Мързеливите живеят по-дълго или бегом към инфаркта
Навярно не е нужно научно удостоверение на казаното, само че по този начин или другояче, сходно към този момент съществува. Хората, които не си дават напън в живота, не стават по тъмни доби, не се впускат в спортни изтезания, и с една дума – раздават го постепенно, та същите тези хора имат всички шансове да бъдат галени от ориста. При това дълго, дълго време...
Модата на здравословния метод на живот в последно време е в своя най-величествен стадий. Хората прегръщат диети, фитнес уреди, сервират си кълнове и водорасли, наливат се с галони вода. После публикуват своите блестящи фотографии в обществените мрежи и чакат овации.
Сега думата имат учените. А те настояват, че усилените тренировки и надиграването със спорта са нездравословни за нашето здраве. Немските експерти в региона на спортната медицина доктор Peter Axt и доктор Michaela Axt-Gadermann, събират в своята книга подборна информация по тематиката и стотици проучвания на свои сътрудници - учени. Изводите са къси и ясни, а събрани в едно изречение звучат по този начин – „ Ранното ставане и изнурителното бягане заран не водят до дългоденствие ". Книгата е озаглавена The Joy of Laziness.
Авторите показва доказателства за това, по какъв начин многото спорт ни лишава от здраве – маратонците умират от инфаркт, прекъсване на сърцето, раздор на артериите. Хората, които посвещават 7 часа седмично на изтощителни тренировки, се оказват в зоната на онкологичния риск. Сравнявайки здравословното положение на 100 000 души, откривателите твърдят, че спорта, който изисква от нас непостижима издръжливост, може да предизвика появяването на тумори.
Авторите оферират и друга позиция. Британската кралица-майка, която не се е потила да тича заран, доживя до 100 години. Чърчил, чийто лозунг е бил „ Никакъв спорт ", а ние ще прибавим „ И повече уиски ", е отпразнувал своя 91-ви рожден ден. Хората, които си разрешават да спят по 8-9 часа на денонощие, са доста по-здрави от тези, които изпреварват слънчевите лъчи и се втурват да тичат – за здраве.
Спортът е единствено индикатор за опциите на човек. Гореспоменатите обстоятелства могат да ни размечтаят и да се замислим – „ О, какъв кеф, да си лежа цялостен живот било потребно, пък и ще чукна стотака! ". Но явно, не всичко е по този начин просто, по тази причина думата има съветския кинезетерапевт, професор и лекар на медицинските науки Сергей Бубноский, който споделя – „ Разбира се, огромният спорт и здравето не са синоними. Олимпийските върхове са индикатори за човешките благоприятни условия, оптималните, на лимита на силите. По предписание, подготвяйки първенци, треньорите употребяват и изцеждат целия капацитет и запас на организма. Затова не е чудно, че напускайки спорта след години, някогашните спортисти стартират безусловно да се разпадат. Във футбола и хокея се следят доста проблеми със ставите, костите, сухожилията, спортистите страдат от ревматоиден артрит и артрози.
След слизане от кръга, боксьорите са пострадали и застрашени от инсулт и Алцхаймер – в последна сметка нашите глави не са предопределени да бъдат третирани като боксови круши. Навярно тенисът е измежду най-щадящите спортове, въпреки че там наложително би трябвало да се следи за плоскостъпие и сколиоза ".
Не става дума да се излегнем на един диван, да не вършим нищо и да се любуваме на живота. Имаме потребност от натоварване, само че то би трябвало да бъде премерено. Човек би трябвало да харесва това, с което се занимава, упражненията би трябвало да доставят наслада, а не да бъдат досадно обвързване. Тогава ще бъдем здрави. Без ненужно натоварване, без сърцетуптене. Никой няма да отхвърли, че здравия, строен и квалифициран човек е хубав, нали?
Илюстрации ~ Daniel Haskett; productivemag.com
