Националният отбор стана изтривалка на БФС
Националния тим в последните години се трансформира в комфортна бърсалка за неуспехите на ръководството на БФС. Тимът, който би трябвало да е лицето на българския футбол, натрупа загуба след загуба (сега е натрупал 15 в последните 25 мача), а отговорни все са слабите футболисти. Или пък го отнасят треньор след треньор - в последните 10 години пробвахме с Любослав Пенев, Ивайло Петев, Петър Хубчев, Красимир Балъков, Георги Дерменджиев, в този момент Ясен Петров. Опитахме и с Лотар Матеус - отново не стана.
Вече по традиция започнахме едва и квалификациите за Мондиал 2022 - изгубени домакинства срещу Швейцария (1:3) и Италия (0:2) и 0:0 като посетител на Северна Ирландия (0:0). Равносметката от трите мача - 1 точка и голова разлика 1:5. Да, още веднъж доста надалеч от мечтаното.
Но въпреки всичко класата на футболистите е разследване от тази на шампионата ни. А то несъмнено не създава европейски артикул. Замесените се пробват да не го признават. Чат-пат идва някой по-откровен чужденец и ни го каже, пък на нас не ни хареса. " В момента най-големият проблем на футбола в България е агресивността и интензивността, тъй като в Европа равнището се подвигна доста. Българските футболисти играят постепенно ". Тези думи, да вземем за пример, са на новия треньор на " Ботев " (Пд) Азрудин Валентич. Кой ли ще го чуе?
На противниците от чужбина всичко това им е ясно и от вежливост ни го икономисват - просто идват и си взимат за каквото са пристигнали. За някои, като селекционера на Швейцария Владимир Петкович, въобще не е от голяма важност с какъв състав и скица ще излезем. " Може би България на следващия ден ще играе в 4-1-4-1, само че това не е значимо. Важно е ние да сме съсредоточени ", подмятна той преди мача в София. На идващия ден швейцарците си бяха съсредоточени. Дотолкова, че от 6-ата до 13-ата минута ни вкараха три гола и мачът на процедура завърши. Те просто излязоха на терена с ясната мисъл, че ще срещнат морално стар футбол. Така и стана - самочувствието им бе целесъобразно.
Няколко дни по-късно вицепрезидентът на БФС и шеф на направление " Национални тимове " Емил Костадинов съобщи пред Българска национална телевизия, че е видял какви неточности сме позволили и е обърнал внимание на селекционера Ясен Петров това да не се повтаря. Прах ли ни хвърля в очите, или си има вяра в действителност?! Та в тези първи 15-ина минути се видя образно
галактическото закъснение на българския футбол от международния
И никакви неточности и обръщания на внимание не могат да оправдаят тази зейнала (и разширяваща се) бездна. А да търсиш виновност при избора на състав, самостоятелни изяви или пък скица, е несериозно. Но в БФС доста обичат да си измиват ръцете с някоя от тези аргументи.
Истината е, че от идването на така наречен " златно потомство " на власт във футбола ни през октомври 2005 година не бе направено нищо сполучливо и поредно, с цел да се сътвори централизирана система за подготовка на деца и юноши. Не бе наложена политика за създаване на млади футболисти. Не се видя и никакъв успешен опит за лобиране пред страната за сходна процедура. Така, както го вършат в Швейцария, Италия, Англия, Финландия, Унгария и която се сетите още страна, победила ни в последните години.
Имаше, несъмнено, разнообразни първи проблясъци. Както и да ги наречем - кампанийни или добронамерени - резултатът бе все крах. Двама селекционери се пробваха сами да създадат нещо по въпроса - Петър Хубчев щеше да събира харесани от него млади футболисти на лагери и да ги тренира по методологията на националния отбор. Стори го един-два пъти и толкова. Красимир Балъков изготви своя идея за развитие на детско-юношеския футбол. Тя трябваше да бъде въведена от Борислав Михайлов, само че потъна някъде заедно с оставката на шефа на БФС.
Дали тази оставка е съзнателен акт на поемане на виновност, или бе принудителна, е различен въпрос. Но несъмнено е заслужена, защото Михайлов е един от основните виновници за затъването на футбола при младите и последвалия недостиг на гении. Респективно и за постоянните резили на националите. И през годините
звучаха смешно оправданията, че той е сторил всичко за държавния отбор
- лагери, противници за контроли, награди. Пък отсреща - нищо. Чиста проба популизъм! Какъвто беше и подарените топки и екипировка за децата, плюс някой различен построен терен. При изискване че цялостната идея куца. Или въобще я няма. Какво да се учудваме - както и в политиката, методът очевидно е същият - " даваме пари и това е задоволително ".
Жалко, че Михайлов не бе последван от всички членове на изпълкома, които нехаеха през годините, с цел да се развие бъдещо ново " златно потомство ". Хубаво е да бъдат изброени тези, които не счетоха за нужно да подадат оставки: Емил Костадинов, Кирил Домусчиев, Румян Вълков, Йордан Лечков, Спас Русев, Димитър Георгиев, Венцеслав Стефанов, Михаил Статев и Панайот Рейзи .
Специално внимание заслужават Лечков и Костадинов, предпоследният и последният отговорници за националните тимове. Първият се запомни комай единствено с тарикатски усмивки и общи лафове след мачове плюс остра борба с водачите на А отбора, като Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и Ивелин Попов. " Йордан Лечков още в самото начало ви сподели, че не е подал оставка. Които са подали, те си носят отговорност ", сподели за себе си в трето лице той. Какво ти тук възприятие за виновност?
А Костадинов? " Аз персонално не съм подал оставка, тъй като мисля, че няма защо " , рече в същия дух той. Не, има защо. И още по какъв начин!
Да припомним, че Костадинов през последните 8 г. отговаря за детско-юношеския футбол и другите национални обединения. Откакто е на този пост, юношеският ни отбор (до 17 г.) има едно присъединяване на европейско състезание - през 2015 година, и то тъй като бяхме домакини. Там завършихме последни в групата. Подобно на юношите до 19 година, които героичен стигнаха до три финални шампионата - 2008, 2014 и 2017 година (от общо 14 възможности). И в трите - кръгла нула, последно място и общо 1 извоювана точка. За младежкия отбор и дума да не отваряме... Той не се е класирал от 1990 година на огромен шампионат. Общо 16 пропилени европейски и международни квалификации!!! При мъжете обстановката е още по-ясна, вижда се от всички -
затъване, затъване, затъване
Ето по какъв начин вижда тези " достижения " Костадинов: " Мисля, че съм си приключил добре работата и имам морално право да продължа да го върша това ". Сигурно в този момент като достижение ще регистрира и 0:0 в Белфаст. Май наистина живеем в паралелни светове.
Нещо повече - Костадинов се гласи да се кандидатира за президентския пост в БФС. " Бих се замислил в действителност. Ще разглася може би един месец преди конгреса своето решение ", загадъчно сподели той. Вместо на секундата да се отдръпна.
Явно усеща нечия поддръжка. С това можем да си разбираем и шумното лобиране на минаващия за любим на премиера треньор Александър Димитров да стане народен селекционер. Сега не стана, само че нищо - може да бъде изработен още един опит, в случай че властта бъде взета. Костадинов към този момент стартира и нещо като предизборна акция с иронични мнения по адрес на съперниците за президент ( " Едни 10-15 години са отвън футбола " - за Порточанов и " Други въобще не съм ги виждал по мачове " - за Бербатов).
Е, в случай че ходенето на мачове, раздумка по изпълкоми или по кафенета с футболни люде са критерии да си " във вътрешността " в нещата, Костадинов е повече от подготвен за президент. После обаче да не се чудим за какво националите все се сблъскват с действителността по време на формалните мачове. И за какво към този момент сме в четвърта урна на жребиите. С наклонност към пета, където са Фарьорските о-ви, Азербайджан, Казахстан, Андора.
Вече по традиция започнахме едва и квалификациите за Мондиал 2022 - изгубени домакинства срещу Швейцария (1:3) и Италия (0:2) и 0:0 като посетител на Северна Ирландия (0:0). Равносметката от трите мача - 1 точка и голова разлика 1:5. Да, още веднъж доста надалеч от мечтаното.
Но въпреки всичко класата на футболистите е разследване от тази на шампионата ни. А то несъмнено не създава европейски артикул. Замесените се пробват да не го признават. Чат-пат идва някой по-откровен чужденец и ни го каже, пък на нас не ни хареса. " В момента най-големият проблем на футбола в България е агресивността и интензивността, тъй като в Европа равнището се подвигна доста. Българските футболисти играят постепенно ". Тези думи, да вземем за пример, са на новия треньор на " Ботев " (Пд) Азрудин Валентич. Кой ли ще го чуе?
На противниците от чужбина всичко това им е ясно и от вежливост ни го икономисват - просто идват и си взимат за каквото са пристигнали. За някои, като селекционера на Швейцария Владимир Петкович, въобще не е от голяма важност с какъв състав и скица ще излезем. " Може би България на следващия ден ще играе в 4-1-4-1, само че това не е значимо. Важно е ние да сме съсредоточени ", подмятна той преди мача в София. На идващия ден швейцарците си бяха съсредоточени. Дотолкова, че от 6-ата до 13-ата минута ни вкараха три гола и мачът на процедура завърши. Те просто излязоха на терена с ясната мисъл, че ще срещнат морално стар футбол. Така и стана - самочувствието им бе целесъобразно.
Няколко дни по-късно вицепрезидентът на БФС и шеф на направление " Национални тимове " Емил Костадинов съобщи пред Българска национална телевизия, че е видял какви неточности сме позволили и е обърнал внимание на селекционера Ясен Петров това да не се повтаря. Прах ли ни хвърля в очите, или си има вяра в действителност?! Та в тези първи 15-ина минути се видя образно
галактическото закъснение на българския футбол от международния
И никакви неточности и обръщания на внимание не могат да оправдаят тази зейнала (и разширяваща се) бездна. А да търсиш виновност при избора на състав, самостоятелни изяви или пък скица, е несериозно. Но в БФС доста обичат да си измиват ръцете с някоя от тези аргументи.
Истината е, че от идването на така наречен " златно потомство " на власт във футбола ни през октомври 2005 година не бе направено нищо сполучливо и поредно, с цел да се сътвори централизирана система за подготовка на деца и юноши. Не бе наложена политика за създаване на млади футболисти. Не се видя и никакъв успешен опит за лобиране пред страната за сходна процедура. Така, както го вършат в Швейцария, Италия, Англия, Финландия, Унгария и която се сетите още страна, победила ни в последните години.
Имаше, несъмнено, разнообразни първи проблясъци. Както и да ги наречем - кампанийни или добронамерени - резултатът бе все крах. Двама селекционери се пробваха сами да създадат нещо по въпроса - Петър Хубчев щеше да събира харесани от него млади футболисти на лагери и да ги тренира по методологията на националния отбор. Стори го един-два пъти и толкова. Красимир Балъков изготви своя идея за развитие на детско-юношеския футбол. Тя трябваше да бъде въведена от Борислав Михайлов, само че потъна някъде заедно с оставката на шефа на БФС.
Дали тази оставка е съзнателен акт на поемане на виновност, или бе принудителна, е различен въпрос. Но несъмнено е заслужена, защото Михайлов е един от основните виновници за затъването на футбола при младите и последвалия недостиг на гении. Респективно и за постоянните резили на националите. И през годините
звучаха смешно оправданията, че той е сторил всичко за държавния отбор
- лагери, противници за контроли, награди. Пък отсреща - нищо. Чиста проба популизъм! Какъвто беше и подарените топки и екипировка за децата, плюс някой различен построен терен. При изискване че цялостната идея куца. Или въобще я няма. Какво да се учудваме - както и в политиката, методът очевидно е същият - " даваме пари и това е задоволително ".
Жалко, че Михайлов не бе последван от всички членове на изпълкома, които нехаеха през годините, с цел да се развие бъдещо ново " златно потомство ". Хубаво е да бъдат изброени тези, които не счетоха за нужно да подадат оставки: Емил Костадинов, Кирил Домусчиев, Румян Вълков, Йордан Лечков, Спас Русев, Димитър Георгиев, Венцеслав Стефанов, Михаил Статев и Панайот Рейзи .
Специално внимание заслужават Лечков и Костадинов, предпоследният и последният отговорници за националните тимове. Първият се запомни комай единствено с тарикатски усмивки и общи лафове след мачове плюс остра борба с водачите на А отбора, като Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и Ивелин Попов. " Йордан Лечков още в самото начало ви сподели, че не е подал оставка. Които са подали, те си носят отговорност ", сподели за себе си в трето лице той. Какво ти тук възприятие за виновност?
А Костадинов? " Аз персонално не съм подал оставка, тъй като мисля, че няма защо " , рече в същия дух той. Не, има защо. И още по какъв начин!
Да припомним, че Костадинов през последните 8 г. отговаря за детско-юношеския футбол и другите национални обединения. Откакто е на този пост, юношеският ни отбор (до 17 г.) има едно присъединяване на европейско състезание - през 2015 година, и то тъй като бяхме домакини. Там завършихме последни в групата. Подобно на юношите до 19 година, които героичен стигнаха до три финални шампионата - 2008, 2014 и 2017 година (от общо 14 възможности). И в трите - кръгла нула, последно място и общо 1 извоювана точка. За младежкия отбор и дума да не отваряме... Той не се е класирал от 1990 година на огромен шампионат. Общо 16 пропилени европейски и международни квалификации!!! При мъжете обстановката е още по-ясна, вижда се от всички -
затъване, затъване, затъване
Ето по какъв начин вижда тези " достижения " Костадинов: " Мисля, че съм си приключил добре работата и имам морално право да продължа да го върша това ". Сигурно в този момент като достижение ще регистрира и 0:0 в Белфаст. Май наистина живеем в паралелни светове.
Нещо повече - Костадинов се гласи да се кандидатира за президентския пост в БФС. " Бих се замислил в действителност. Ще разглася може би един месец преди конгреса своето решение ", загадъчно сподели той. Вместо на секундата да се отдръпна.
Явно усеща нечия поддръжка. С това можем да си разбираем и шумното лобиране на минаващия за любим на премиера треньор Александър Димитров да стане народен селекционер. Сега не стана, само че нищо - може да бъде изработен още един опит, в случай че властта бъде взета. Костадинов към този момент стартира и нещо като предизборна акция с иронични мнения по адрес на съперниците за президент ( " Едни 10-15 години са отвън футбола " - за Порточанов и " Други въобще не съм ги виждал по мачове " - за Бербатов).
Е, в случай че ходенето на мачове, раздумка по изпълкоми или по кафенета с футболни люде са критерии да си " във вътрешността " в нещата, Костадинов е повече от подготвен за президент. После обаче да не се чудим за какво националите все се сблъскват с действителността по време на формалните мачове. И за какво към този момент сме в четвърта урна на жребиите. С наклонност към пета, където са Фарьорските о-ви, Азербайджан, Казахстан, Андора.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ