Учени разкриха защо са малки ушите на вълнестия мамут
Най-голямата до момента генетична оценка на вълнестия мамут дава нова визия за този братовчед на слона - икона на ледниковия интервал, в това число за неговата пухкава четина, дребните уши, поносимостта му към мраз, складирането на мазнини и даже сухата ушна тиня, съобщи Ройтерс.
Изследователи оповестиха, че са анализирали геномите на 23 вълнести мамута, в това число 16 неотдавна секвенирани - въз основа на остатъци, непокътнати в сибирската безконечна заледеност. След това учените са ги сравнили с геномите на 28 модерни азиатски и африкански слона, написа Българска телеграфна агенция.
" Целта беше да се открият тези разновидности, които участват при всички мамути, само че не се срещат при нито един от слоновете - т.е. генетичните акомодации, присъщи единствено за вълнестия мамут ", споделя еволюционният генетик Давид Диес дел Молино от Центъра по палеогенетика в Стокхолм, водещ създател на проучването, оповестено в сп. " Кърънт байолъджи ".
" Открихме, че вълнестите мамути са имали молекулярни акомодации в гените, свързани със оправянето със студената арктическа среда, като гъста четина, депозиране на мазнини и метаболизъм, топлинно чувство и други ", прибавя Диес дел Молино.
Сред оценените геноми, които дават опция да се наблюдава развиването на генетичните акомодации, е подобен на мамут отпреди 700 000 години - почти по времето, когато типът поражда в сибирските степи, и на други негови представители, живели на по-късен стадий от историята им.
Видът, зародил по време на захлаждане на климата на Земята, е обитавал елементи от Северна Евразия и Северна Америка.
Повечето мамути са изчезнали преди към 10 000 години в изискванията на стопляне на климата в края на последния ледников интервал, като учените спорят дали човешкият лов е изиграл роля. Последните мамути са измрели на остров Врангел край крайбрежията на Сибир преди 4000 години.
Първият цялостен геном на мамут беше секвениран през 2015 година, откакто беше отчасти дешифриран през 2008 година
Новото проучване демонстрира, че 92 % от неповторимите разновидности към този момент са съществували в ранния стадий от появяването на типа, като еволюцията на някои черти е траяла. Например, с течение на времето козината на мамутите е ставала все по-пухкава четина, а ушите им - по-малки.
" Нашият вълнест мамут на 700 000 години може да е имал по-големи уши от мамутите от последния ледников интервал ", споделя еволюционният генетик и старши създател на проучването Лав Дален.
Един от мощно еволюиралите гени е този, резултат от чието изключване при мишки са извънредно дребни уши.
Вълнестите мамути са били с приблизителните размери на актуалните африкански слонове с височина към 4 метра. Те обаче са имали доста по-малки уши, с цел да се предотврати загубата на телесна топлота от по-голямата повърхнина на слуховия орган.
Няколко гена, свързани с типа и растежа на козината, се разграничават от тези при актуалните слонове. При хората един от тях е обвързван със Синдрома на несресаната коса - положение, характеризиращо се със суха и накъдрена коса, която не може да се разресва с гребен. При мамутите по-пухкавата четина, а също и мастните натрупвания, са помагали да си обезпечат изолираност в студа.
Мамутите са имали разновидност в ген, който при хората се свързва със суха ушна тиня, макар че не е ясно по какъв начин това им е дало някакво преимущество. Същата разновидност е обвързвана с по-слаба телесна миризма в подмишниците при индивида, макар че това не значи, че мамутите са имали изтънчен мирис.
" Силно се колебая, че мамутите са се потили в подмишниците си. Според мен това е нещо доста неповторимо за индивида. Други бозайници контролират телесната си температура по разнообразни способи. Така че не е доста ясно дали мамутите са миришели по друг метод поради този вид на гена ", споделя Дален.
Изследването оказва помощ и за изясняването на другите нюанси на козината на мамутите - кафеникава с нотка на алено.
Мутации в ген, обвързван с имунната система, демонстрират, че в даден миг типът се е приспособил към съществено огнище на патогени.
Въпреки че създателите на актуалното проучване не вземат участие в опитите за възкресяване на мамут посредством клониране, работата им може да подкрепи сходни старания.
" Представеният от нас набор от данни може да се преглежда като първия детайл от пътната карта към възкресяването ", споделя Дален. " Трябва да се означи обаче, че пътят напред е дълъг, евентуално ще бъде цялостен с дупки и в най-лошия случай няма да докара до на никое място ", добавя откривателят.
Изследователи оповестиха, че са анализирали геномите на 23 вълнести мамута, в това число 16 неотдавна секвенирани - въз основа на остатъци, непокътнати в сибирската безконечна заледеност. След това учените са ги сравнили с геномите на 28 модерни азиатски и африкански слона, написа Българска телеграфна агенция.
" Целта беше да се открият тези разновидности, които участват при всички мамути, само че не се срещат при нито един от слоновете - т.е. генетичните акомодации, присъщи единствено за вълнестия мамут ", споделя еволюционният генетик Давид Диес дел Молино от Центъра по палеогенетика в Стокхолм, водещ създател на проучването, оповестено в сп. " Кърънт байолъджи ".
" Открихме, че вълнестите мамути са имали молекулярни акомодации в гените, свързани със оправянето със студената арктическа среда, като гъста четина, депозиране на мазнини и метаболизъм, топлинно чувство и други ", прибавя Диес дел Молино.
Сред оценените геноми, които дават опция да се наблюдава развиването на генетичните акомодации, е подобен на мамут отпреди 700 000 години - почти по времето, когато типът поражда в сибирските степи, и на други негови представители, живели на по-късен стадий от историята им.
Видът, зародил по време на захлаждане на климата на Земята, е обитавал елементи от Северна Евразия и Северна Америка.
Повечето мамути са изчезнали преди към 10 000 години в изискванията на стопляне на климата в края на последния ледников интервал, като учените спорят дали човешкият лов е изиграл роля. Последните мамути са измрели на остров Врангел край крайбрежията на Сибир преди 4000 години.
Първият цялостен геном на мамут беше секвениран през 2015 година, откакто беше отчасти дешифриран през 2008 година
Новото проучване демонстрира, че 92 % от неповторимите разновидности към този момент са съществували в ранния стадий от появяването на типа, като еволюцията на някои черти е траяла. Например, с течение на времето козината на мамутите е ставала все по-пухкава четина, а ушите им - по-малки.
" Нашият вълнест мамут на 700 000 години може да е имал по-големи уши от мамутите от последния ледников интервал ", споделя еволюционният генетик и старши създател на проучването Лав Дален.
Един от мощно еволюиралите гени е този, резултат от чието изключване при мишки са извънредно дребни уши.
Вълнестите мамути са били с приблизителните размери на актуалните африкански слонове с височина към 4 метра. Те обаче са имали доста по-малки уши, с цел да се предотврати загубата на телесна топлота от по-голямата повърхнина на слуховия орган.
Няколко гена, свързани с типа и растежа на козината, се разграничават от тези при актуалните слонове. При хората един от тях е обвързван със Синдрома на несресаната коса - положение, характеризиращо се със суха и накъдрена коса, която не може да се разресва с гребен. При мамутите по-пухкавата четина, а също и мастните натрупвания, са помагали да си обезпечат изолираност в студа.
Мамутите са имали разновидност в ген, който при хората се свързва със суха ушна тиня, макар че не е ясно по какъв начин това им е дало някакво преимущество. Същата разновидност е обвързвана с по-слаба телесна миризма в подмишниците при индивида, макар че това не значи, че мамутите са имали изтънчен мирис.
" Силно се колебая, че мамутите са се потили в подмишниците си. Според мен това е нещо доста неповторимо за индивида. Други бозайници контролират телесната си температура по разнообразни способи. Така че не е доста ясно дали мамутите са миришели по друг метод поради този вид на гена ", споделя Дален.
Изследването оказва помощ и за изясняването на другите нюанси на козината на мамутите - кафеникава с нотка на алено.
Мутации в ген, обвързван с имунната система, демонстрират, че в даден миг типът се е приспособил към съществено огнище на патогени.
Въпреки че създателите на актуалното проучване не вземат участие в опитите за възкресяване на мамут посредством клониране, работата им може да подкрепи сходни старания.
" Представеният от нас набор от данни може да се преглежда като първия детайл от пътната карта към възкресяването ", споделя Дален. " Трябва да се означи обаче, че пътят напред е дълъг, евентуално ще бъде цялостен с дупки и в най-лошия случай няма да докара до на никое място ", добавя откривателят.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ