Вижте невероятни снимки на Слънцето от най-големия слънчев телескоп в света
Най-големият безоблачен телескоп в света е снимал удивително детайлно фини характерности на Слънцето, включително редки гледки на разпадащи се слънчеви петна.
Разположен на върха на планина на хавайския остров Мауи, слънчевият телескоп Daniel K. Inouye Solar Telescope (DKIST) следи Слънцето през последната година, събирайки данни с висока резолюция за интензивността или неналичието на такава в трислойната атмосфера на слънцето. Използвайки тези данни, учените се надяват да отговорят на някои от най-големите въпроси за Слънцето, като да вземем за пример за какво външната му атмосфера, или короната, е доста по-гореща от забележимата му повърхнина и по какъв начин магнитните му полета внезапно се преформатират и изхвърлят мощни струи плазма от слънчевата атмосфера.
Новоиздадената мозайка DKIST включва гранулирани изгледи на слънчеви петна с размерите на Земята върху " повърхността на Слънцето ", която в действителност е най-ниският атмосферен пласт, наименуван фотосфера. Слънчевите петна са тъмни, относително хладни сектори, където се намират мощни магнитни полета, които са дом на бъдещи изригвания и разрушителни коронарни всеобщи изхвърляния.
Такива петна имат тъмни централни области, известни като умбра, където магнитните полета са най-силни. Тези центрове на слънчевите петна са заобиколени от издължени нишковидни области, наречени penumbra, които се виждат на новите изображения като " ярки влакна ", пишат членовете на екипа на DKIST в описанието на изображението.
За снимането на тези изображения DKIST употребява мощна камера, наречена Visible-Broadband Imager, която е първият инструмент, включен в употреба на телескопа, и е в положение да прави изображения с висока резолюция на фотосферата и хромосферата. Телескопът е снимал безчет " тъмни, фини влакна " в хромосферата, които са резултат от изобилната интензивност на магнитното поле изпод, споделят учените, представени от hicomm.bg.
Слънчевите петна не съществуват вечно; те траят приблизително една седмица и се усилват и понижават с напредването на 11-годишния цикъл на интензивност на Слънцето. Последните фотоси на DKIST демонстрират слънчево леке, което " в последна сметка ще се разпадне ", разкрито от светлинен мост, разпрострян се през умбрата на слънчевото леке.
Разположен на върха на планина на хавайския остров Мауи, слънчевият телескоп Daniel K. Inouye Solar Telescope (DKIST) следи Слънцето през последната година, събирайки данни с висока резолюция за интензивността или неналичието на такава в трислойната атмосфера на слънцето. Използвайки тези данни, учените се надяват да отговорят на някои от най-големите въпроси за Слънцето, като да вземем за пример за какво външната му атмосфера, или короната, е доста по-гореща от забележимата му повърхнина и по какъв начин магнитните му полета внезапно се преформатират и изхвърлят мощни струи плазма от слънчевата атмосфера.
Новоиздадената мозайка DKIST включва гранулирани изгледи на слънчеви петна с размерите на Земята върху " повърхността на Слънцето ", която в действителност е най-ниският атмосферен пласт, наименуван фотосфера. Слънчевите петна са тъмни, относително хладни сектори, където се намират мощни магнитни полета, които са дом на бъдещи изригвания и разрушителни коронарни всеобщи изхвърляния.
Такива петна имат тъмни централни области, известни като умбра, където магнитните полета са най-силни. Тези центрове на слънчевите петна са заобиколени от издължени нишковидни области, наречени penumbra, които се виждат на новите изображения като " ярки влакна ", пишат членовете на екипа на DKIST в описанието на изображението.
За снимането на тези изображения DKIST употребява мощна камера, наречена Visible-Broadband Imager, която е първият инструмент, включен в употреба на телескопа, и е в положение да прави изображения с висока резолюция на фотосферата и хромосферата. Телескопът е снимал безчет " тъмни, фини влакна " в хромосферата, които са резултат от изобилната интензивност на магнитното поле изпод, споделят учените, представени от hicomm.bg.
Слънчевите петна не съществуват вечно; те траят приблизително една седмица и се усилват и понижават с напредването на 11-годишния цикъл на интензивност на Слънцето. Последните фотоси на DKIST демонстрират слънчево леке, което " в последна сметка ще се разпадне ", разкрито от светлинен мост, разпрострян се през умбрата на слънчевото леке.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ