„За жените в науката“: Три жени, които търсят решения за по-прецизна и ефективна медицина
Научният свят има своите героини – дами, които със пристрастеност, непримиримост и визия не просто изследват, а трансформират бъдещето ни към по-добро. През 2025 година отбелязахме 15 години от основаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „ За дамите в науката “ в България – самодейност, която до момента е подкрепила 42 изключителни българки, отличени за своите научни планове в основни научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.Молекули, наноносители и гени: три български изследователки - Нина Нанкова, Еми Халаджова и Мария Левкова, които търсят решения за по-прецизна и ефикасна медицина. От квантово-химичен разбор до онкогенетика и наноносители за таргетирана терапия – техните нововъведения прокарват пътя към по-добро диагностициране и лекуване на комплицирани болести. Нина Нанкова: Пробивите в науката рядко са неочаквани – по-често са резултат от години търпелива работа. Но всяка дребна стъпка е значима – даже едно „ не “ е информация. 
Нина Нанкова е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2021. Нейната професионална област е неорганична химия. Тя и употребява квантово-химични способи за проучване на молекулни системи с капацитет в антивирусната терапия, фотохимията и медицината. Изследванията ѝ разкриват по какъв начин работят разнообразни съединения на молекулно равнище – познание, което подкрепя основаването на по-ефективни лечения и функционални материали. Какво Ви притегли към науката и за какво избрахте да се специализирате в изчислителната и теоретичната химия? Природните науки постоянно са ме привличали, само че в университета осъзнах, че изчислителната химия е моето поле, защото ми разрешава да „ вляза “ в молекулния свят и да моделирам процеси, които другояче не можем да следим директно. Завърших бакалавърска стратегия „ Изчислителна химия “, по-късно магистърска „ Медицинска химия “, а по-късно – докторска степен в региона на теоретичната и изчислителна химия. Вече бях включена в план, който се занимаваше с проучване на антивирусните свойства от растението Graptopetalum paraguayense, а с появяването на пандемията, породена от SARS-CоV-2, концепцията за проучване на неговите антивирусни свойства към коронавируси бързо се трансформира в приоритет. 
Разкажете ни по какъв начин в действителност „ търсите “ нови лечения. В какво тъкмо се състои процесът ви на работа? Работата ми е композиция от доктрина и опит. Първо се извлича дестилат от растението, чийто фракции се тестват за антивирусна интензивност. След това стартира „ детективската “ част – благодарение на компютърни симулации (докинг и квантово-химични методи) проучваме кои тъкмо молекули от растението се свързват с значими вирусни ензими и по какъв начин блокират действието им и дали то е съпоставимо с референтни антивирусни средства. Това ни оказва помощ да разберем дали една молекула може да се трансформира в предстоящ медикамент. Работи се с действителни вируси в лаборатория, само че също по този начин и виртуално, с модели на вирусни ензими – науката през днешния ден е извънредно интердисциплинарна и екипът е огромен. Колко време лишава да има пробив в сходни проучвания? Пробивите в науката рядко са неочаквани – по-често са резултат от години търпелива работа. Самото проучване на едно растение може да отнеме няколко години – от добиване на дейни фракции, през калкулации и моделиране, до пробно удостоверение. Но всяка дребна стъпка е значима – даже едно „ не “ е информация. Изследвания върху Graptopetalum paraguayense да вземем за пример са почнали преди 10-15 години и чак в този момент към този момент има ясни доказателства за антивирусната му интензивност, която даже превъзхожда към този момент одобрени лечения. 
Сигурна съм, че има и сложни моменти в такива проучвания – какви са някои от тях и какво ви кара да не се отказвате? Науката постоянно е път с доста незнайни и непредвидени завои, в нея разочарованията са многочислени, резултатите – капризни. Затова търпението е може би най-важният ни теоретичен инструмент. Трудностите идват с неналичието на запаси, от време на време и на време, само че тъкмо тогава си напомням за какво съм тук – тъй като имам вяра, че това, което вършим, има значение. Може би и самата просвета сортира хора със сходни характери, със податливост към непримиримост, тиха пристрастеност и малко полуда. А в такава среда взаимната поддръжка може би играе основна роля в оправянето с ежедневните провокации.
Нина Нанкова е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2021. Нейната професионална област е неорганична химия. Тя и употребява квантово-химични способи за проучване на молекулни системи с капацитет в антивирусната терапия, фотохимията и медицината. Изследванията ѝ разкриват по какъв начин работят разнообразни съединения на молекулно равнище – познание, което подкрепя основаването на по-ефективни лечения и функционални материали. Какво Ви притегли към науката и за какво избрахте да се специализирате в изчислителната и теоретичната химия? Природните науки постоянно са ме привличали, само че в университета осъзнах, че изчислителната химия е моето поле, защото ми разрешава да „ вляза “ в молекулния свят и да моделирам процеси, които другояче не можем да следим директно. Завърших бакалавърска стратегия „ Изчислителна химия “, по-късно магистърска „ Медицинска химия “, а по-късно – докторска степен в региона на теоретичната и изчислителна химия. Вече бях включена в план, който се занимаваше с проучване на антивирусните свойства от растението Graptopetalum paraguayense, а с появяването на пандемията, породена от SARS-CоV-2, концепцията за проучване на неговите антивирусни свойства към коронавируси бързо се трансформира в приоритет. Разкажете ни по какъв начин в действителност „ търсите “ нови лечения. В какво тъкмо се състои процесът ви на работа? Работата ми е композиция от доктрина и опит. Първо се извлича дестилат от растението, чийто фракции се тестват за антивирусна интензивност. След това стартира „ детективската “ част – благодарение на компютърни симулации (докинг и квантово-химични методи) проучваме кои тъкмо молекули от растението се свързват с значими вирусни ензими и по какъв начин блокират действието им и дали то е съпоставимо с референтни антивирусни средства. Това ни оказва помощ да разберем дали една молекула може да се трансформира в предстоящ медикамент. Работи се с действителни вируси в лаборатория, само че също по този начин и виртуално, с модели на вирусни ензими – науката през днешния ден е извънредно интердисциплинарна и екипът е огромен. Колко време лишава да има пробив в сходни проучвания? Пробивите в науката рядко са неочаквани – по-често са резултат от години търпелива работа. Самото проучване на едно растение може да отнеме няколко години – от добиване на дейни фракции, през калкулации и моделиране, до пробно удостоверение. Но всяка дребна стъпка е значима – даже едно „ не “ е информация. Изследвания върху Graptopetalum paraguayense да вземем за пример са почнали преди 10-15 години и чак в този момент към този момент има ясни доказателства за антивирусната му интензивност, която даже превъзхожда към този момент одобрени лечения. Сигурна съм, че има и сложни моменти в такива проучвания – какви са някои от тях и какво ви кара да не се отказвате? Науката постоянно е път с доста незнайни и непредвидени завои, в нея разочарованията са многочислени, резултатите – капризни. Затова търпението е може би най-важният ни теоретичен инструмент. Трудностите идват с неналичието на запаси, от време на време и на време, само че тъкмо тогава си напомням за какво съм тук – тъй като имам вяра, че това, което вършим, има значение. Може би и самата просвета сортира хора със сходни характери, със податливост към непримиримост, тиха пристрастеност и малко полуда. А в такава среда взаимната поддръжка може би играе основна роля в оправянето с ежедневните провокации. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ