Пясъкът в пустинята се подчинява на математически модел
Навсякъде, където има пясък и атмосфера, преобладаващите ветрове могат да придадат вълнообразни форми на песъчинките, радващи окото с повтарящ се модел - в него даже може да се открие някакво успокоение. И в тези повторения, след десетилетия на проучвания, е открита строга причинност.
Определени пясъчни талази с дължина на вълната от 30 сантиметра до няколко метра са известни като „ мегавълни “ (Megaripple): по мярка те се намират сред естествените плажни талази и дюните. Учените са ги следили освен на Земята, само че даже и на други планети като Марс, прочут с всеобхватни прашни стихии.
Освен размера основна характерност на това " навълняване " е размерът на самото пясъчно зърно – огромните зърна лежат върху по-малките формирания. Тази примес от зърна обаче в никакъв случай не е същата, както и ветровете, които духат през пясъка, с цел да основават талази.
Изследователите са разкрили изненадваща математическа специфичност на мегавълните: разделянето на диаметъра на най-големите зърна на диаметъра на най-малките зърна постоянно е равно на едно и също число – в продължение на десетилетия на проучвания тази аномална причинност просто се изплъзвала от вниманието на учените.
Авторите на проучването заключават, че в бъдеще това число може да се употребява за систематизиране на другите видове талази и какви точно процеси на превозване на зърната са ги образували.
Когато вятърът бие по пясъка, дребните талази пораждат заради това, че по-малките пясъчни зърна избутват по-големите. Движейки се с друга скорост, едрите зърна се натрупват по гребените на вълните, до момента в който дребните зърна нормално се утаяват в падините.
Учените са изследвали проби от мегавълни в Израел, Китай, Намибия, Индия, Израел, Йордания, Антарктида и Ню Мексико в Съединени американски щати. Допълнителен разбор бил прибавен от наблюдения, направени на Марс и в лабораторен аеродинамичен тунел. „ Обширна сбирка от земни и извънземни данни, обхващаща необятен набор от географски източници и условия на околната среда, удостоверява точността и надеждността на това ненадейно теоретично изобретение “, написа екипът.
Това, което също отличава мегавълните, е, че те са по-крехки от по-малките пясъчни талази и по-големите дюни и по-податливи на капризите на изменящите се ветрове - в случай че вятърът стане прекомерно мощен, механизмите, които ги основават, стопират да работят.
Защо това е значимо
Изследователите считат, че техните калкулации могат да се употребяват и за прогнозиране на талази и даже за взор обратно към предишните метеорологични и климатични модели въз основа на седиментите, оставени от предходни мегавълни.
Получените резултати са използвани даже отвън Земята: те могат да ни дадат по-добро схващане за това, по какъв начин се основават мегавълни на планети като Марс и какви атмосферни условия са нужни за тяхното формиране, за разлика от други типове пясъчни талази.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Определени пясъчни талази с дължина на вълната от 30 сантиметра до няколко метра са известни като „ мегавълни “ (Megaripple): по мярка те се намират сред естествените плажни талази и дюните. Учените са ги следили освен на Земята, само че даже и на други планети като Марс, прочут с всеобхватни прашни стихии.
Освен размера основна характерност на това " навълняване " е размерът на самото пясъчно зърно – огромните зърна лежат върху по-малките формирания. Тази примес от зърна обаче в никакъв случай не е същата, както и ветровете, които духат през пясъка, с цел да основават талази.
Изследователите са разкрили изненадваща математическа специфичност на мегавълните: разделянето на диаметъра на най-големите зърна на диаметъра на най-малките зърна постоянно е равно на едно и също число – в продължение на десетилетия на проучвания тази аномална причинност просто се изплъзвала от вниманието на учените.
Авторите на проучването заключават, че в бъдеще това число може да се употребява за систематизиране на другите видове талази и какви точно процеси на превозване на зърната са ги образували.
Когато вятърът бие по пясъка, дребните талази пораждат заради това, че по-малките пясъчни зърна избутват по-големите. Движейки се с друга скорост, едрите зърна се натрупват по гребените на вълните, до момента в който дребните зърна нормално се утаяват в падините.
Учените са изследвали проби от мегавълни в Израел, Китай, Намибия, Индия, Израел, Йордания, Антарктида и Ню Мексико в Съединени американски щати. Допълнителен разбор бил прибавен от наблюдения, направени на Марс и в лабораторен аеродинамичен тунел. „ Обширна сбирка от земни и извънземни данни, обхващаща необятен набор от географски източници и условия на околната среда, удостоверява точността и надеждността на това ненадейно теоретично изобретение “, написа екипът.
Това, което също отличава мегавълните, е, че те са по-крехки от по-малките пясъчни талази и по-големите дюни и по-податливи на капризите на изменящите се ветрове - в случай че вятърът стане прекомерно мощен, механизмите, които ги основават, стопират да работят.
Защо това е значимо
Изследователите считат, че техните калкулации могат да се употребяват и за прогнозиране на талази и даже за взор обратно към предишните метеорологични и климатични модели въз основа на седиментите, оставени от предходни мегавълни.
Получените резултати са използвани даже отвън Земята: те могат да ни дадат по-добро схващане за това, по какъв начин се основават мегавълни на планети като Марс и какви атмосферни условия са нужни за тяхното формиране, за разлика от други типове пясъчни талази.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ