Казаха как храната влияе на смъртността от COVID-19
Националните хранителни привички въздействат на % смъртност от ковид, пишат медиите, базирайки се на международни проучвания.
По-висок брой умрели записват страни, чиито поданици са на средиземноморска диета, въпреки тя да се счита за доста потребна за сърдечносъдовата система и други органи. Въздействието на храната върху COVID-19 не е директно, а въздейства върху имунитета, който от своя страна дефинира тежестта, с която протича болестта. Но имунитет се образува с години, тъй че бързо да го укрепиш, възприемайки нов метод на хранене, е невероятно.
Международен екип учени отпред с проф. Жан Буске опита да дефинира от какво зависят равнищата смъртност от вируса, с цел да открие способи да я снижи. Опирайки се на данни от университета “Джон Хопкинс”, откривателите установяват, че в Европа най-нисък брой умряли има в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Словакия и Финландия. Там тя не надвишава 4%.
При това инфектираните с вируса на глава от популацията германци са доста повече от тези в Белгия, Франция, Италия и Англия, където обаче процентът смъртност е по-висок.
Специалистите изясняват този факт и с питателните артикули, които хората в другите страни използват.
“Храни със мощно антиоксидантно деяние и интензивност против АСЕ2 – белтъка, през който вирусът влиза в клетките, преобладават в страни с по-ниска смъртност”, настояват създателите на проучването.
Такива са сиренето, млякото, прясното и ферментиралото кисело зеле. В Турция с до 2,5 % смъртност от вируса също използват доста зеле и кисело мляко. Млечните и киселомлечните артикули с понижена масленост влизат в състава на доста диети и са потвърдили своята изгода. Те оказват помощ против струпване на пикочна киселина, възстановяват липидния и въглехидратния продан, източници са на калций и витамин D, разяснява диетоложката Наталия Пугачова от Сеченовския университет в Москва.
Колежката ѝ доктор Ирина Поторко също счита, че включване в менюто на растения от семейство зелеви, в това число ряпа, брюква, хрян, както и киселото мляко, усилва имунния отклик на организма и той се бори по-успешно със болестта. Според Жан Буске, който е професор по пулмология в университета в Монпелие, Франция, и някогашен специалист от СЗО, връзката сред районното разпространяване на вируса и особеностите на локалната кухня не трябва да се подценява, въпреки че диетата не е единственият фактор, който въздейства на смъртността от вируса.
“Аз трансформирах метода си на хранене, хапвам прясно зеле три пъти в седмицата, а ферментирало – вeднъж. На закуска похапвам мариновани зеленчуци, пия кефир, йогурт”, споделя пред английския в. “Сън” лекарят, който сътрудничи и на берлинския Хумболтов университет, предава 24 часа. Той хвали и обичайното корейско ясти кимчи - втасали зеленчуци, главно китайско зеле, само че с доста подправки – пикантен червен пипер, рибен сос, морски блага, джинджифил, сок от чесън и лук, домати. По време на ферментация антиоксидантната интензивност се покачва. Естествено ферментиралите храни смъкват равнищата на рецептора АСЕ2, който коронавирусът употребява, с цел да навлезе в човешкия организъм.
“Да се градят достоверни теории за SARS-CoV-2 е мъчно, защото това е нова зараза - споделя съветската диeтоложка Юлия Чехонина. – Пряко въздействие на храненето върху заболяването не може да има. Нито един, даже най-полезният артикул, не е противовирусна панацея. Но храната влияе на имунитета, от който зависи възприемчивостта ни към тази зараза.”, споделя той и напомня, че заболеваемостта на първо място е обвързвана с количеството вируси, които прихващаме от контактите, а обособените хора устояват друго на едно и също количество.
Чехонина и сътрудниците ѝ предизвестяват, че за подсилване на имунитета би трябвало да се придържаш към избрани храни с години, а не седмица или месец. Именно по тази причина значение имат продължителните хранителни привички. Неправилното хранене води до затлъстяване, а то – до други заболявания като сърдечносъдови проблеми, диабет, рак. Подобни положения несъмнено оказват въздействие върху тежестта, с която протича коронавирусната зараза.
Специалистите предлагат да не се злоупотребява с храни с нараснало наличие на захар, мазнини, химически стабилизатори, консерванти. Още през април-май стана ясно, че хора с морбидно затлъстяване (при което показателят на телесна маса е по-висок от 35-40) по-често умират от COVID-19.
“Може да се допуска, че рационалното хранене, богато на витамини и антиоксиданти, способства за поддържане на здравословно тегло и образуване на съответен имунитет, по тази причина евентуално е фактор против затруднения от вируса и смърт”, споделя Наталия Пугачова.
За да ревизират тази догадка, учените анализирали информация от европейска база данни за ползване на храни. Установено било, че от всички разновидности на ферментирала храна зеленчуците са оказали най-съществено въздействие върху смъртността от вируса и понижават риска от нея с 35,4 на 100.
“Съвременният живот докара до приложимост на по-малки количества ферментирали храни, а в следствие микробиомът внезапно се промени. Възможно е това да е способствало за разпространяването на Коронавирус и изключително за съдбовните му случаи”, споделя доктор Буске. Така че – стягайте бурканите със зимнина.
По-висок брой умрели записват страни, чиито поданици са на средиземноморска диета, въпреки тя да се счита за доста потребна за сърдечносъдовата система и други органи. Въздействието на храната върху COVID-19 не е директно, а въздейства върху имунитета, който от своя страна дефинира тежестта, с която протича болестта. Но имунитет се образува с години, тъй че бързо да го укрепиш, възприемайки нов метод на хранене, е невероятно.
Международен екип учени отпред с проф. Жан Буске опита да дефинира от какво зависят равнищата смъртност от вируса, с цел да открие способи да я снижи. Опирайки се на данни от университета “Джон Хопкинс”, откривателите установяват, че в Европа най-нисък брой умряли има в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Словакия и Финландия. Там тя не надвишава 4%.
При това инфектираните с вируса на глава от популацията германци са доста повече от тези в Белгия, Франция, Италия и Англия, където обаче процентът смъртност е по-висок.
Специалистите изясняват този факт и с питателните артикули, които хората в другите страни използват.
“Храни със мощно антиоксидантно деяние и интензивност против АСЕ2 – белтъка, през който вирусът влиза в клетките, преобладават в страни с по-ниска смъртност”, настояват създателите на проучването.
Такива са сиренето, млякото, прясното и ферментиралото кисело зеле. В Турция с до 2,5 % смъртност от вируса също използват доста зеле и кисело мляко. Млечните и киселомлечните артикули с понижена масленост влизат в състава на доста диети и са потвърдили своята изгода. Те оказват помощ против струпване на пикочна киселина, възстановяват липидния и въглехидратния продан, източници са на калций и витамин D, разяснява диетоложката Наталия Пугачова от Сеченовския университет в Москва.
Колежката ѝ доктор Ирина Поторко също счита, че включване в менюто на растения от семейство зелеви, в това число ряпа, брюква, хрян, както и киселото мляко, усилва имунния отклик на организма и той се бори по-успешно със болестта. Според Жан Буске, който е професор по пулмология в университета в Монпелие, Франция, и някогашен специалист от СЗО, връзката сред районното разпространяване на вируса и особеностите на локалната кухня не трябва да се подценява, въпреки че диетата не е единственият фактор, който въздейства на смъртността от вируса.
“Аз трансформирах метода си на хранене, хапвам прясно зеле три пъти в седмицата, а ферментирало – вeднъж. На закуска похапвам мариновани зеленчуци, пия кефир, йогурт”, споделя пред английския в. “Сън” лекарят, който сътрудничи и на берлинския Хумболтов университет, предава 24 часа. Той хвали и обичайното корейско ясти кимчи - втасали зеленчуци, главно китайско зеле, само че с доста подправки – пикантен червен пипер, рибен сос, морски блага, джинджифил, сок от чесън и лук, домати. По време на ферментация антиоксидантната интензивност се покачва. Естествено ферментиралите храни смъкват равнищата на рецептора АСЕ2, който коронавирусът употребява, с цел да навлезе в човешкия организъм.
“Да се градят достоверни теории за SARS-CoV-2 е мъчно, защото това е нова зараза - споделя съветската диeтоложка Юлия Чехонина. – Пряко въздействие на храненето върху заболяването не може да има. Нито един, даже най-полезният артикул, не е противовирусна панацея. Но храната влияе на имунитета, от който зависи възприемчивостта ни към тази зараза.”, споделя той и напомня, че заболеваемостта на първо място е обвързвана с количеството вируси, които прихващаме от контактите, а обособените хора устояват друго на едно и също количество.
Чехонина и сътрудниците ѝ предизвестяват, че за подсилване на имунитета би трябвало да се придържаш към избрани храни с години, а не седмица или месец. Именно по тази причина значение имат продължителните хранителни привички. Неправилното хранене води до затлъстяване, а то – до други заболявания като сърдечносъдови проблеми, диабет, рак. Подобни положения несъмнено оказват въздействие върху тежестта, с която протича коронавирусната зараза.
Специалистите предлагат да не се злоупотребява с храни с нараснало наличие на захар, мазнини, химически стабилизатори, консерванти. Още през април-май стана ясно, че хора с морбидно затлъстяване (при което показателят на телесна маса е по-висок от 35-40) по-често умират от COVID-19.
“Може да се допуска, че рационалното хранене, богато на витамини и антиоксиданти, способства за поддържане на здравословно тегло и образуване на съответен имунитет, по тази причина евентуално е фактор против затруднения от вируса и смърт”, споделя Наталия Пугачова.
За да ревизират тази догадка, учените анализирали информация от европейска база данни за ползване на храни. Установено било, че от всички разновидности на ферментирала храна зеленчуците са оказали най-съществено въздействие върху смъртността от вируса и понижават риска от нея с 35,4 на 100.
“Съвременният живот докара до приложимост на по-малки количества ферментирали храни, а в следствие микробиомът внезапно се промени. Възможно е това да е способствало за разпространяването на Коронавирус и изключително за съдбовните му случаи”, споделя доктор Буске. Така че – стягайте бурканите със зимнина.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ