НСИ: В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от населението на страната
Националният статистически институт разгласява данни за демографските характерности на популацията през 2023.
Продължава процесът на понижаване и застаряване на популацията Увеличава се броят на живородените деца Намалява броят на умрелите лица Намалява броят на подписаните цивилен бракове и броят на бракоразводите
Брой и структури на популацията
Към 31 декември 2023 година популацията на България е 6 445 481 души , което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2022 година популацията на страната понижава с 2 229 души, или с 0.03%.
Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а дамите - 3 347 783 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 081 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
В края на 2023 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909 , или 23.8% от популацията на страната. В съпоставяне с 2022 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 27.7%, а на мъжете - 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях, показват от Национален статистически институт.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.5%, и Благоевград - 22.2%.
Общо за ЕС-27 относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 21.3%. Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2023 година децата до 15 години в страната са 911 025 , или 14.1% от общия брой на популацията.
Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от популацията на региона. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%.
През 2022 година делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия - 12.4%, Португалия - 12.9%, и Малта - 12.7%, а най-голям е в Ирландия - 19.3%, Швеция - 17.4%, и Франция - 17.3%.
На всяко лице на възрасти под 15 години или над 65 години се падат по-малко от две лица в дейна възраст.
Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 57.6%, в сравнение с в селата - 71.3%. Във всички области на страната този индикатор е над 50.0%. Най-ниска е цената на коефициента в София (столица) - 51.5%, а най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 74.8%, и Габрово и Ямбол - 72.3% във всяка.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст , която от 40.6 години през 2002 година нараства до 45.2 години в края на 2023 година . Средната възраст на популацията в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 година е 3 769 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 971 хиляди, а дамите - 1 798 хиляди.
Към края на 2023 година над трудоспособна възраст са 1 698 хиляди души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 977 хиляди души, или 15.2% от популацията на страната
Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени[1] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2023 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за дамите и 64 години и 6 месеца за мъжете.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2023 година това съответствие е 67.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 90, София (столица) - 83, и Варна - 79 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 43, Кърджали - 47, и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 53 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Раждаемост
През 2023 година в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените се е усилва с 601 деца, или с 1.1%.
Към 31.12.2023 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 269 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
Половината (48.4%) от ражданията през 2023 година са първи за майката, 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост (iреден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен интервал съгласно повъзрастовата плодовитост през отчетната година) е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите.
През 2023 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.79 , като нараства с 0.01 по отношение на 2022 година.
През 2023 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.7 години, спрямо 2022 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).
Бракове и бракоразводи
През 2023 година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност (брой подписани бракове на 1 000 души от населението) е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105 ) са измежду популацията в градовете.
През 2023 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.4 и 30.3 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.4 години за мъжете и 0.2 за дамите.
За 84.6 % от дамите и 84.2% от мъжете, подписаният цивилен брак през 2023 година е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰.
Броят на разводите през 2023 година е 9 088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година. От всички прекъснати бракове 77.6% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по " взаимно единодушие " (67.8%), следват аргументите " несходство в характерите " (19.3%) и " фактическа разлъка " (11.8%).
Разводът не е бил първи за 11.1% от дамите и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.4 години.
Естествен и машинален приръст на популацията
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2023 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 43 809 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.8 ‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.8‰, а в селата - минус 12.3‰.
През 2023 година всички области в страната имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойност коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-1.5‰), Сливен (-3.0‰) и Благоевград (-4.4‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 15.1‰, и Монтана, Перник и Кюстендил - по минус 13.8‰. В тринадесет области популацията понижава с над 10 на 1 000 души.
Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2022 година е минус 2.9‰.
Шест страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (3.8‰), Кипър (3.2‰) и Люксембург (3.1‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Латвия - минус 7.9‰, и Литва - минус 7.4‰.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2023 година в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5 %, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5 % от популацията на страната.
Към края на 2023 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово - по 67.
В 1 245, или в 23.7% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от популацията на страната.
Продължава процесът на понижаване и застаряване на популацията Увеличава се броят на живородените деца Намалява броят на умрелите лица Намалява броят на подписаните цивилен бракове и броят на бракоразводите
Брой и структури на популацията
Към 31 декември 2023 година популацията на България е 6 445 481 души , което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2022 година популацията на страната понижава с 2 229 души, или с 0.03%.
Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а дамите - 3 347 783 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 081 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
В края на 2023 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909 , или 23.8% от популацията на страната. В съпоставяне с 2022 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 27.7%, а на мъжете - 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях, показват от Национален статистически институт.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.5%, и Благоевград - 22.2%.
Общо за ЕС-27 относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 21.3%. Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2023 година децата до 15 години в страната са 911 025 , или 14.1% от общия брой на популацията.
Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от популацията на региона. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%.
През 2022 година делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия - 12.4%, Португалия - 12.9%, и Малта - 12.7%, а най-голям е в Ирландия - 19.3%, Швеция - 17.4%, и Франция - 17.3%.
На всяко лице на възрасти под 15 години или над 65 години се падат по-малко от две лица в дейна възраст.
Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 57.6%, в сравнение с в селата - 71.3%. Във всички области на страната този индикатор е над 50.0%. Най-ниска е цената на коефициента в София (столица) - 51.5%, а най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 74.8%, и Габрово и Ямбол - 72.3% във всяка.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст , която от 40.6 години през 2002 година нараства до 45.2 години в края на 2023 година . Средната възраст на популацията в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 година е 3 769 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 971 хиляди, а дамите - 1 798 хиляди.
Към края на 2023 година над трудоспособна възраст са 1 698 хиляди души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 977 хиляди души, или 15.2% от популацията на страната
Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени[1] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2023 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за дамите и 64 години и 6 месеца за мъжете.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2023 година това съответствие е 67.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 90, София (столица) - 83, и Варна - 79 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 43, Кърджали - 47, и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 53 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Раждаемост
През 2023 година в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените се е усилва с 601 деца, или с 1.1%.
Към 31.12.2023 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 269 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
Половината (48.4%) от ражданията през 2023 година са първи за майката, 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост (iреден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен интервал съгласно повъзрастовата плодовитост през отчетната година) е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите.
През 2023 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.79 , като нараства с 0.01 по отношение на 2022 година.
През 2023 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.7 години, спрямо 2022 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).
Бракове и бракоразводи
През 2023 година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност (брой подписани бракове на 1 000 души от населението) е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105 ) са измежду популацията в градовете.
През 2023 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.4 и 30.3 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.4 години за мъжете и 0.2 за дамите.
За 84.6 % от дамите и 84.2% от мъжете, подписаният цивилен брак през 2023 година е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰.
Броят на разводите през 2023 година е 9 088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година. От всички прекъснати бракове 77.6% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по " взаимно единодушие " (67.8%), следват аргументите " несходство в характерите " (19.3%) и " фактическа разлъка " (11.8%).
Разводът не е бил първи за 11.1% от дамите и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.4 години.
Естествен и машинален приръст на популацията
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2023 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 43 809 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.8 ‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.8‰, а в селата - минус 12.3‰.
През 2023 година всички области в страната имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойност коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-1.5‰), Сливен (-3.0‰) и Благоевград (-4.4‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 15.1‰, и Монтана, Перник и Кюстендил - по минус 13.8‰. В тринадесет области популацията понижава с над 10 на 1 000 души.
Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2022 година е минус 2.9‰.
Шест страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (3.8‰), Кипър (3.2‰) и Люксембург (3.1‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Латвия - минус 7.9‰, и Литва - минус 7.4‰.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2023 година в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5 %, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5 % от популацията на страната.
Към края на 2023 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово - по 67.
В 1 245, или в 23.7% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от популацията на страната.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ