Науката, а не асфалтът са в основата на развитието на

Науката, а не асфалтът са в основата на развиването на всеки един народ и на една нация, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова в речта си по на тържественото заседание по случай 151-годишнината на Българска академия на науките.

адемията е приемник на Българското книжовно сдружение, учредено през 1869 година в румънския град Браила, и е най-старата и най-голямата научна институция в страната.

Не съществува въпросът би трябвало ли ни Българска академия на науките, сподели вицепрезидентът през днешния ден и добави, че отговорът е еднопосочен. Искаме ли бъдеще, би трябвало да влагаме в развиването на научния капацитет на нацията. Науката, а не асфалтът са в основата на развиването на всеки един народ и на една нация, безапелационна бе Йотова, представена от БГНЕС.

Истински общественик е този, който демонстрира своята грижа за развиването на науката, този, който в политиката се допитва до експертизата на учените и не живее с концепцията, че знае всичко и познава и може да реши всеки проблем. Който прави по този начин, че българският академик да е горделив, че е отдал себе си науката, а не стои някъде обратно в обществената стълбица. Който подтиква младите да се занимават с просвета в България, продължи вицепрезидентът.

За просвета и обучение страната не би трябвало да пести средства, в противоположен случай значи, че пести от развиването и от бъдещето ни, акцентира Йотова.

Прoф. Евелина Славчева – прeдceдaтeл нa Oбщoтo cъбрaниe нa БAН уточни при започване на тържественото заседание, че паниките и безпокойството на учените от Българска академия на науките за бъдещето на Академията още веднъж са на напред във времето. “Ние със удовлетворение приехме новината за увеличение на учителските заплати от идната година, радва ни също оповестеното нарастване на средствата за заплащане на университетските преподаватели, както и декларирането на образованието като главен приоритет на държавното управление.

Същевременно съществено сме обезпокоени от обстоятелството, че Българска академия на науките като че ли още веднъж е незаслужено подценена “, сподели тя и уточни, че желаят да напомнят, че образованието и науката са едно неразривно цяло. „ На фонa на оповестената стартова заплата на учителите през 2021г. от 1260 лв., междинната заплата от 780 лева на основните асистенти в Българска академия на науките, т.е. сътрудници с висше обучение и докторат, е повече от неуместна. Никакви спомагателни тласъци и стратегии с краткотраен темперамент не могат да привлекат трайно млади учени, по този начин нужни за устойчивото бъдеще на Академията, а също и на изграждащите се в страната центрове за върхови достижения и центрове за подготвеност, в които сме дружно с университетите. Бихме желали да имаме вяра, че научните проучвания и нововъведения не са единствено декларативен приоритет в стратегическите документи на Република България, а че политическата класа осъзнава нуждата от тяхното стимулиране като израз на действителна грижа за сполучливото развиване на страната “, съобщи Евелина Славчева.

„ Мисля, че рецесията, породена от Коронавирус 19 сподели нещо по безапелационен метод, а точно, че съществуването на учени с висок експертен капацитет е част от националния суверенитет на една страна и аз мисля, че политиците още веднъж би трябвало да осъзнаят по-нататъшните устойчиви и нараснали вложения в региона на научните проучвания “, сподели ръководителят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски.