Работодателите и синдикатите отхвърлиха проектобюджета заради големия дефицит
Националният съвет за тристранно съдействие, в който държавното управление съветва значими планове с работодателите и синдикатите, не реализира единодушие по плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година Социалните сътрудници показаха като съществена причина заложения прекомерно висок бюджетен недостиг и отдалечаването на участието на България в еврозоната, заяви Българска телеграфна агенция.
Принципите, които са употребявани и бяха годни за правенето на предходните два бюджета, са годни и за този, акцентира вицепремиерът и министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров, който управлява съвещанията. Напомни, че отговорността е на този, който би трябвало да внесе този план, както и на този, който ще го поддържа и приложи. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за обмисляне на приходите и това е оптимистичен вид на приходите и реален - за разноските.
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова добави, че законодателни промени и политически решения от последните няколко Народното събрание оказват негативно влияние върху приходната част и водят до увеличение на разноските. По думите ѝ плановете на Министерството на финансите не престават да демонстрират, че при опазване на действието на признатите политики през предходната година и без предприемане на приходни и разходни ограничения, дефицитът за тази година ще бъде 6.4 на 100 от брутния вътрешен артикул.
Петкова напомни, че предложенията на служебния кабинет за промени в данъчното законодателство бяха оповестени през март за публично разискване и уточни, че след явен политически сигнал от партиите, че няма да бъдат подкрепени, в този момент кабинетът предлага план, подобаващ на настоящите политики.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал обърна внимание, че в средносрочната прогноза на министерството до 2025 година е записан бюджетен недостиг от над 3% и в идващите години, а това отдалечава България от главния ѝ приоритет - участие в еврозоната, евентуално за 10-годишен интервал. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на страната. Основните виновници за това положение на обществените финанси са дейностите на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на постоянно държавно управление, сподели Иванов.
Българска стопанска камара се въздържа от поддръжка, сподели Станислав Попдончев и също стимулира решението с отдалечаването на България от участие в еврозоната и в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Най-голямо усещане вършат средствата, планувани за финансови разноски, и е ясно, че до 10 млрд.лв. будят неразбиране по какъв начин биха могли да бъдат осъществени до края на годината, акцентира той. От камарата молим да се резервира бюджетният недостиг до 3 % и към този момент да не се вършат радикални промени в данъчната система, добави.
Високият недостиг е плуване по течението, не поддържаме и повишението на държавния дълг, не поддържаме претекстовете за увеличението на заплатите в администрацията по метода, по който се случва, сподели Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. По думите му не са планувани ограничения за ограничавания и икономии.
Представителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска самодейност на жителите също отхвърлиха поддръжка за плана.
Участниците в тристранката от двата синдиката - " Подкрепа " и КНСБ, показаха терзанията си от неналичието на ограничения за понижаване на недостига и за гарантиране на растеж на приходите на работещите.
Социалните сътрудници разискаха и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година, по които също не реализираха единодушие, осведоми Българска телеграфна агенция. Становището им обаче не е обвързващо за държавното управление, което следва да утвърди законопроекта и да го внесе в Народното събрание.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Принципите, които са употребявани и бяха годни за правенето на предходните два бюджета, са годни и за този, акцентира вицепремиерът и министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров, който управлява съвещанията. Напомни, че отговорността е на този, който би трябвало да внесе този план, както и на този, който ще го поддържа и приложи. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за обмисляне на приходите и това е оптимистичен вид на приходите и реален - за разноските.
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова добави, че законодателни промени и политически решения от последните няколко Народното събрание оказват негативно влияние върху приходната част и водят до увеличение на разноските. По думите ѝ плановете на Министерството на финансите не престават да демонстрират, че при опазване на действието на признатите политики през предходната година и без предприемане на приходни и разходни ограничения, дефицитът за тази година ще бъде 6.4 на 100 от брутния вътрешен артикул.
Петкова напомни, че предложенията на служебния кабинет за промени в данъчното законодателство бяха оповестени през март за публично разискване и уточни, че след явен политически сигнал от партиите, че няма да бъдат подкрепени, в този момент кабинетът предлага план, подобаващ на настоящите политики.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал обърна внимание, че в средносрочната прогноза на министерството до 2025 година е записан бюджетен недостиг от над 3% и в идващите години, а това отдалечава България от главния ѝ приоритет - участие в еврозоната, евентуално за 10-годишен интервал. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на страната. Основните виновници за това положение на обществените финанси са дейностите на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на постоянно държавно управление, сподели Иванов.
Българска стопанска камара се въздържа от поддръжка, сподели Станислав Попдончев и също стимулира решението с отдалечаването на България от участие в еврозоната и в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Най-голямо усещане вършат средствата, планувани за финансови разноски, и е ясно, че до 10 млрд.лв. будят неразбиране по какъв начин биха могли да бъдат осъществени до края на годината, акцентира той. От камарата молим да се резервира бюджетният недостиг до 3 % и към този момент да не се вършат радикални промени в данъчната система, добави.
Високият недостиг е плуване по течението, не поддържаме и повишението на държавния дълг, не поддържаме претекстовете за увеличението на заплатите в администрацията по метода, по който се случва, сподели Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. По думите му не са планувани ограничения за ограничавания и икономии.
Представителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска самодейност на жителите също отхвърлиха поддръжка за плана.
Участниците в тристранката от двата синдиката - " Подкрепа " и КНСБ, показаха терзанията си от неналичието на ограничения за понижаване на недостига и за гарантиране на растеж на приходите на работещите.
Социалните сътрудници разискаха и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година, по които също не реализираха единодушие, осведоми Българска телеграфна агенция. Становището им обаче не е обвързващо за държавното управление, което следва да утвърди законопроекта и да го внесе в Народното събрание.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ