Националният план за възстановяване заседна в парламента. След като не

Националният проект за възобновяване заседна в Народното събрание. След като не се състоя чуването на премиера по документа, в началото поради отпуската му, след това – поради контузията и интервенцията на коляното му, не можа да се състои и плануваното за през днешния ден разискване на Плана в парламентарната бюджетна комисия. Този път – поради снадки пленарен ден на депутатите. потърси коментар по подлагания на критика документ от ръководителя на парламентарната бюджетна комисия Георги Ганев.
Г-н Ганев, за какво толкоз значим документ като Планът за възобновяване и резистентност набира от ден на ден рецензии?
Няма по какъв начин да няма доста рецензии, тъй като е изключено един проект да удовлетвори всички. Това, което слушам от досегашните съвещания е, че има доста усъвършенстване сред първия и втория вид, към момента доста хора четат третия, с цел да изкажат мнение по въпроса. Нашата цел като парламентарна бюджетна комисия е да чуем допустимо най-широка гама от тези отзиви със съответните рецензии, оферти и благоприятни условия за корекции, като съвет към изпълнителната власт, тъй като това е напълно неин прерогатив -  тя да го усъвършенства и да изпрати.
Стратегическото решение е дали пращаме до 30 април и след това гледаме какво може да се оправи с Комисията, какво може да се пипа по-късно, или забавяме няколко седмици - диалог с Комисията плюс отразяване на всички забележки, и се привежда проект, който е по-добър, само че пък сме закъснели.
Голямата драма е, че сме сред бодил и глог. В единия случай можем резонно да чакаме приходи надалеч преди края на годината, а в другия - не е несъмнено дали изобщо през годината ще се случи. Трънът е: План по-бързо, само че може би не чак толкоз добър, обаче парите ще дойдат, а глогът е: по-добър План, само че парите ще дойдат по-късно. 
Кое е съгласно Вас е най-смущаващото и изискващо корекции?
За мен най-вече корекции изисква несъответствието сред думите и съответните планове. Като стратегическа визия Планът наподобява може би добре, само че като стартира човек да рови обособените планове, вижда известно противоречие сред думите, които са казани за задачите, и какво в действителност се чете вътре в плана. Непрекъснато излизат в интернет пространството информации за такива планове, които не дават отговор навръх казаното нагоре за тях в стратегическата част на документа.
Смятате ли, че някои от плановете нямат място в този проект?
„ Нямат място “ е мощно казано, по-скоро мога да си показва доста по-добри планове вместо тях. Но, положителната вест тук е, че плановете подлежат на предоговаряне, даже откакто е импортирано всичко. Стратегиите и целите не могат да се предоговарят, само че плановете, когато страната се обади на комисията и каже, че сме преразгледали даден план с оглед целите ни и предлага да го размени с различен, комисията може да одобри, макар че Планът е импортиран. В този смисъл там, където са ни по-големите проблеми, е много по-договоряема ситуацията.
Защо с този проект в действителност се подтиква вносът?
Всяко влизане на капитал извън ще подтиква вноса, изключително в случай че би трябвало да се внасят нови техники. Това е безусловно естествен резултат. Винаги в 130 години българска история е по този начин, няма различен вид.
Споделяте ли рецензиите, че Планът за възобновяване и резистентност е направен без критерии, включително за резистентност?  
Думата " резистентност " на британски има две смисли – едната е " sustainability ", която е в екологичния смисъл резистентност. Тук става въпрос за " resilience ", която е резистентност в смисъл да не паднеш. В случая " resilience " значи да се направи стопанството или системата по-устойчива на удари като примерно COVID-19, а не резистентност в смисъл околната среда да не се срути. В това отношение ми се коства, че има малко комплициране като се приказва за критерии като СО2 излъчвания и прочие. Не става дума за тази резистентност. Идеята в Плана е да имаш задоволително буфери, с които да можеш да посрещаш удари. Това по какъв начин се мери е комплицирано, само че е много по-близо до така наречен фискална резистентност, в сравнение с до устойчивостта на средата - това, което нормално думата " резистентност " поражда като разбиране на български, т.е. малко имаме езиков проблем.
Как ще отговорите на протестиращите екоактивисти, съгласно които плановете в Плана подтикват остарели производства, замърсяващи природата и неглежират нововъведенията и опазването на биологичното многообразие?  
Те ще бъдат чути. Със сигурност ще бъдат чути, стига да имаме време да си проведем съвещанието на комисията. Днес планирахме да чуем господин Дончев като виновния човек за това нещо. Идеята е да бъде изслушан човек, който в действителност знае цялата кухня, и представители на други министерства, които интензивно са взели участие в правенето на Плана. А другата седмица имаме две чувания навръх такива групи, които да поканим, да си кажат мнението, да им зададем въпроси, след което цялото това досие да се приложи към нашето мнение и да отиде отново към господин Дончев, с цел да може той да го има поради.
Не се ли залага прекомерно доста на санирането на здания, и то най-вече публични?
Това е една от рецензиите – саниране на здания и други по-логистични неща като напояване или " още веднъж асфалт ", както обичат да му споделят, което не наподобява да се връзва добре с цели като рационализация, цифровизация, цифровизация и така нататък Да, има много киртики от тази позиция.
В този смисъл парламентарната бюджетна комисия, чийто ръководител сте, с какво би могла да помогне?
Парламентарната комисия няма пълномощия, това упорствам да се разбере. Парламентът няма пълномощия. И пълномощията, и отговорността са в изпълнителната власт. Това, което ние можем да услужим на изпълнителната власт, е да разгърнем по-широка полемика и да им дадем всички тези позиции, рецензии и препоръки, които сме получили - за тяхна информация, с цел да могат в диалог с комисията да уточняват по-добре.
Кой ще реши дали да се изпрати Планът до 30 април, както е срокът, или по-късно?
Подозирам, че в Народното събрание има много възбудени глави, които биха били склонни да кажат, че Народното събрание може да заповяда на изпълнителната власт. Аз персонално считам, че решението е на изпълнителната власт. Това е в нейните преимущества. Не е в пълномощията на Народното събрание да изготвя този документ, надлежно - не е в прерогативите да заповяда дали той да бъде изпращан до 30 април или да се забавят нещата, само че да се предоговорят. Това, което ние можем да създадем, е да си кажем мнението и се надявам нашата комисия, разбирайки, че обстановката е сред бодил и глог, с едно мнение да каже кое ни наподобява на нас по-малкото зло.
Увисва ли Планът, в случай че не се сформира държавно управление?
Не мисля. Правителство постоянно ще има. Дори служебно държавно управление ще има пълномощия по този План. Освен това Комисията ще знае за нашата обстановка. Например Нидерландия отсрочи Плана си и това беше признато от Комисията, нищо не губят от това.
Moody`s прогноза, че 3 страни от нашия район, измежду които България, имат късмет да усвоят най-вече средства от възстановителния фонд на Европейски Съюз, обаче усвояването им е под въпрос поради провокациите от институционален темперамент, Вие по какъв начин преценявате?
Да, тъй като сме по-малки постоянно за нашите страни средствата, които планува Европейски Съюз са огромни за стопанските системи ни. Това ще продължава да е по този начин, до момента в който не станем много по-богати. Пространството за асимилиране, което да способства за развиване и напредък, е по-голямо постоянно. Въпросът е до каква степен сме положителни в това асимилиране, т.е. единица асимилиране да докара до допустимо най-голямо развиване на обществото. За страдание, в последните 12 години Румъния ни бие там много изрично. Така че явно българският институционален потенциал може доста да се усъвършенства, с цел да може всяко едно евро капитал или финансиране да бъде оползотворено. Трябва да се знае от публиката, че не всичко е грантове по тази скица. Голяма е дозата на финансиране, което ще би трябвало да се връща. Идеята е то да има " резултата на лоста " – около това финансиране съответните получаващи средства да могат да съберат и частно финансиране заради обстоятелството, че те са се класирали за обществените пари и това да им служи като положително съображение да събират и частни пари, след което се връщат парите Всъщност една от главните хрумвания на подобен вид планове, както беше с Плана Юнкер, е да револвират – дават се пари, единствено че те се връщат и след това отново се дават и отново се връщат…. Един и същ запас доста пъти да оказва помощ – това е една от главните хрумвания на този План.
Виждате ли в българския План такива планове, които са в положение да притеглят частни капитали за по-дългосрочни вложения?
Аз съм оптимист човек, мога да кажа, че на места ми се привижда сходна опция, само че си мисля, че съответните планове могат да станат и много по-добри.
Вашата рекомендация за Плана към изпълнителната власт?
Моята вътрешен глас би била да предадем Плана до 30-ти април и след това да договаряме конкретиката. Няма да можем да предоговаряме целите и тактиката, само че конкретиката можем.
Интервю на Ива Иванова