Чернокожи играят за Саудитска Арабия, това е наследство от р...
Националният тим на Саудитска Арабия на Световното състезание през 2022 година е показан от няколко играчи, чийто външен тип не се вписва напълно в стандартите за това по какъв начин наподобяват локалните поданици на тази страна - арабите. Става дума за вратаря Мохамед ал Ями, бранителите Абдула Маду, Сауд Абделхамид, Хасан Томбакти и халфа Мохамед Кано. Всички те са от африкански генезис. И това не е разследване от нормалната във футбола натурализация за подсилване на националния тим. Тези играчи са родени в Саудитска Арабия, както и над три милиона други чернокожи саудитци, които съставляват 10% от саудитското население.
Откъде толкоз огромен брой хора от Африка в страна със строги миграционни закони, където не дават паспорти на бежанци и трудови мигранти? Отговорът се крие в историята на страната и нейната вяра.
Чернокожите жители на Саудитска Арабия се назовават афросаудитци и са повече от 3 милиона. Играчите с африкански генезис в европейските тимове от дълго време не са екзотика. Още през 1881 година чернокожият наследник на плантатор от Гвиана, Андрю Уотсън, дебютира за Шотландия. От 55-те страни - членки на УЕФА чернокожите играчи са носили фланелки на 40 национални тима в публични мачове.
Причините за появяването на чернокожи футболисти в европейските тимове са ясни. Някъде (Франция, Англия, Холандия, Португалия, Белгия) - колониално минало и демократично законодателство във връзка с мигрантите и бежанците. Някъде (Армения, Украйна, Хърватска, Русия, Азербайджан, Полша) дадоха поданство на чужденци (предимно бразилци), които дълго време играха в локалните шампионати.
Появата на чернокожи футболисти в националния тим на Саудитска Арабия (както и на Катар) е напълно друг случай. Населението на Саудитска Арабия е 33 милиона души, от които 12,5 милиона са мигранти, работещи в страната (38%), а останалите са коренното население - саудитските араби.
Най-малко 10% от жителите на Саудитска Арабия са най-тъмни на визия измежду чернокожите. Такива поданици на страната публично се назовават афросаудитци. И имат същите права като останалите жители на страната. Повечето черни саудитци са потомци на плебеи, докарани от арабите от Африка.
Арабите и по-късно турците търгуват с африкански труд в продължение на 13 века. А в някои страни се е запазила, въпреки и полулегално, и до през днешния ден. Точна статистика не съществува, само че историците считат, че арабите са извели минимум 14 милиона души от Африка, с цел да ги продадат в иго, а общият брой на робите в ислямските страни доближава десетки милиони.
Разликата в историята на европейската и арабската търговия с плебеи не се лимитира до времето и обсега. В ислямския свят този бизнес беше организиран по друг метод.
Робите в Арабския халифат са били третирани хуманно поради Корана.
В предислямска Арабия обстановката беше сходна на европейската - робите са употребявани във всички стопански сфери, броят им беше запълнен от локални племена, пленени по време на войните.
Ситуацията се трансформира доста с началото на ислямизацията на района. Свещената книга на мюсюлманите Коранът съдържа 29 стиха, отдадени на робите. Мюсюлманите са инструктирани да се отнасят с почитание към робите и да не упражняват физическо принуждение против тях.
Той също по този начин съдържа редица забрани: да вземем за пример човек не може да поробва събратя по религия, да принуждава плебеи да се занимават с проституция в полза на притежателя (честа процедура по това време) и не може да бъде изпратен в иго за задължения. Робът можел да договаря със притежателя за личното си изкупуване против контрактувана сума. Част от милостинята, събрана от джамиите, отиваше за откуп и освобождение на робите.
До Х-ХI век в страните от Арабския халифат робите се употребяват всеобщо в плантации и за напояване на земя, само че след няколко кървави въстания на плебеи тази процедура стартира да се изоставя.
Арабите купуваха плебеи за война, секс и попречване на корупцията. Започвайки от IX век, арабските халифи стартират да вкарват институцията на мамелюците - те основават специфични центрове за образование, където набират поробени момчета (предимно грузинци, абхазци, арменци, албанци, гърци, славяни). След военно и духовно образование (всички одобряват исляма, учат арабска тирада и писменост) мамелюците образуват елитни военни елементи - персоналната армия на халифите.
Мамелюците нямали родственици, забравили за родината си и се ръководили само от персоналната лоялност към халифа. Освен това те са били обучавани във военните каузи от детството. Отрядите на мамелюците се смятат за непобедими и обезпечават напредъка и новите завоевания на халифата.
Друга значима функционалност на робите в страните от халифата е сексът. Изследователите означават, че спрямо Европа съотношението сред половете на робите е противоположното - на две робини се пада един мъж.
В исляма изневярата (т.е. извънбрачният секс) се смята за главен грях, който съгласно шериата ще бъде последван от тежко наказване. Сексът с плебеи обаче е безусловно законен. Мюсюлманинът не може да има повече от четири дами, само че броят на наложниците не е стеснен. Ислямът също разрешава женитбата на робини. Според историците цената на наложницата зависи от нейния генезис - най-скъпите (понякога по-скъпи от породист кон) са били млади дами от Европа и кавказките райони. Най-евтини са чернокожите африканки.
За обслужване на харема, в който от време на време имало огромен брой дами и техните деца, арабите използвали прислужници евнуси. Националността им била без значение. След като били поробени, те били кастрирани на път за пазара на плебеи. Според историците сходна интервенция в множеството случаи е водела до гибелта на тога, само че оживелите са били скъпи и доста търсени.
Робите евнуси освен обслужвали харема. Можели и да създадат кариера в халифата. Често ставали близки хора на президента, който ги назначавал на високи длъжности - до везира (т.е. министъра на неговото правителство). Халифите ценят персоналната преданост на евнусите и имат вяра, че хората, които не могат да предадат власт и благосъстояние по завещание, е малко евентуално да възнамеряват прелом или да откраднат пари от хазната. Може да се каже, че това е един от първите тествани способи за предварителна защита на корупцията.
Робството е отстранено в Саудитска Арабия преди 60 години. Саудитска Арабия търгува намерено с плебеи до 1962 година, а нейното основно пристанище Джеда беше главният пазар на плебеи през ХХ век. Британците, които помогнаха на саудитците да получат самостоятелност, се опълчиха на търговията с плебеи - по-специално те ревизираха корабите, отиващи в Джеда. Бизнесмените обаче елементарно се оправят с казуса - женят се за наложници, транспортират ги като съпруги, след което се развеждат и ги продават.
Това е и повода в националния отбор на Саудитска Арабия да има чернокожи футболисти с африкански черти.
Откъде толкоз огромен брой хора от Африка в страна със строги миграционни закони, където не дават паспорти на бежанци и трудови мигранти? Отговорът се крие в историята на страната и нейната вяра.
Чернокожите жители на Саудитска Арабия се назовават афросаудитци и са повече от 3 милиона. Играчите с африкански генезис в европейските тимове от дълго време не са екзотика. Още през 1881 година чернокожият наследник на плантатор от Гвиана, Андрю Уотсън, дебютира за Шотландия. От 55-те страни - членки на УЕФА чернокожите играчи са носили фланелки на 40 национални тима в публични мачове.
Причините за появяването на чернокожи футболисти в европейските тимове са ясни. Някъде (Франция, Англия, Холандия, Португалия, Белгия) - колониално минало и демократично законодателство във връзка с мигрантите и бежанците. Някъде (Армения, Украйна, Хърватска, Русия, Азербайджан, Полша) дадоха поданство на чужденци (предимно бразилци), които дълго време играха в локалните шампионати.
Появата на чернокожи футболисти в националния тим на Саудитска Арабия (както и на Катар) е напълно друг случай. Населението на Саудитска Арабия е 33 милиона души, от които 12,5 милиона са мигранти, работещи в страната (38%), а останалите са коренното население - саудитските араби.
Най-малко 10% от жителите на Саудитска Арабия са най-тъмни на визия измежду чернокожите. Такива поданици на страната публично се назовават афросаудитци. И имат същите права като останалите жители на страната. Повечето черни саудитци са потомци на плебеи, докарани от арабите от Африка.
Арабите и по-късно турците търгуват с африкански труд в продължение на 13 века. А в някои страни се е запазила, въпреки и полулегално, и до през днешния ден. Точна статистика не съществува, само че историците считат, че арабите са извели минимум 14 милиона души от Африка, с цел да ги продадат в иго, а общият брой на робите в ислямските страни доближава десетки милиони.
Разликата в историята на европейската и арабската търговия с плебеи не се лимитира до времето и обсега. В ислямския свят този бизнес беше организиран по друг метод.
Робите в Арабския халифат са били третирани хуманно поради Корана.
В предислямска Арабия обстановката беше сходна на европейската - робите са употребявани във всички стопански сфери, броят им беше запълнен от локални племена, пленени по време на войните.
Ситуацията се трансформира доста с началото на ислямизацията на района. Свещената книга на мюсюлманите Коранът съдържа 29 стиха, отдадени на робите. Мюсюлманите са инструктирани да се отнасят с почитание към робите и да не упражняват физическо принуждение против тях.
Той също по този начин съдържа редица забрани: да вземем за пример човек не може да поробва събратя по религия, да принуждава плебеи да се занимават с проституция в полза на притежателя (честа процедура по това време) и не може да бъде изпратен в иго за задължения. Робът можел да договаря със притежателя за личното си изкупуване против контрактувана сума. Част от милостинята, събрана от джамиите, отиваше за откуп и освобождение на робите.
До Х-ХI век в страните от Арабския халифат робите се употребяват всеобщо в плантации и за напояване на земя, само че след няколко кървави въстания на плебеи тази процедура стартира да се изоставя.
Арабите купуваха плебеи за война, секс и попречване на корупцията. Започвайки от IX век, арабските халифи стартират да вкарват институцията на мамелюците - те основават специфични центрове за образование, където набират поробени момчета (предимно грузинци, абхазци, арменци, албанци, гърци, славяни). След военно и духовно образование (всички одобряват исляма, учат арабска тирада и писменост) мамелюците образуват елитни военни елементи - персоналната армия на халифите.
Мамелюците нямали родственици, забравили за родината си и се ръководили само от персоналната лоялност към халифа. Освен това те са били обучавани във военните каузи от детството. Отрядите на мамелюците се смятат за непобедими и обезпечават напредъка и новите завоевания на халифата.
Друга значима функционалност на робите в страните от халифата е сексът. Изследователите означават, че спрямо Европа съотношението сред половете на робите е противоположното - на две робини се пада един мъж.
В исляма изневярата (т.е. извънбрачният секс) се смята за главен грях, който съгласно шериата ще бъде последван от тежко наказване. Сексът с плебеи обаче е безусловно законен. Мюсюлманинът не може да има повече от четири дами, само че броят на наложниците не е стеснен. Ислямът също разрешава женитбата на робини. Според историците цената на наложницата зависи от нейния генезис - най-скъпите (понякога по-скъпи от породист кон) са били млади дами от Европа и кавказките райони. Най-евтини са чернокожите африканки.
За обслужване на харема, в който от време на време имало огромен брой дами и техните деца, арабите използвали прислужници евнуси. Националността им била без значение. След като били поробени, те били кастрирани на път за пазара на плебеи. Според историците сходна интервенция в множеството случаи е водела до гибелта на тога, само че оживелите са били скъпи и доста търсени.
Робите евнуси освен обслужвали харема. Можели и да създадат кариера в халифата. Често ставали близки хора на президента, който ги назначавал на високи длъжности - до везира (т.е. министъра на неговото правителство). Халифите ценят персоналната преданост на евнусите и имат вяра, че хората, които не могат да предадат власт и благосъстояние по завещание, е малко евентуално да възнамеряват прелом или да откраднат пари от хазната. Може да се каже, че това е един от първите тествани способи за предварителна защита на корупцията.
Робството е отстранено в Саудитска Арабия преди 60 години. Саудитска Арабия търгува намерено с плебеи до 1962 година, а нейното основно пристанище Джеда беше главният пазар на плебеи през ХХ век. Британците, които помогнаха на саудитците да получат самостоятелност, се опълчиха на търговията с плебеи - по-специално те ревизираха корабите, отиващи в Джеда. Бизнесмените обаче елементарно се оправят с казуса - женят се за наложници, транспортират ги като съпруги, след което се развеждат и ги продават.
Това е и повода в националния отбор на Саудитска Арабия да има чернокожи футболисти с африкански черти.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ