Китове
Най-големите животни постоянно са будили интерес и благоговение у индивида. Най-вече с размерите си, на които подхожда голяма мощ, мощност и благоприятни условия, непостижими за другите живи същества.
Възниква и въпросът кое и най-голямото живо създание на Земята?
Това също е известно. Най-едрото животно е морски жител. Това е китът. Размерите му надвишават опциите на човешкото въображение, става въпрос за десетки метри дължина и стотици тонове тегло. И добавяйки към това хищната природа, се получава страховито творение, което всява почит измежду всеки, който има опция да го зърне отдалече.
Китовете обаче са и запас със стопанско значение, защото уловът им носи огромни облаги на китоловните компании. Отношенията на индивида с грамадното творение имат своята история и тя продължава да се написа и сега.
Поява и история на китовете
Историята на този голям бозайник е доста остаряла. Прародителят на актуалните китове е прочут на науката като цитатерий - животно, което се е хранело с дънни отлагания. По тази причина цитатерият е имал тесни и дълги челюсти, сходни на клюна на патица.
Съвременните китоподобни се появяват преди към 30 милиона години. Те към този момент се специализират в две направления - баленови и зъбати. Първите губят зъбите си и стартират да филтрират планктон. Втората група се снабдяват със комплицирано организиран орган за подводна локация, наименуван сонар, който е ситуиран в предната част на черепа, и с негова помощ засича жертвите си и ги зашеметяват във водата. Те са хищници.
Човекът стартира да учи китовете преди да стартира систематично да ги избива. Енциклопедията Естествена история на Плиний от І век след Христа ни уведомява, че в Древна Елада гръцките учени към този момент са били разкрили основните особености на китовете и са разбрали, че това са бозайници, а не риби. Те знаели, че китовете раждат дребните си живи, кърмят ги с мляко и имат четина. Те били наясно, че китът диша с дробове. Гръцкият академик Теофраст пръв е изследвал китовете. Работата му е продължена от римски биолози.
Класификация на китовете
Китът принадлежи към разреда на Китоподобните с латинско название Cetacea. Всички китоподобни са едри хищници или планктоноядни и спадат към плацентните бозайници. Външно се отличават значително от всички други представители на групата на бозайниците.
Името им е обещано от първите изследвали ги - гърците, които назовават кита просто голяма риба. Целият разред е към 80-90 типа и всички са пригодени за воден метод на живот.
Най-забележителен от всички китоподобни е китът, тъй като е най-едрото морско, както и въобще най-голямото животно в света.
Видовете китове са общо към 100, публикувани в Световния океан. Двадесет типа от тях се срещат непрекъснато или краткотрайно в Антарктида. Делят се на два подразреда - беззъби, които са общо седем типа, и зъбати, които са доста повече - над 20 типа.
Особености на китовете
Тъй като китовете са морски бозайници, това значи, че те са животни с непрекъсната температура на тялото. Всички са приспособени към воден метод на живот в по-голяма степен, в сравнение с са тюлените. Не могат да съществуват отвън водата. За разлика от тюлена, китовете се развъждат и раждат във водата или малко над водната повърхнина.
Китът въобще няма задни крака, присъщи за бозайниците, а тялото му има аеродинамичната форма, както е при рибите. Няма външни уши.
Повечето типове имат вратове, които са неподвижни, и по тази причина не могат да обръщат главите си. Само белугата, която населява полярните и субполярните водни басейни, има еластичен врат и може да мести главата си.
Главата на кита е голяма, от време на време заема една трета от тялото, както е при кашалота. Езикът на един кит тежи близо 5 тона. Зъбите на един зъбат кит, какъвто е косатката, стигат до 20 сантиметра дължина и 1 кг тегло.
Огромният бозайник доближава до 3.5 метра дължина и 160 тона тегло, само че размерите се дефинират главно от типа.
Особено впечатляваща е опашката на животното. Тя доближава до една трета от дължината на тялото, а гръдните перки имат неповторими характерности, по които откривателите разграничават обособените типове китове.
Перките при обособените типове са с друга дължина, като гърбатият кит има съразмерно най-дълги перки от всички китоподобни. На тях се дължи високата маневреност на бозайника.
Движи се посредством въртеливи придвижвания, наричани осморки, осъществявани от хоризонтално разположената перка, т.е. на формираната кожните гънки опашна перка, ситуирана в края на дългата му опашка.
Китовете дишат през носната празнина. Така диша беззъбия кит. Това може да става и през нечифтния носов отвор, преобразуван в пръскало. Когато бозайникът изплува, той вдишва и издишва поредно за към 2-3 секунди. Това значи, че когато е под вода в дробовете му има малко въздух. Характерно за китовете е, че вдишват доста по-дълбоко от който и да е сухоземен бозайник. С едно поемане индивидът сменя 15 на 100 от въздуха в дробовете си, а китът до 90 на 100.
Когато е под вода, снабдяването с въздух при кита става както при тюлена, с помощта на по-големия кислороден ресурс в мускулатурата.
Кислородът се свързва с миоглобина и по тази причина месото на бозайника е тъмночервено до черно на цвят. При издишването, което е под мощно налягане, едрите китове изхвърлят огромен облак пара. По формата и размера му се дефинира и типа на кита, който го изпуска.
Топлоизолацията се поддържа от пълен пласт подкожна лой. Върху кожата на кита паразитират голям брой ракообразни.
Начин на живот и другарство при китовете
Китовете са доста обществени животни. Те постоянно се движат на стада и ловуват на групи, подгонвайки рибните пасажи. Следвайки миграцията на своя улов, те изминават дълъг път. Най-продължителен е той при синия кит - 20 хиляди километра сред Аляска и крайбрежието на Мексико, както и назад.
Китовете поддържат връзка между тях посредством комплицирана система от звуци, само че най-интересни са мъжките по време на размножителния интервал. Те пеят на женските красиви песни, чиято дълготрайност е впечатляваща, към 20 минути. Синият кит употребява най-високи децибели. Звукът, който издава е към 188 децибела и се чува на разстояние от 800 километра.
Китовете са освен чудесни плувци, само че и отлични гмурци. Търсейки плячка, китът се спуска на голяма дълбочина. Клюномуцунестият кит на Кювие е засичан на дълбочина от съвсем 3 хиляди метра. Може да се задържа в дълбокото до 2 часа.
Белугата поддържа връзка още по-странно. Освен звуци, тя употребява също свирене, щракане и писъци в арсенала си.
Хранене при китовете
В процеса на еволюцията китовете са се отделили в две съществени групи - такива, които филтрират планктон, и хищници. Двата типа надлежно са развили органи, подобаващи за вида хранене. Тези, които филтрират планктон, нямат зъби, а хищниците за добре въоръжени с остри зъби и сонари за локализиране на плячката.
Храненето на китовете се състои главно от рибните пасажи, които преследват. Главоногите, крилът, мекотелите, ракообразните, калмарите, сепиите, скаридите са измежду менюто им. Храната, която гълтам, е в големи количества и по тази причина порастват бързо.
Размножаване при китовете
Бременността при женските китове е дълга - трае от 9 до 16 месеца. Ражда се единствено едно малко. Поколението се ражда с опашката напред и е сносно развито. Женската кърми дребното, като ляга встрани, тъй че задната част на тялото да се подаде над водата. Малкото им достъп до млечните жлези, които са ситуирани в края на тялото на майката. Кърмата съдържа доста мазнини, както е при тюлените, както и белтъци и 50 % е вода. Кърмата се впръсква под огромно налягане в устата на дребното.
Кашалотите кърмят дребните си дори под водата. Кърмаческият интервал трае от 5 до 12 месеца. Малките бързо нарастват на величина. Половата зрялост настава на 3 години.
Повечето китове живеят към 30 години. Гренландския кит обаче е безспорен рекордьор по дългоденствие, той може да доживее до 200 години.
Няколко забавни обстоятелството за китовете
Китовете, сходно на хората, могат да получат слънчево изгаряне.
23 юли е международния ден на кита, защото на тази дата през 1982 година Международната организация по китолова постанова възбрана върху лова на китове за идващите 2 години.
Най-застрашен от изгубване е кашалотът, тъй като е най-масово ловувания тип поради желеподобното вещество в главата си, което се употребява в козметичната промишленост.
Интересен феномен, който към момента не е изцяло пояснен, е всеобщото самоубийство на китове. Те излизат на брега, където засядат и умират там, тъй като радиосигналите ги объркват, съгласно една от теориите.
