Плащанията по всяка четвърта фактура в България се просрочват
Навиците за заплащане на фирмите и жителите в Европа се утежняват през последните три години и България не е изключение от тази наклонност. У нас съвсем всяка четвърта фактура (25%) се просрочва или не се заплаща изобщо, до момента в който приблизително за Европа този дял е 21%. Това демонстрира изследване на интернационалната компания за изкупуване и ръководство на вземанията EOS взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания Kantar TNS, направено измежду 3200 компании в 16 европейски страни.
В съпоставяне с предпандемичната 2019 година делът на българските жители с просрочени заплащания се е нараснал от 18 на 22%, до момента в който при компаниите растежът на неизплатените в точния момент фактури в последните три години е от 21 на 26%. Високият дял на просрочените заплащания нарежда българският бизнес в групата с най-влошена дисциплинираност, където са Гърция и Словакия (27%), Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%).
У нас обаче междинният брой на дните в просрочие е по-нисък от множеството страни в Европа. Българските жители се оказват с минимален интервал на забавяне в заплащанията - приблизително с 16 дни при 19 дни приблизително за Европа. Фирмите пък бавят плащанията на фактурите с 22 дни, по отношение на 24 дни приблизително за Европа, което ни подрежда на второ място след Швейцария.
Липсата на средства поради пандемията и инфлационната рецесия са посочени от жителите като най-честата причина за неспособност да се разплащат навреме. При компаниите главният проблем са намалени облаги, липса на ликвидност, по-високи разноски за лихви и нередовни контрагенти. За последните две години над една трета от българските компании са подхванали дейности по предоговаряне изискванията на заплащане при нередовни клиенти в опит да компенсират отрицателните резултати от Covid-19 и икономическата рецесия. За 33% от интервюираните компаниите проблемите с заплащанията са довели до ограничение на вложенията, също толкоз % споделят, че се е наложило да редуцират чиновници или да не наемат нови, а 29% са прибегнали до увеличение на цените на създаваните от тях артикули и услуги.
Всяка пета интервюирана компания в Европа е застрашена от банкрут заради неплатени фактури като упованията за бъдещето са много песимистични, демонстрира изследването на ЕOS.
За да преодолеят отрицателните последствия от забавени заплащания, от ден на ден компании в Европа работят с външни компании за управление на вземания - през 2022 година делът им е 46% при 42% през 2019 г. Източна Европа е по-активна в аутсорсването на тази услуга, като всяка втора компания разчита на външен сътрудник за ръководство на вземанията. За България този дял е 46%. Въпреки известния спад за последните три години, България държи водеща позиция по възобновен оборот на фирмите - приблизително 9% за 2022 година по отношение на 6% за Европа, показват от EOS.
В съпоставяне с предпандемичната 2019 година делът на българските жители с просрочени заплащания се е нараснал от 18 на 22%, до момента в който при компаниите растежът на неизплатените в точния момент фактури в последните три години е от 21 на 26%. Високият дял на просрочените заплащания нарежда българският бизнес в групата с най-влошена дисциплинираност, където са Гърция и Словакия (27%), Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%).
У нас обаче междинният брой на дните в просрочие е по-нисък от множеството страни в Европа. Българските жители се оказват с минимален интервал на забавяне в заплащанията - приблизително с 16 дни при 19 дни приблизително за Европа. Фирмите пък бавят плащанията на фактурите с 22 дни, по отношение на 24 дни приблизително за Европа, което ни подрежда на второ място след Швейцария.
Липсата на средства поради пандемията и инфлационната рецесия са посочени от жителите като най-честата причина за неспособност да се разплащат навреме. При компаниите главният проблем са намалени облаги, липса на ликвидност, по-високи разноски за лихви и нередовни контрагенти. За последните две години над една трета от българските компании са подхванали дейности по предоговаряне изискванията на заплащане при нередовни клиенти в опит да компенсират отрицателните резултати от Covid-19 и икономическата рецесия. За 33% от интервюираните компаниите проблемите с заплащанията са довели до ограничение на вложенията, също толкоз % споделят, че се е наложило да редуцират чиновници или да не наемат нови, а 29% са прибегнали до увеличение на цените на създаваните от тях артикули и услуги.
Всяка пета интервюирана компания в Европа е застрашена от банкрут заради неплатени фактури като упованията за бъдещето са много песимистични, демонстрира изследването на ЕOS.
За да преодолеят отрицателните последствия от забавени заплащания, от ден на ден компании в Европа работят с външни компании за управление на вземания - през 2022 година делът им е 46% при 42% през 2019 г. Източна Европа е по-активна в аутсорсването на тази услуга, като всяка втора компания разчита на външен сътрудник за ръководство на вземанията. За България този дял е 46%. Въпреки известния спад за последните три години, България държи водеща позиция по възобновен оборот на фирмите - приблизително 9% за 2022 година по отношение на 6% за Европа, показват от EOS.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ