALLACE AFPGETTY IMAGES
Водата като основен воин

Водата е основен воин във философията на Брус Лий. Част от метафората, дружно с която легендата в бойните изкуства е прекосявал през компликациите в живота си.

„ Мисля, че татко ми е възприемал водата като живот. Това е било метафора за деен, природосъобразен, значителен живот. В най-простия и обработен вид. Водата тече, приспособява се, доста е значима за живота. Тя е в основата му. Винаги е подготвена да се движи. Мисля, че татко ми е вярвал, че водата е детайл, който е обединявал както вярванията му за бойните изкуства, по този начин и вярванията за същността на живота “.

Шанън няма доста мемоари с татко си. Сеща се за няколко пъти, в които го е посещавала на снимачната площадка. От Брус Лий резервира нещо доста по-специално. Присъствието.

„ Бях доста дребна, когато той умря. Бях на четири. През множеството време си мислех по какъв начин нямам кой знае какъв брой мемоари с него. Имах само дребни облици в главата си. Въпреки това – имам чувството, че осъзнавах кой е още тогава. Чисто енергийно, на едно духовно равнище . Винаги съм си мислела – Боже, за какво имам възприятието, че познавам този човек, без това в действителност да е по този начин. Истината е, че през тези ранни години – от времето, когато се раждаме, до петата или шестата си година, когато ставаме малко по-независими и се показваме пред обществото – се сблъскваме със света през сетивата си. Чрез това, което усещаме – през ушите и очите си. Чувствам, че познавам Брус Лий по този в действителност значим метод – изживяла съм неговото наличие и сила, усетила съм ги с цялата си същина . Съзнанието може да не е било задоволително зряло, с цел да запечата някакви преживявания с него, само че усещах наличието на Брус Лий доста ясно още през цялото време. Така си припомням татко си “. 

 фотография: Личен списък
Пречките не трябва да ни спират 

Шанън споделя за основните моменти във философията на международно известния си татко. 

„ Толкова са доста! Мисля, че най-красивото във философията на татко ми „ Бъди вода, приятелю “ е това, че в нея се включват толкоз доста разнообразни детайли . Идеята да бъдеш адаптивен, да продължаваш напред без значение от събитията, концепцията да бъдеш напълно себе си. Да си по отношение на природата си. Също схващането, че не би трябвало да имаш граници. Да бъдеш несклоняем. Винаги да вървиш напред, без да спираш просто тъй като си се изправил пред предизвикателство . Да намираш път да живееш по верния метод за себе си. Когато се изправиш пред спънка, която не можеш да преминеш, намираш различен метод, постоянно има метод. Лекотата на водата е нещо в действителност красиво. Трудно е да я постигнеш. По-лесно е да приказваш за нея. С процедура обаче можем да открием толкоз доста спънки вътре в себе си. Дали ще са прекомерните страсти, или закостенелият метод на мислене. Всичко е обвързвано с това да успеем да се възстановим от тях и да продължим да се развиваме “. 

В живота си Брус Лий нееднократно се е изправял след препятствие… 

„ В книгата описвам разнообразни истории за живота му. Имало е толкоз доста случаи, в които татко ми е трябвало да се довери на своите мисли и практики . Когато ранява по ужасяващ метод гърба си, да вземем за пример, тогава са му споделили, че, може би, в никакъв случай няма да може да практикува бойните изкуства още веднъж. Когато е трябвало да се бори с предразсъдъците и със систематичния расизъм както в Холивуд, по този начин и на всички места към него. Когато е на снимачната площадка на „ Дракона идва “ и никой не го слуша. Тогава е трябвало да се бори съществено за идеята, в която има вяра. Когато основава своето лично бойно изкуство „ джийт кун до “. Брус Лий би трябвало да се изправи пред доста стени. Мисля, че красивият урок във всичко това, което показвам в книгата е, че пречките не трябва да ни стопират. Те не стопират Брус Лий. Той продължава да търси нови способи да превъзмогне проблемите “.

Шанън е уверена, че тези послания на Брус Лий биха били доста потребни за актуалния човек. 

„ В книгата можете да разберете  по какъв начин татко ми е упражнявал мозъка си в отговор на това да бъде по-опитен, да откри своята вътрешна мощ . Тренирал е мозъка си тъкмо толкоз старателно, колкото е упражнявал тялото си. Това е основният фактор. Независимо дали сме съумели да го осъзнаем, или не – нашият разум, в действителност управлява целия ни механизъм – по какъв начин възприемаме света, по какъв начин мислим за живота си, какво вършим с телата си. Всички тези неща образуват реакциите ни в всекидневието, какво избираме да вършим или да не вършим. Чувствам, че  в случай че имаме по-неутрален, схватлив разум, това може да ни помогне да прекосяваме през живота си по-плавно . Това в действителност оказва помощ да разберем какво се случва против нас, вместо да се губим в истории, които сами си сътворяваме, в които постоянно твърдим какъв брой неприятно е всекидневието ни. Знаем, светът не е в положително положение сега. Не бива обаче да се губим в това мнение. Трябва да се надигнем и да си кажем – по какъв начин желая да наподобява животът ми и какво мога да направя за него? Как мога да успокоя съзнанието си, с цел да ми служи по верния метод, вместо да ме трансформира в пандизчия в лични сюжети “. 

 И до през днешния ден Брус Лий е ентусиазъм за мнозина. фотография: ЕПА/БГНЕС

Майстор на живота  

„ В един миг от живота си татко ми осъзнава следното – да, избрал е пътят на бойните изкуства. Това е, което желае да прави, там е пристрастеността му. Казва си, че е избрал да е артист. Това е неговата специалност. Осъзнава още, че е и занаятчия на живота . Точно за това приказваме. Казва си – моето изкуство е моят живот. Това, което сътворявам, съм самият аз. Начинът, по който се появявам в това битие, в своето тяло. Да осъзнаеш това е доста комплицирано. Изисква доста работа. Да разкараш това, което не е значимо и да покажеш себе си. Той осъзнава това точно посредством практиките, свързани с водата. Опитва се непрестанно да образова себе си. С времето осъзнава, че най-важното е да си занаятчия на личния си живот . Той схваща това към края на живота си. Пише есе, което кръщава „ Собственият ми развой “. По това време е доста ангажиран – края на 1972 година и началото на 73-та. Той снима „ Игра на гибел “, оферират му да снимат още един от филмите за дракона. Това осъзнаване е основното, което желаех да споделя с хората. Те постоянно са в стрес каква е задачата им в живота и какво да вършат. Мисля, че, в случай че си кажем – моята задача е да бъда най-хубавата версия на себе си, да бъда занаятчия на своя живот, това е най-важната задача, от която имаме потребност “.

Брус Лий е артистичен псевдоним на киноактьора от китайски генезис Лий Юен Кам, считан от мнозина за най-великата и най-влиятелна личност  в бойните изкуства през 20 век. Роден е в Сан Франциско на 27 ноември 1940 година (в годината на Дракона) по време на гастрол на родителите му артисти от Хонгконг. В превод името Лий Юен Кам значи „ Защитник на Сан Франциско “. 

Брус Лий умира на 20 юли 1973 година, когато стартира да се радва на същинската популярност след последния си филм „ Операция Дракон “. Смъртта му е непредвидена и до  през днешния ден има разнообразни теории за нея.

Кинофилмите, които прави, извисяват традиционното хонгконгско бойно изкуство до нови върхове. По този метод той приготвя почвата за бъдещите си приемници като Чък Норис, Джеки Чан, Джет Ли, Стивън Сегал и Жан-Клод Ван Дам. Брус Ли основава стила джийт кун до.

Брус Лий има и наследник - Брендън, който умира едвам на 28 години при драматичен случай на снимачната площадка на „ Гарванът “ – в револвер, с който е трябвало да се стреля по него при снимане сцената на убийството му, вместо халосен е зареден същински патрон. Прострелян в корема, артистът е откаран в болница, само че лекарите не съумяват да го спасят. Обстоятелствата към гибелта на Брендън Лий дават мотив за догатки, че става въпрос за планувано ликвидиране. Проведеното следствие удостоверява версията, че се касае за трагичен случай. Впоследствие ограниченията за сигурност във филмовата промишленост стават по-строги. 
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР