Привилегировани чантаджии спъват развитието на страната
Националният статистически институт заяви преди дни, че разноските за труд са се нараснали с 12.3% годишно. Най-голям е растежът в държавната администрация – съвсем двойно, с 21 %. Това е една от главните аргументи за загубата на конкурентоспособност. Получава се по този начин, че привилегировани чантаджии дърпат обратно развиването ни.
Освен пагубен стопански резултат обаче, това изборно отношение (поощрение) има и чисто политическа цел и надлежно резултат. Защото по този метод към този момент 35 години ръководещите си обезпечават гласове.
Някои назовават това „ чист елeкторат ”, тъй като властта даже не вади пари от джоба си за платени гласове, а употребява за тази цел джобовете на данъкоплатците.
Подобен растеж на държавните заплати е значимо съображение частният бизнес също да подвига възнагражденията, а от там и себестойността на продукцията, което рефлектира в растеж на инфлацията.
„ Вдигаме цените, с цел да стопим нарастването в държавния бранш ”, споделят представители на бизнеса. Само по този начин те могат да лимитират приключването на фрагменти към държавната и общинска администрация. Което пък улеснява метода да се сочи виновника за повишаването и да се взимат смешни, непазарни ограничения против него под формата на държавен надзор, дано го назовем произвол.
Хубаво е да е хубаво, биха възкликнали тези, които са се „ облажили ” от това, че, съгласно сметки на Института за пазарна стопанска система, за 10 години растежът на бюджетните разноски за личен състав е над 15.6 милиарда лв.. Което е повишаване с 3.2 пъти.
Интересно е, че над половината от спомагателните средства – малко над 8 милиарда лв., са насъбрани единствено в последните три години. „ В бюджета за 2025 година те са заложени в размер на 10.6% от Брутният вътрешен продукт, което е безспорен рекорд„, разясняват от Института за пазарна стопанска система.
Важна е, несъмнено, ангажимента за коя администрация приказваме, тъй като чиновници, издържащи се от бюджета, са и учителите, лекари, сестри, лаборанти, само че и военни, служители на реда, граничари, пожарникари и така нататък Проверка на Института за пазарна стопанска система, основана на докладите на институциите за първото полугодие на годината, удостоверява, че „ има сфери, в които покачването за заплатите доближава 30-40 процента„.
Разходите за личен състав в Министерство на вътрешните работи са в размер на 1.9 милиарда лева за първите 6 месеца на година – растеж от над 40% по отношение на първата половина на 2024-та. За същия интервал в Министерството на защитата те доближават 1.2 милиарда лева което е растеж от 35 %. Така единствено тези две институции са похарчили 3.1 милиарда лева за личен състав доникъде на годината. Подобна е картината и в други така наречен силови структури. Например в ДАТО – 41%, в ДАНС – 38%, а в НСО – 36 %.
Министерството на правораздаването също се показва на равнище с растеж на разноските за личен състав от 27%, освен това с доста сериозна смяна от второто тримесечие, при която, в случай че се резервира, индикаторът може да доближи над 40 %.
Основната причина за този несъразмерен растеж на разноските за личен състав, съгласно анализаторите, се крие в заложените с решения на Народното събрание от 2024 година автоматизирани механизми за образуване на заплатите в редица сфери, отпред със силовите институции.
„ Закованият ” растеж на заплатите в действителност е измиване на ръцете от страна на политиците за подоходния волунтаризъм, който безнаказано, а постоянно и безрезервно упражняват.
Най-крайните съперници на тази система предлагат да се одобри със закон, че заплатите в държавната администрация могат да порастват оптимално с растежа на стопанската система и броят заети би трябвало да е коефициент от популацията. После, даже и да стартират да лъжат с растежа и преброяването, отново ще има някакъв надзор, споделят те.
Догонваме, само че изоставаме от междинното за Европейски Съюз
Една от най-ясните ограничения за стандарта на живот е покупателната дарба по отношение на междинните европейски равнища. Данните демонстрират, че през 2003 година стандартът на българина възлиза на към една трета от средноевропейския. През 2023 година този дял се е нараснал до към 64%, което съставлява двоен растеж по отношение на преди две десетилетия.
Въпреки икономическия напредък от 2010 година насам, България продължава да има по-високи равнища на беднотия в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз. Много семейства все так изпитват материални усложнения, изключително в по-уязвими групи като пенсионери, фамилии с деца и хора с ниски квалификации.
Макар междинният стандарт на живот да се е подобрил, подобрението не е отмерено за всички. Частично това се дължи на структурни проблеми в стопанската система, като ниска продуктивност на труда и незадоволителна капиталова интензивност.
Населението понижава, а обслужващият личен състав се усилва
Фискалният съвет излезе с оферти за усъвършенстване на разноските за личен състав в бюджетната сфера. Първото предложение е за понижаване на общинската администрация посредством обединение на общини – намаляващото население прави административната тежест за дребните общини непостижима.
На фона на демографския срив администрацията освен не понижава, а даже се усилва (достига 35 000 души).
Друго предложение е оптимизация на броя на служителите на реда, който също пораства при намаляващо население. По последни данни на Национален статистически институт през 2022 година те са 421 на 100 000 души, а през 2015 година са били 312, което е и междинното за Европейски Съюз. По разноски за бранш „ Вътрешен ред и сигурност “ България е на челно място в общността – 2.7% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който междинният дял в Евросъюза е 1.7% от Брутният вътрешен продукт.
Фискалният съвет предлага още държавните чиновници и служителите на реда да заплащат персоналните си осигурителни вноски, както всички останали.
Необходимо е също актуалната политика по възнаграждение на личния състав в публичния бранш да се премисли, тъй като тежестта на разноските за личен състав стана прекомерно огромна (10% от БВП), а изпреварващият растеж на приходите по отношение на инфлацията подтиква потреблението и генерира още инфлация.
Друга причина за желаните промени се крие в това, че предпочитаното увеличение на заплатите в избрани браншове основава чувство за неправда и води до митинги за по-високи заплати и в другите сфери. От друга страна намаляването на популацията изисква и редуциране на чиновниците, при които натовареността понижава, като да вземем за пример – служители на реда, учители, лекари, служители и други.
