Титан може да притежава частицата на живота
Най-голямата луна на Сатурн, Титан може да има такава химическа композиция, която да води до пораждане на живот, твърди ново проучване.
Титан е по-голяма от планетата Меркурий, което я трансформира в най-голямата от общо 60 известни луни в орбитата на Сатурн. Повърхността на луната е покрита с реки, езера и океани от метан, който вали и от небето. Този цикъл на метан, сходен на водния цикъл на Земята, трансформира Титан както в познато, по този начин и в непознато място.
Група откриватели в този момент демонстрира посредством компютърни модели, че химията на повърхността на Титан, може да съдържа нужната композиция за възникването на живот. В студената атмосфера на Титан тази съставна част може да сработи като катализатор на химични реакции и евентуално да всмуква сила от слънчевата светлина, макар дебелите облаци на Титан.
ЧУЖДОЗЕМЕН СВЯТ
Въпреки че Земята и Титан имат генерални разлики – да вземем за пример Титан е доста по-студен, безпаричен на О2 и на повърхността няма вода – Титан има атмосферно налягане на повърхността сходно на земното. Освен това Титан е единственото място в Слънчевата система, с изключение на Земята, на което превалявания ерозират ландшафта.
На Земята водата има цикъл: вали от небето, цялостни реките и тече към океаните и езерата, изпарява се на слънчевата светлина, трансформира се в мъгла и облаци и още веднъж вали. Проби разкриват, че на Титан метанът тече в сходен цикъл – реки, езера и облаци над ледена повърхнина.
Метановият цикъл, леденият климат и неналичието на вода на повърхността на Титан може да се окажат „ прозорец “ към това, какъв би могъл да бъде животът на един коренно друг и в същото време, по някакъв метод, сходен на Земята. Джонатан Люнин, академик от Университета Корнуел, Итака, Ню Йорк и неговите сътрудници са създали изследване каква би могла да бъде пребиотичната химия ( тази, която може да докара до възникването на живот ) на светове, сходни на Титан.
Учените са се фокусирали върху циановодород ( хидроген цианид ), химикал, за който предходни проучвания допускат, че може да е в центъра на произхода на живота на Земята. ( Цианид е всяка молекула, която съдържа група, формирана от въглероден атом и азотен атом. Циановодородът е композиция от водород, въглерод и азот. Цианидите нормално са извънредно токсични. )
Циановодородът може да служи като прекурсор на аминокиселини и нуклеинови киселини, които са градивните детайли на основни молекули на живота на Земята, като да вземем за пример протеини и ДНК. Предишни проучвания са открили, че циановодородът е най-богатата на водород молекула, съдържаща се в атмосферата на Титан.
ПРЕКУРСОР НА ЖИВОТА
Предишни проучвания допускат, че молекулите циановодород постоянно се свързват в съединяване, наречено полиимин. Сега компютърните модели на изследователския екип са посочили, че полииминът има забавни свойства, които може да поддържат пребиотичната химия при ултраниските температури, следени на Титан.
Учените са открили, че полииминът може да всмуква необятен набор от светлина, в това число дължини на вълната, които могат да проникват в облачно-мъгливата атмосфера на Титан. Това значи, че съединението може да засмуква сила от слънцето, която по-късно може да се употребява за химична реакция на повърхността на Титан, споделят те. Освен това полииминът е доста еластичен, т.е. може да приема разнообразни структури и откривателите допуска, че някои от тези структури могат да бъдат катализатор на за ускоряване на пребиотични химични реакции.
„ Не твърдим, че сме пресъздали на компютъра живот на Титан, нито даже структури, които да водят към живот “, изяснява Люнин пред Space.com. “ Казваме единствено, че на Титан са налице първите стъпки към структури, катализа и попиване на сила с полимери като тези, които ние моделирахме. “
Учените акцентират, че полииминът може да е разполагаем на Титан и да не е видян до момента, поради атмосферните условия, които го вършат сложен за идентифициране. Те прибавят, че бъдещи задачи на Титан, би трябвало да се концентрират върху търсене на полиимин, с цел да се научи повече за възможното съществуване на екзотична биохимия там.
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
