Началото на Възродителния процес. Защо преди 40 години се стигна до насилието над българските турци
Навършват се 40 години от началото на така наречен „ Възродителен развой “ - циничнoто название на опита за тотална асимилация на турците в България. Тази политика напролет на 1989 приключва с опит в посока към етническо пречистване. Историкът Стефан Дечев напомня тези събития в серия от текстове.
В началото на ноември 1984 година популацията на село Подкова , Кърджалийско е изплашено. Мобилизирани са запасни. На тях им следва да вземат присъединяване в идното мероприятие, обвързвано с „ националното осъзнаване “ на турците в България.
Немалка част от хората стопират да нощуват по домовете си. Други отпътуват при родственици в разнообразни елементи на България. Много се крият и в горите в близост. Жителите към този момент усещат, че се минава не към частична, а към всеобща промяна на турско-арабските имена с български.
Тя е почнала още преди години, като първо наложително са заменени имената на българоезичните мюсюлмани, след това на хората от смесени българо-турски бракове. Това се случва като част от акция на комунистическия режим, който тогава ръководи страната.
От средата на ноември 1984 година преименуването към този момент се разисква в канцелариите на Държавна сигурност (ДС) - репресивните структури на комунистическия режим. Самите турци пък възприемат протичащото се като силово налагано побългаряване и не са съгласни с него.
В тези дни Държавна сигурност вижда сензитивно повишаване на изпращаните писма към Турция. В тях намерено се приказва за всеобщо и принудително преименуване.
Населените места се блокират по едно и също време от армия и милиция. Села са нападани с танкове и оръжие
Съвсем предстоящо службите установяват и нарасване на националистическите настроения измежду самите турци. Писмата нормално приключват с обезверени молби към роднините в Турция да им оказват помощ да се изселят от България.
Преименуването в действителност се реализира с изключителна грубост. Населените места нормално се блокират по едно и също време от армия и милиция. Села са нападани с танкове и оръжие. Затова не са учудващи и актовете на опозиция. Те изключително се ускоряват в последните десетина дни от годината.
Изненадващо ли е случилото се
Решението за тотална асимилация на турското наеление в България се обрисува някъде през втората половина на 70-те години на 20 век.
Историческата просвета обаче за оправдаване на насилствена асимилация още от края на 50-те години . В началото на 80-те просто вижданията на комунистичекото управление се втвърдяват в допълнение.
Улеснение за управляващите е обстоятелстото, че българите порастват и минават през обучение, което е изпълнено с антитурска агитация и концепцията за „ турското иго “. И въпреки откъм 70-те години на 20 век терминът да поизчезва от строгите учебници по история, сменен с „ османско господство “,.
Поради това не е проблем когато пожелае, политическата власт да употребява този запас и да възпламени до оптималната степен публичното мнение.
Колебанията и подозренията
Въпреки това тоталната асимилация на цялото турско население в България наподобява на значително хора прекомерно амбициозна и нереалистична задача.
Ето за какво и през 1980 година, в един като че ли прекомерно „ демократичен “ отчет на отдел „ Пропаганда и пропаганда “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия, към момента проектите за промяна на имената на турците са окачествени като рискови.
Изказват се даже страхове, че сходен метод би могъл да провокира усилване на стремежите за културно-национална автономност или пък да усили излишно желанията за изселване в Турция. Смята се още, че това може да докара само до по-голямо отчуждаване на турците от българската страна.
Изказват се и опасения, че сходна линия може да ускори и турския шовинизъм в страната. Изтъква се още заплахата от усилване на националистическите настроения и измежду българите, като по този метод може да се стигне до спорове и стълкновения сред двете общности в страната.
Нещо повече, документът предсказва, че сходна политика няма да бъде разбрана и в „ братските социалистически страни “.
Дори се дават инструкции да не се прави паралел сред „ актуалните турци в България “ и „ турското иго “
Документът признава още, че голямото болшинство от турското население в страната се занимава само с непрестижна работа, за която не се захващат българи – тютюнопроизводство, строителство, селско стопанство. Поради тази причина се отбелязва, че едно изселване в огромни мащаби би довело до „ съществени стопански компликации “.
Накрая даже се дават инструкции да не се прави паралел сред „ актуалните турци в България “ и „ турското иго “.
Завоят към тотална асимилация
През 1982 година обаче ръководителят на Държавния съвет на Народна република България Георги Джагаров към този момент акцентира по какъв начин заради заплаха от превръщането на турците в „ запас на интернационалната реакция “ и заплаха за „ сигурността на българската страна “ се предлага да се премине към политика на „ национално единение “ и създаване на „ единна социалистическа нация. “
С двата термина, несъмнено, се желае само прикриване на същинските планове, свързани с асимилация на турското малцинство.
На заседание в Министерство на вътрешните работи, извършено на 5 май 1984 година, министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов въпреки всичко отхвърля желание за преименуване на турците. Той приказва обаче за битка с „ турския шпионаж “ и „ турския шовинизъм “. Една от репликите му е явен апел: „ Качествена агентура и повече агентура! “
Отново през май 1984 година се появява строго конфиденциален документ за „ сближение и приобщаване на българските турци към делото на социализма. “ Макар преименуването да не се акцентира и по-скоро да е налице отвод от него, втвърдяването на тона и политиката на Българската комунистическа партия (БКП) е вън от подозрение.
Продължаващите съмнения
Протоколите от съвещанията на Политбюро показват, че в своите предварителни мнения при разискване на горния документ, министърът на защитата Добри Джуров е против насилственото преименуване. За сметка на това министър-председателят Георги Атанасов е един от най-ентусиазираните и ярки покровители на сходна политика.
Ние за асмилиция не приказваме, само че в края на краищата всъщност в по-далечна вероятност към това отивамеПетър Дюлгеров
Изглежда най-откровен е Петър Дюлгеров : „ Ние за асмилиция не приказваме, само че в края на краищата всъщност в по-далечна вероятност към това отиваме. “
Единственият партиен активист, живял измежду турците и познаващ ги надалеч по-добре, Пенчо Кубадински , акцентира по какъв начин не би трябвало към тях да се прибягва с съмнение и като към „ пета колона “.
Според него е необходим блян към печелене на доверието на това население и неговото приобщаване.
Ала въпреки да отстоява тезата, че турците не би трябвало да се преименуват, тъй като те в никакъв случай не могат да бъдат асимилирани, Кубадински въпреки всичко акцентира, че турският език би трябвало да се ограничи на обществени места.
Впоследствие фактически комунистическият режим вкарва възбрана за говорене на турски език.
Отново съгласно мнението на Кубадински е нужно да се усили милиционерското и военно наличие в Делиормана . И въпреки всичко, даже и в този миг той към момента позволява факултативно проучване на турски език след 2-ри клас.
Тодор Живков поддържа по-твърдата линия
Прави усещане, че в това оформяне и ясно обрисуване на една по-твърда и една по-мека линия, намесата на Тодор Живков постоянно е в интерес на по-твърдата. Той се застъпва за унищожаване на турския език от обществени места; стимулиране и поощряване на смесените бракове; възбрана на турския фолклор.
Българска комунистическа партия счита, че може " да се разпореждат с всекиго, че страната партия има цялостни права върху всички брънки от живота "
Първият твърди още намерено по какъв начин „ това са потурчени българи “. Иначе самите протоколи на Политбюро са разказани от Румен Аврамов като издаващи мисленето на най-високата комунистическа върхушка от това време, нейното възприятие, че може „ да се разпореждат с всекиго, че страната партия има цялостни права върху всички брънки от живота. “
Към тотална асимилация
Към решение на Политбюро от 8 май 1984 година има и строго секретно допълнение, където със скрупульозност са набелязани най-конкретни ограничения за усвояване на турската общественост и нейното побългаряване.
Предвижда се стимулиране, в това число и финансово, на смесените бракове. Намерението е децата от тях да нямат право да носят турски имена. Предвижда се още „ дефинитивно побългаряване на топонимията (имената на географските обекти - бел. ред.) “.
Набелязват се като задания премахването на всевъзможни естрадни сформира и театри на турски език
Планира се и изтриване на всевъзможни остарели административни формуляри, в които се приказва за „ народност “. Набелязват се като идни задания премахването на всевъзможни естрадни сформира и театри на турски език, както и страницата на турски на в. „ Нов живот “. Особено упорито се слага въпросът за надзор върху мюсюлманското духовенство.
През юни 1984 година министър председателят Георги Атанасов произнася тирада пред партийния актив, в която декларира следното: „ за нас „ турски въпрос “ не съществува, само че съществува въпросът за вярната работа с българските турци. “ Особено проучването на архивите на Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Кърджали показва, че някъде през летните месеци на 1984 година се постанова изразът „ възобновяване на имената “.
До ноември 1984 година върви промяна на имената само на лицата от смесените бракове. Всички тези дейности са несъмнено част от една цялостна и добре премислена политика. Тя е в ход и прословутите атентати от август 1984 година в Пловдив и Варна само дават на разположение на управляващите нещо, което да служи за политическа приложимост при прокарването ѝ.
Тогава в навечерието на годишнина от Деветосептемврийския прелом са осъществени два бомбени атентата, които съгласно Държавна сигурност са проведени от организация на български турци. При случая в Пловдив е убита жена и други 42 души са ранени.
Заради последвалата политическа упортеба на атентатите идват и подозренията за възможна интервенция на Държавна сигурност и в двете събития. Разбира се, допустимо е тези първи атентати да бъдат тълкувани и като понятна реакция от страна на турците в България по отношение на една политика, която все по-ясно се обрисува и която няма по какъв начин да остане скрита за тях.
Видно е, че към ноември 1984 година се минава към опит за тотална асимилацияна над 800 000 български жители от турски генезис, най-значителното етническо малцинство в страната.
Макар да има консенсус измежду откривателите, че това е край на една дълготрайна политика на режима, чувството за някаква ненадейност на решението остава.
От друга страна не по-малко безапелационни са и тези мнения на създатели, които търсят обяснението на комунистическата политика с националната политика още от преди 9 септември 1944 година и промените на имената тогава.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В началото на ноември 1984 година популацията на село Подкова , Кърджалийско е изплашено. Мобилизирани са запасни. На тях им следва да вземат присъединяване в идното мероприятие, обвързвано с „ националното осъзнаване “ на турците в България.
Немалка част от хората стопират да нощуват по домовете си. Други отпътуват при родственици в разнообразни елементи на България. Много се крият и в горите в близост. Жителите към този момент усещат, че се минава не към частична, а към всеобща промяна на турско-арабските имена с български.
Тя е почнала още преди години, като първо наложително са заменени имената на българоезичните мюсюлмани, след това на хората от смесени българо-турски бракове. Това се случва като част от акция на комунистическия режим, който тогава ръководи страната.
От средата на ноември 1984 година преименуването към този момент се разисква в канцелариите на Държавна сигурност (ДС) - репресивните структури на комунистическия режим. Самите турци пък възприемат протичащото се като силово налагано побългаряване и не са съгласни с него.
В тези дни Държавна сигурност вижда сензитивно повишаване на изпращаните писма към Турция. В тях намерено се приказва за всеобщо и принудително преименуване.
Населените места се блокират по едно и също време от армия и милиция. Села са нападани с танкове и оръжие
Съвсем предстоящо службите установяват и нарасване на националистическите настроения измежду самите турци. Писмата нормално приключват с обезверени молби към роднините в Турция да им оказват помощ да се изселят от България.
Преименуването в действителност се реализира с изключителна грубост. Населените места нормално се блокират по едно и също време от армия и милиция. Села са нападани с танкове и оръжие. Затова не са учудващи и актовете на опозиция. Те изключително се ускоряват в последните десетина дни от годината.
Изненадващо ли е случилото се
Решението за тотална асимилация на турското наеление в България се обрисува някъде през втората половина на 70-те години на 20 век.
Историческата просвета обаче за оправдаване на насилствена асимилация още от края на 50-те години . В началото на 80-те просто вижданията на комунистичекото управление се втвърдяват в допълнение.
Улеснение за управляващите е обстоятелстото, че българите порастват и минават през обучение, което е изпълнено с антитурска агитация и концепцията за „ турското иго “. И въпреки откъм 70-те години на 20 век терминът да поизчезва от строгите учебници по история, сменен с „ османско господство “,.
Поради това не е проблем когато пожелае, политическата власт да употребява този запас и да възпламени до оптималната степен публичното мнение.
Колебанията и подозренията
Въпреки това тоталната асимилация на цялото турско население в България наподобява на значително хора прекомерно амбициозна и нереалистична задача.
Ето за какво и през 1980 година, в един като че ли прекомерно „ демократичен “ отчет на отдел „ Пропаганда и пропаганда “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия, към момента проектите за промяна на имената на турците са окачествени като рискови.
Изказват се даже страхове, че сходен метод би могъл да провокира усилване на стремежите за културно-национална автономност или пък да усили излишно желанията за изселване в Турция. Смята се още, че това може да докара само до по-голямо отчуждаване на турците от българската страна.
Изказват се и опасения, че сходна линия може да ускори и турския шовинизъм в страната. Изтъква се още заплахата от усилване на националистическите настроения и измежду българите, като по този метод може да се стигне до спорове и стълкновения сред двете общности в страната.
Нещо повече, документът предсказва, че сходна политика няма да бъде разбрана и в „ братските социалистически страни “.
Дори се дават инструкции да не се прави паралел сред „ актуалните турци в България “ и „ турското иго “
Документът признава още, че голямото болшинство от турското население в страната се занимава само с непрестижна работа, за която не се захващат българи – тютюнопроизводство, строителство, селско стопанство. Поради тази причина се отбелязва, че едно изселване в огромни мащаби би довело до „ съществени стопански компликации “.
Накрая даже се дават инструкции да не се прави паралел сред „ актуалните турци в България “ и „ турското иго “.
Завоят към тотална асимилация
През 1982 година обаче ръководителят на Държавния съвет на Народна република България Георги Джагаров към този момент акцентира по какъв начин заради заплаха от превръщането на турците в „ запас на интернационалната реакция “ и заплаха за „ сигурността на българската страна “ се предлага да се премине към политика на „ национално единение “ и създаване на „ единна социалистическа нация. “
С двата термина, несъмнено, се желае само прикриване на същинските планове, свързани с асимилация на турското малцинство.
На заседание в Министерство на вътрешните работи, извършено на 5 май 1984 година, министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов въпреки всичко отхвърля желание за преименуване на турците. Той приказва обаче за битка с „ турския шпионаж “ и „ турския шовинизъм “. Една от репликите му е явен апел: „ Качествена агентура и повече агентура! “
Отново през май 1984 година се появява строго конфиденциален документ за „ сближение и приобщаване на българските турци към делото на социализма. “ Макар преименуването да не се акцентира и по-скоро да е налице отвод от него, втвърдяването на тона и политиката на Българската комунистическа партия (БКП) е вън от подозрение.
Продължаващите съмнения
Протоколите от съвещанията на Политбюро показват, че в своите предварителни мнения при разискване на горния документ, министърът на защитата Добри Джуров е против насилственото преименуване. За сметка на това министър-председателят Георги Атанасов е един от най-ентусиазираните и ярки покровители на сходна политика.
Ние за асмилиция не приказваме, само че в края на краищата всъщност в по-далечна вероятност към това отивамеПетър Дюлгеров
Изглежда най-откровен е Петър Дюлгеров : „ Ние за асмилиция не приказваме, само че в края на краищата всъщност в по-далечна вероятност към това отиваме. “
Единственият партиен активист, живял измежду турците и познаващ ги надалеч по-добре, Пенчо Кубадински , акцентира по какъв начин не би трябвало към тях да се прибягва с съмнение и като към „ пета колона “.
Според него е необходим блян към печелене на доверието на това население и неговото приобщаване.
Ала въпреки да отстоява тезата, че турците не би трябвало да се преименуват, тъй като те в никакъв случай не могат да бъдат асимилирани, Кубадински въпреки всичко акцентира, че турският език би трябвало да се ограничи на обществени места.
Впоследствие фактически комунистическият режим вкарва възбрана за говорене на турски език.
Отново съгласно мнението на Кубадински е нужно да се усили милиционерското и военно наличие в Делиормана . И въпреки всичко, даже и в този миг той към момента позволява факултативно проучване на турски език след 2-ри клас.
Тодор Живков поддържа по-твърдата линия
Прави усещане, че в това оформяне и ясно обрисуване на една по-твърда и една по-мека линия, намесата на Тодор Живков постоянно е в интерес на по-твърдата. Той се застъпва за унищожаване на турския език от обществени места; стимулиране и поощряване на смесените бракове; възбрана на турския фолклор.
Българска комунистическа партия счита, че може " да се разпореждат с всекиго, че страната партия има цялостни права върху всички брънки от живота "
Първият твърди още намерено по какъв начин „ това са потурчени българи “. Иначе самите протоколи на Политбюро са разказани от Румен Аврамов като издаващи мисленето на най-високата комунистическа върхушка от това време, нейното възприятие, че може „ да се разпореждат с всекиго, че страната партия има цялостни права върху всички брънки от живота. “
Към тотална асимилация
Към решение на Политбюро от 8 май 1984 година има и строго секретно допълнение, където със скрупульозност са набелязани най-конкретни ограничения за усвояване на турската общественост и нейното побългаряване.
Предвижда се стимулиране, в това число и финансово, на смесените бракове. Намерението е децата от тях да нямат право да носят турски имена. Предвижда се още „ дефинитивно побългаряване на топонимията (имената на географските обекти - бел. ред.) “.
Набелязват се като задания премахването на всевъзможни естрадни сформира и театри на турски език
Планира се и изтриване на всевъзможни остарели административни формуляри, в които се приказва за „ народност “. Набелязват се като идни задания премахването на всевъзможни естрадни сформира и театри на турски език, както и страницата на турски на в. „ Нов живот “. Особено упорито се слага въпросът за надзор върху мюсюлманското духовенство.
През юни 1984 година министър председателят Георги Атанасов произнася тирада пред партийния актив, в която декларира следното: „ за нас „ турски въпрос “ не съществува, само че съществува въпросът за вярната работа с българските турци. “ Особено проучването на архивите на Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Кърджали показва, че някъде през летните месеци на 1984 година се постанова изразът „ възобновяване на имената “.
До ноември 1984 година върви промяна на имената само на лицата от смесените бракове. Всички тези дейности са несъмнено част от една цялостна и добре премислена политика. Тя е в ход и прословутите атентати от август 1984 година в Пловдив и Варна само дават на разположение на управляващите нещо, което да служи за политическа приложимост при прокарването ѝ.
Тогава в навечерието на годишнина от Деветосептемврийския прелом са осъществени два бомбени атентата, които съгласно Държавна сигурност са проведени от организация на български турци. При случая в Пловдив е убита жена и други 42 души са ранени.
Заради последвалата политическа упортеба на атентатите идват и подозренията за възможна интервенция на Държавна сигурност и в двете събития. Разбира се, допустимо е тези първи атентати да бъдат тълкувани и като понятна реакция от страна на турците в България по отношение на една политика, която все по-ясно се обрисува и която няма по какъв начин да остане скрита за тях.
Видно е, че към ноември 1984 година се минава към опит за тотална асимилацияна над 800 000 български жители от турски генезис, най-значителното етническо малцинство в страната.
Макар да има консенсус измежду откривателите, че това е край на една дълготрайна политика на режима, чувството за някаква ненадейност на решението остава.
От друга страна не по-малко безапелационни са и тези мнения на създатели, които търсят обяснението на комунистическата политика с националната политика още от преди 9 септември 1944 година и промените на имената тогава.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ