Коментар на Петър Волгин: България на Голямата шахматна дъска
Най-голямото предизвикателство пред България при започване на годината е обвързвано с това какво държание ще имаме в световното опълчване сред Русия и Съединените щати. Можем, естествено, да минем по линията на най-малкото противодействие, да разперим либералистичен ръце и да смънкаме нещо от сорта: „ Ами, вижте в този момент, ние сме членове на НАТО, значи каквото ни кажат от началниците, това ще вършим. “ Едва ли някой ще се учуди, в случай че страната ни избере този метод. Българските ръководещи от последните близо 150 години нормално са работили на правилото „ Начальство лучше знает “. Тоест, каквото каже Големият началник – бил той в Берлин през 30-те години, в Москва по време на Студената война, или във Вашингтон през днешния ден – това вършим.
Разбира се, можем да изберем и различен метод. Както заслужено подсети преди дни министърът на защитата Стефан Янев, ние сме пълновръстен член на НАТО и надлежно не би трябвало да бъдем обект на непознати решения. Тоест, не трябва да възприемаме самите себе си като безмозъчни марионетки, които работят единствено тогава, когато ни задвижат извън. България има своя народен интерес и ръководещите са длъжни да го пазят. Със сигурност националният ни интерес изисква българската територия да не се трансформира в плацдарм за водене на войни. Нищо няма да спечелим, в случай че решим да се вършим на по-големи евроатлантици и на по-агресивни русофоби от огромните шефове в Брюксел и Вашингтон.
А тези, които не стопират да повтарят, че сме били членове на НАТО и, надлежно, трябвало да изпълняваме всичко, което оттова наредят, е добре да си напомнят историята. По време на Втората международна война България е правилен съдружник на нацистка Германия. И все пак, макар настойчивите подканяния от немска страна, ние не изпращаме нито един български боец да се бие против Съветска Русия. Между другото, българи, искащи да се борят на Източния фронт, е имало. В оня интервал в България са съществували организации, чиито членове доста са желали да показват любовта си към Големия немски брат, в това число и като отидат да се бият против Русия. Днес в България също има организации, чиито членове непрекъснато повтарят какъв брой обичат Големия евроатлантически брат. Добре ще бъде да потвърдят любовта си с каузи. Нека метнат по едно автоматче на тил и да отидат да се сражават срещу опълченците в Донбас. Ентусиазмът им сигурно ще бъде оценен, където би трябвало.
Разбира се, има и страни, като прибалтийските, да речем, които с наслада биха се трансформирали в русофобски плацдарм. Щом ги влече, дано го вършат. България обаче няма никакъв интерес да влиза в ролята на по-голям католик от папата. Едва ли има по-глупава политика от тази да се бориш за първото място в класацията на държавите-русофоби. Русия и Съединените щати имат своите дълбоки несъгласия. Това е естествено за две велики страни. Америка желае да продължи да бъде хегемон, а Русия, както и Китай, сред прочее, изрично декларират, че времето на еднополюсния свят от дълго време е свършило. И това се вижда с просто око. Ако през 90-те години на предишния век Вашингтон фактически можеше гладко да се разпорежда по целия свят, през днешния ден обстановката е радикално друга. Слабата Русия от времето на Елцин и на маниакално крадливия му олигархичен кръг няма нищо общо с днешната съветска страна. Тогава никой не се интересуваше от мнението на Москва, през днешния ден с нейната позиция се преценяват всички. Както и с Пекин, апропо. Такава е действителността, и ще бъде добре, в случай че българските ръководещи също си дават сметка за нея.
Ако някой има проблеми с Русия, да бъде по този начин добър да си ги взема решение самичък. Ние нито имаме имперски упоритости, нито претендираме за ролята на хегемон. А пък да се зъбим на руснаците, както вършат тези несъответстващи ръководещи в Киев, би било повече от неуместно. Москва и Вашингтон в последна сметка ще се схванат. Защото великите сили нормално се схващат. А в случай че има потърпевши, те са измежду тези, които са играли ролята на подготвени на всичко васали. Нека създадем всичко допустимо, с цел да не влизаме в тази глупава роля.
Разбира се, можем да изберем и различен метод. Както заслужено подсети преди дни министърът на защитата Стефан Янев, ние сме пълновръстен член на НАТО и надлежно не би трябвало да бъдем обект на непознати решения. Тоест, не трябва да възприемаме самите себе си като безмозъчни марионетки, които работят единствено тогава, когато ни задвижат извън. България има своя народен интерес и ръководещите са длъжни да го пазят. Със сигурност националният ни интерес изисква българската територия да не се трансформира в плацдарм за водене на войни. Нищо няма да спечелим, в случай че решим да се вършим на по-големи евроатлантици и на по-агресивни русофоби от огромните шефове в Брюксел и Вашингтон.
А тези, които не стопират да повтарят, че сме били членове на НАТО и, надлежно, трябвало да изпълняваме всичко, което оттова наредят, е добре да си напомнят историята. По време на Втората международна война България е правилен съдружник на нацистка Германия. И все пак, макар настойчивите подканяния от немска страна, ние не изпращаме нито един български боец да се бие против Съветска Русия. Между другото, българи, искащи да се борят на Източния фронт, е имало. В оня интервал в България са съществували организации, чиито членове доста са желали да показват любовта си към Големия немски брат, в това число и като отидат да се бият против Русия. Днес в България също има организации, чиито членове непрекъснато повтарят какъв брой обичат Големия евроатлантически брат. Добре ще бъде да потвърдят любовта си с каузи. Нека метнат по едно автоматче на тил и да отидат да се сражават срещу опълченците в Донбас. Ентусиазмът им сигурно ще бъде оценен, където би трябвало.
Разбира се, има и страни, като прибалтийските, да речем, които с наслада биха се трансформирали в русофобски плацдарм. Щом ги влече, дано го вършат. България обаче няма никакъв интерес да влиза в ролята на по-голям католик от папата. Едва ли има по-глупава политика от тази да се бориш за първото място в класацията на държавите-русофоби. Русия и Съединените щати имат своите дълбоки несъгласия. Това е естествено за две велики страни. Америка желае да продължи да бъде хегемон, а Русия, както и Китай, сред прочее, изрично декларират, че времето на еднополюсния свят от дълго време е свършило. И това се вижда с просто око. Ако през 90-те години на предишния век Вашингтон фактически можеше гладко да се разпорежда по целия свят, през днешния ден обстановката е радикално друга. Слабата Русия от времето на Елцин и на маниакално крадливия му олигархичен кръг няма нищо общо с днешната съветска страна. Тогава никой не се интересуваше от мнението на Москва, през днешния ден с нейната позиция се преценяват всички. Както и с Пекин, апропо. Такава е действителността, и ще бъде добре, в случай че българските ръководещи също си дават сметка за нея.
Ако някой има проблеми с Русия, да бъде по този начин добър да си ги взема решение самичък. Ние нито имаме имперски упоритости, нито претендираме за ролята на хегемон. А пък да се зъбим на руснаците, както вършат тези несъответстващи ръководещи в Киев, би било повече от неуместно. Москва и Вашингтон в последна сметка ще се схванат. Защото великите сили нормално се схващат. А в случай че има потърпевши, те са измежду тези, които са играли ролята на подготвени на всичко васали. Нека създадем всичко допустимо, с цел да не влизаме в тази глупава роля.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ